Селфито - мода или пристрастяване

21 юни е Ден на селфито. Празникът е създаден от американски радиоводещ през 2014 година и постепенно става популярен в целия свят. Думата "селфи" възниква като сленг в интернет форуми, но през 2013 вече е включена в онлайн версията на Оксфордския речник и става дума на годината. През 2018 в Лос Анжелис е открит музей на селфито. Селфито е автопортрет, най-често направен с мобилен телефон на снимащия. Портретни снимки обикновено си правят младите, но възрастните също знаят какво е селфи, показа наша анкета:

"Да, правиш с телефона снимки. Това е за младите. Аз съм на 70 години, ще се занимавам с глупости... Селфи, да знам... Не съм си правил, щото нямам такъв апарат. Ако ми е за снимане, ще ида там, където снимат... Да знам, селфи е да се снимаш сам. Правя си понякога такива снимки. Идеята е да се покажем един вид... Да, знам - самоснимане. Според мен е пристрастяване, не е мода. Особено при младите. Да се покажат на другите дали са с нов грим, с нов тоалет... Правим си когато искаме да запечатаме някой хубав момент. Ако искаме да се снимаме заедно, трябва да си направим селфи. За спомен си правим, когато сме на разходка, на село като си идем със животните. Не е задължително да показваме на хората къде сме. За жалост мисля, че е пристрастяване. Много хора изкарват вече пари от това да се показват къде са... Не, не си правя селфита. Не е моето, не съм фен на селфито... Да, почти всеки ден си правя. Показвам, че съм с приятели навън. За да запазим спомените..."

"Човек вече дотолкова показва себе си във вид, който може би е нереален. Т.е. това е границата, доколко това селфи показва теб какъв си, какъв си в ежедневието, каква е реалността. По това разбираме кога е премината границата, когато вече това не отговаря на теб самия. Човек, който прави селфи, получава, да го наречем така, едно социално одобрение само че виртуално одобрение чрез коментарите и лайковете, които получава на публикациите от селфитата. Селфито помага да изразим себе си. Всъщност чрез него споделяме емоциите си, преживяванията си, това, което изпитваме в даден момент, чрез него може да се оплачем или да се похвалим, да отправим благодарност. Това е начин да общуваме, но с доста широка аудитория. Човек винаги по природа има нужда от другите хора, от аудитория и ако, например, нашите майки е трябвало да прозвънят по отделно на всички, за да споделят какво се случва в живота им, то това сега е чрез публикуването на свое селфи. Дори някои успяват да разтоварят емоционално напрежение благодарение на публикациите. Селфито е едно своеобразно потвърждение, че сме добри, харесвани, че заслужаваме уважение, внимание и това не е проблем, ако разполагаме обаче и с други начини да получаваме одобрение и подкрепа."