Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Резултатите от външното оценяване - червена лампа за образованието у нас

Снимка: Радио ВИДИН

"Учи, за да не работиш" е фразата, която някога родителите казваха на децата си, за да ги насърчат да ходят редовно на училище и да си пишат домашните. Днес положението е обърнато има много хора, които са учили и не работят, защото няма къде. В същото време често чуваме ученици и студенти да се оплакват защо трябва да учат нещо, което никога няма да им потрябва в живота. Малко след излизането на резултатите от националното външно оценяване темата за образованието у нас е по-актуална от обикновено. За резултатите на учениците и за образованието в училище говорим с Раяна Михайлова, преподавател по Български език и литература във Видинската математическа гимназия, която смята, че за всеки лош резултат от изпит трябва да има обяснение:

"За резултатите от Националното външно оценяване за 7-ми и за 10-ти клас, като цяло за всеки един изпит, ако трябва да бъда честна, винаги трябва да има оправдание. Винаги трябва и винаги има. Неминуемо онлайн обучението оказа влияние не само в образователната система, но децата станаха сякаш по-лениви по отношение на ученето."- казва Михайлова.

Тя коментира също, че интересът за четене на децата намалява. И това е един от големите образователни проблеми днес.

"Това е единодушно мнение на всички колеги. Интернет пространството ни осейва с изключително много информация. и то много лесно достъпна. Децата се подвеждат, смятат, че преписването от интернет е по-лесно, не до там продуктивно, но по-лесно, по-лежерно гледат на ситуацията. Няма го този читателски интерес. Ако направим едно социално проучване, колко ученици са си изкарали карти за библиотеката, то резултатът би бил погромен. Търсят информация в интернет, залети са от различни източници, търсят по-скоро развлекателна литература, а не се чете дълбокомислена литература-тя е скучна за тях. Трябва да има екшън, което пък в училище не се учи." - твърди още преподавателят.

Лошите резултати от оценяването са проблем в образователната верига. Това е мнението на проф. Тодор Галунов, преподавател във Великотърновския университет. Според него в днешно време  съществува парадокс на знанието - в модерното общество да си знаещ не е една безспорна ценност:

"В момента, за разлика от предишните режими, т.е. от преди 30 години, българинът има широк достъп до образование, възможност да се учи, възможност за получаване на бакалавърска, магистърска, докторска степен. Доста по-разширен е демократизмът. Но от друга гледна точка, документът, дипломата, сякаш стана по-важен от самото знание. И на мен ми се струва, че точно в тези външни оценявания се появява дефектът на дефицита на знание. В момента ние обучаваме различни поколения, обучаваме децата на тези хора, които бяха млади в началото на българските промени и в целия този български преход, сякаш самото знание го изместиха от библиотеката към това, което се трупа в социалните мрежи. По тази причина ми се струва, че може би привидно децата четат повече като информация в широкото поле на интернет, но те трудно извличат тези знания, тези натрупвания, които да речем имаха предишните поколения. Според мен трябва да се върне култът към знанието, а не култът към документа, въпреки че за всяка работна позиция естествено искат някакъв документ." 

Професорът отваря друга тема, която е на дневен ред в образованието, а това е реализацията на младите кадри. Според него частният сектор предлага такава възможност дори без завършено образование, но не бива и да се неглижира работата именно в този сектор, защото дори и там се изискват нужните знания и умения:

"Образно казано, когато една партия или коалиция получат контрол върху властта, повечето етажи на държавната администрация и свързаните с нея позиции назначават лица, които не е задължително да бъдат компетентни, това са лица, които са партийно верни. До голяма степен високите позиции на ниво "държава", на ниво "управление", минават през определена партийна реализация, а тази партийна реализация не винаги е в синхрон с компетентността." 

Според политологът и преподавател много млади хора не искат да влизат в политиката, не искат и да продължават образованието си в България. По думите му за периода, в който страната ни е в Европейския съюз, до голяма степен българите започват да ценят образованието в чужбина. 

