По това време на годината Видин оживява по много причини, но все още има младежи, които си спомнят за една от емблемите на града през лятото - фестивалът The Bridge. Младежи от цялата страна се събираха в града, жадни за знания и летни забавления, свързани с различни видове изкуства. И тази година обаче фестивал няма да има. И не заради COVID-19.
Градът по свой начин претърпява загубата от всички събития, но най-много страдат тези, които дълги години са били и част от голямото семейство на The Bridge. Като актрисата Луиза Григорова, която бе и ментор в театралните и кино работилнички. Спомня си, че въпреки колебанията относно преподавателските й умения, разбирайки за фестивала и идеята му, се включва с удоволствие.
"Вклюбих се в този фестивал. Ако можех, всяка година щях да бъда във Видин. Била съм тук преподавател три години- два пъти на театралната работилница и веднъж, последния път, на 10-тата годишнина на фестивала, която за съжаление беше и последната, бях направила изцяло нова работилница, която мислех, че ще продължава напред. Това беше работилницата по актьорство в киното, което беше също супер интересно. За мен този фестивал беше нещо изключително. Аз съм разказвала за него абсолютно навсякъде. Този фестивал беше единствено по рода си в България невероятно преживяване..." - сподели актрисата.
Идеята за младежкия фестивал на изкуствата се ражда спонтанно. Един от организаторите е Красимира Елисеева- тогава ръководител на Общинския съвет по наркотични вещества във Видин. В началото събитието стартира с около 100 души и едва няколко работилници, но с течение на годините броят на участниците многократно се увеличава- до момента, в който за The bridge започва да се говори в минало време.
"Да, COVID беше причината, поради която на 10-тата годишнина, дори не успяхме да го закрием както трябва за съжаление този фестивал. Две години с COVID, сега ми се струва, че е много трудно да завъртим обратно колелото, защото просто се прави много трудно. Освен това ръководителите на работилниците бяха много млади, идваха тук безвъзмездно, никой нищо не им плащаше и работеха с тези деца. Децата си заплащаха само храната, иначе материалите и всичко останало беше безплатно. Абсолютно безплатно. И така, както започнахме със 100-тина деца, на 10-тата година бяха повече от 400. Смятахме, че на следващата пък ще бъдат още повече и всичко беше подготвено... Уникално, наистина. неповторим фестивал. Няма друг такъв. Поне аз не зная" - коментира Красимира Елисеева.
Човекът, с когото тя обсъжда идеята за The Bridge е Михаил Стефанов. Той и група млади музиканти, танцьори, актьори, поети и артисти искат да направят младежки фестивал, който да не е в София. Свързва се с Красимира Елисеева и идват във Видин.
"Нямахме нито пари, нито идея, нито организация, когато дойдохме, но на следващата година реално се роди The Bridge. В първото му издание имаше около 100-тина младежи от 10-тина града, в последното, точно преди COVID, 10-тото юбилейно имаше 400 и няколко участника със 110 човека екип от 25 града в България. Така това се превърна в най-големия младежки фестивал в България към онова време. Идеята беше той да расте. Искахме да го направим с някакво международно участие, постепенно да се развива, но така се случиха нещата, че 2 години фестивалът на практика спря и позагуби инерция малко" - добави организаторът.
По думите на Мишо за The Bridge не е редно да се говори в минало време, защото възраждането му съвсем не е невъзможно. Той и екипът му имат намерение на есен да се съберат и да обсъдят нови идеи, както и да се помисли върху това може ли да се възстанови фестивалът.
"Аз съм оптимист за The Bridge. Смятам, че има нужда от неща като The Bridge. Той беше уникален фестивал и смятам, че Видин оживяваше по време на The Bridge по много хубав начин. Бих се радвал отново да съберем децата в някакъв момент" - добави Михаил Стефанов.
Чуйте повече в звуковия файл.
Във Втора неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание да проумеем и се вдъхновим, че всичко онова, което ни заобикаля ще бъде добро или зло, в зависимост от това какви сме ние спрямо нашите околни. Също така, в зависимост от нашето благоразположение към Бог и Неговите заповеди, ще се отнесе и Той към нас. Според нашата вяра и..
Малко преди деня на архитекта ви представяме Румен Джагаров – млад човек, чиято съдба от ранна възраст е тясно свързана с къщите, строителството и занаятите. Роден е през 1997 година в София и детството му преминава в квартал "Горубляне". Лятото неизменно го отвежда при баба и дядо по майчина линия – от стария род Кайцанови – в село Ново село..
В тясна уличка в Токио има малко сумрачно кафене, в което се сервира специално кафе вече повече от сто години. Понякога обаче кафето става още по-специално, ако имаш късмета да седнеш на определен стол в дъното на заведението, където всъщност никак не е лесно да седнеш. Стол, който е свободен само по веднъж на ден за няколко минути. Онзи, който..
Днес отбелязваме Международния ден на усмивката – ден, който ни напомня колко важен и силен е този малък жест. Усмивката е универсален език. Където и да отидеш по света, хората я разбират. Знаете ли, че когато се усмихваме, в тялото ни се случва истинска магия? Мозъкът започва да отделя хормони на щастието – ендорфини, серотонин, допамин. Те..
Рядко в нашата рубрика "97 лапи и 1 опашка" посрещаме гости, различни от кучета и котки, и когато това се случи, вълнението е повече от осезаемо. Днес на гости не идват просто домашни любимци, а истински пустинни "аристократи" – камилите Аладин и Самир . Те принадлежат към азиатската порода двугърби камили , известни със своята невероятна..
Облачно, драстично застудяло и със значителни валежи е времето в последните няколко дни. Оранжев код е обявен и за днес за Северозападна България заради интензивни валежи от дъжд, преминаващи в мокър сняг. Села във Врачанско и Монтанско останаха без ток, докато над 30 сантиметра е снегът на прохода Петрохан, който е затворен паднали клони от..
Малка страна на картата, но голям дух на световната сцена. Това е урокът, който волейболните ни национали преподадоха на света, грабвайки сребърните медали и титлата световен вицешампион. Този успех не е просто спортно постижение, той е ярка светлина, която прониза всяко българско сърце и донесе една от най-силните и чисти форми на национална..