Александър Василев- Василевса: Стинг притежава две мои картини

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Фрагмент от Другата истина

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Признава, че започва да се занимава с рисуване на 35-годишна възраст. Преди това изкуството не го е вълнувало особено. Атмосферата на Ню Йорк обаче и средата, в която попада, променят отношението му към него.

"В началото рисувах с пастели. Картините ми бяха по-примитивни, но днес мога да кажа, че съм завършен, намерих своя стил- картините ми са като мозайки..." разказва по време на гостуванията си в Другата истина Василевса.

"В Ню Йорк се занимавах с охранителна дейност. Там се нарича Джентълменс клуб, а всъщност си е стриптийз бар. Стинг беше клиент на този бар, идваше често там. Аз бях сложил няколко мои картини там в едно пространство. Веднъж го гледам как пет минути съзерцава една от тях. Подарих му я, а той купи още една..."

Няколко вечери по-късно пиян клиент поискал да купи една картина за апартамента си в Лас Вегас. Василевса видял, че е много пиян и му казал: 2000 долара. И той ги платил...

Така започва да рисува и продава картини, издържайки се и от таланта си.

Александър Александров- Василевса е роден във Видин, но определя себе си като 100-процентов врачанин и много се гордее с това. Завършва езикова гимназия, после следва право в Софийския университет, малко след това заминава за Америка.

Днес живее в Лондон и не съжалява. "Останеш ли в Ню Йорк повече от 10 години, получаваш психически отклонения", смее се той.

"В Лондон отидох предимно да рисувам. Вече бях започнал сериозно да се занимавам с изкуство. Дали човек може там да се издържа от изкуство? Може, ако е талантлив, упорит, оригинален и ерудиран. Аз работя с две галерии, другият вариант са онлайн възможностите. Но много е важно за всеки един творец да си намери ценовия диапазон и таргет групата. Отнема малко време, но рано или късно, го намираш.

Англичаните са на 99% по-отворени към изкуството от българите. Особено към абстрактния импресионизъм. У нас нещата в тази област са близо до трагичните. Но човек не бива да се оплаква, а да търси промени. Просто се стремиш да еволюираш и рано или късно нещата се завъртат. Особено ако си в Ню Йорк или Лондон. Там доходите са съвсем други, други са и естетическите им нужди, а пазарите са огромни. Специално в Америка пазарът е необятен . И когато човек намери една ниша и успее да направи нещо различно, реално фантастични неща могат да се случат. Ако един творец не вярва в това нещо, той предварително е обречен. Това е и едно от най- хубавите неща в Америка- така те възпитават, че небето ти е лимита. Ясно е, че повечето ще се провалят, но когато те възпитат така, ти си много по-дързък и по-самоуверен.   

В Лондон освен с изкуство се издържа и като охрана. Отговаря за камерите и нощното наблюдение на 12 обекта на една от най-големите модни марки.

"Не смятам, че съм имал само късмет, за да ме изберат за тази работа. Основното за един емигрант е неговата адаптивност. Човек неспособен на промени, няма шанс. Хората с висока степен на адаптивност са в състояние да се ориентират във всяка една ситуация и аз за щастие се определям като такъв.

Разликата между Америка и Англия е огромна. Разбира се, в полза на Америка. Хората също са много различни. Англичаните, според мен, са по лицемерни. Американците пък- обратното. Американецът е хубав човек, добър човек, винаги ще ти подаде ръка. Стига да си способен, винаги ще те подкрепи ако паднеш. В Англия няма такова нещо. Там е по-сурова работата.
Разликите са огромни и за мен са в полза на Щатите- и като изкарването на повече пари, и като възможности, и като отношение на хората към емигрантите. Да не забравяме, че САЩ са си една емигрантска държава.

Англия също е държава с мощна икономика. Моята теория е, че ако светът тръгне да потъва, последни ще потънат САЩ и Англия...
 
Основният проблем на Лондон е, че там може да дойде всеки. Реално всеки един човек от България- от село, от паланка, от махала, може да хване автобуса, да дойде с лодка или с делтапланер, да влезе в Лондон. Това е един от проблемите- там няма никаква селективност на емигрантите. А най-перфектната система е точковата система в Канада и в Австралия. Не случайно до година -две и в Англия ще бъде въведена тази система. Това е единственото бъдеще за развитите държави- да селектират потока на емигрантите. Те усещат, че ниско квалифицирани емигранти без владеене на език, години ще бъдат на социални помощи и това е един товар на социалната система и икономиката им. Така че бъдещето на емиграцията е в точковите системи", разказва Василевса. 


От години Василевса работи и с емблематични български спортисти. В арт- проектите му, датиращи от 2013 г., до момента участвали Кубрат Пулев, Армен Назарян, Благой Иванов, Александър Томов, Валентин Йорданов, Франко Барези, Стефка Костадинова, Николай Бухалов, Серафим Тодоров, Мария Гроздева, Боян Петров, Йордан Йовчев, Янко Русев, Димитър Пенев и други.

Снимки- личен архив