Пример за това е Радина Кирилова от Видин, която описва себе си като гражданин на света. Именно затова избира да продължи образованието си в Холандия. Тя твърди, че решението ѝ не е породено спонтанно, а напротив. Обмисля бъдещето си още преди няколко години, като една от алтернативите ѝ за развитие е обучение в Американския университет в Благоевград. До скоро бъдещата студентка се колебае, но в крайна сметка решава да следва журналистика в Ротердам:

"Исках просто да усетя различна култура. Американският университет се намираше в България, не искам да звучи негативно, защото аз обичам България и знам, че ще се върна в България. Просто съм млада и винаги съм се чувствала като гражданин на света. Винаги съм била патриот, но никога не съм харесвала псевдо-патриотите... Истинската причина да избера Холандия не е толкова образованието, колкото е животът."

Виктория Симеонова учи и завършва обучението си във Видин. Тя твърди, че човек най-добре се развива у дома:

"Избрах да уча тук, защото смятам, че по-хубаво от родното място и родния дом няма. Дори и да учи човек в чужбина, от примерите, които поне имам пред себе си, винаги хората се връщат. Може образованието в чужбина да е малко по-качествено и реализацията да е по-голяма, отколкото тук, но ако човек иска, има начин и би могъл и тук да се справи." 

В живота си всеки трябва сам да реши дали има нужда от образование и ако да, какво да е то. Както и къде да учи. Добре е обаче решенията да се вземат на база на лични стремежи, интереси и житейска ситуация. Защото целта на образованието е не да ограничава, а да стимулира търсенето на знания. Не само в класната стая или университета, ами и в света наоколо.



*Цялата тема може да чуете в звуковия файл

По публикацията работи: Виктория Топалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

За ролята на акушерката и грижата за майката и бебето

5 май е ден, който обединява акушерките по цял свят. Отбелязва се от 1992 г. по инициатива на Международната конфедерация на акушерките, с цел да се популяризира дейността на медицинските работници в тази сфера и да се повиши осведомеността на обществото за грижите, които те полагат за майките и новородени деца.  "Тя се грижи за майката в..

публикувано на 05.05.25 в 14:59

Какви са рисковете за бременните жени в новата климатична реалност

Бременните жени са особено уязвими към високите температури поради физиологични промени на бременността, ускорен метаболизъм и намалено съотношение на телесната повърхност към масата. Това заяви  д-р Зорница Спасова- главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването...

публикувано на 05.05.25 в 14:57

Горно Церовене - китно село с богата история

Този петък рубриката "Добро утро, кмете!" ни отвежда в село Горно Церовене , община Монтана. То се намира на 11 км западно от Монтана по пътя за Белоградчик.  Ангел Ангелов е кмет на населеното място от една година. Интересен факт е, че и неговият дядо, на когото е кръстен, също е бил кмет на село Горно Церовене.  Ангел Ангелов казва,..

публикувано на 02.05.25 в 09:09

Александър Михайлов: Когато се изгуби една подкрепа, веднага се появява друга

Политическата сцена в България продължава да бъде белязана от напрежение между институциите и вътрешни противоречия в управляващото мнозинство 100 дни след встъпването в длъжност на управляващата Тройна коалиция.  Мандатът започна с думите, че не очаква толеранс, както и с обещания за законови промени.  Премиерът отчете свършеното до този..

публикувано на 01.05.25 в 10:00

Расте броят на българите с доходи под линията на бедност

Всеки пети българин живее под линията на бедност, сочи изследване на Националния статистически институт (НСИ). Делът на бедните у нас се е покачил и е 21,7% за 2024 г. спрямо 20,6% през 2023 г. 18,7% от хората у нас споделят, че нямат достатъчно финансова възможност да слагат месо или риба през два дни на трапезата си. Същият дял се затруднява..

публикувано на 30.04.25 в 10:45

Какви са приоритетите на Видин, Враца и Монтана тази година?

С рекордни проектобюджети се похвалиха местните власти на трите областни града в Северозапада . За какво приоритетно ще харчат през тази година общинските ръководства във Видин, Враца и Монтана?  Проектобюджетът на община Община Видин бе подложен на обществено обсъждане. Мотото на финансовата рамка тази година е "Инвестираме в бъдещето -..

публикувано на 29.04.25 в 11:25

Изкуственият интелект и предизвикателствата пред нас

Изкуственият интелект навлиза в живата ни, но какви са предизвикателствата, до които води- това тепърва предстои да разберем.  Българите го посрещат с повече тревога, отколкото с надежда, сочи проучване на социологическа агенция "Мяра" .  18,7% приемат изкуствения интелект с повече ентусиазъм, около 42% обаче виждат повече поводи за притеснение,..

публикувано на 28.04.25 в 12:23