Симона Панова e на 30 години и е родена във Видин. Чете и пише от малка. Като дете освен приказките и легендите, обожавала детективските книги. През годините чете най-различна литература.
"Харесвам фентъзито, харесвам и други жанрове. Нямам ограничения към жанрове, харесвам различни автори. Гледам да не се ограничавам, понеже това само стеснява хоризонта. Хубаво е човек да прочете от всичко, дори и да не му харесва. Да види за какво става въпрос и какво точно не му харесва, което също е важно, за да извлечем това пък, което е хубаво, и за да можем ние в собствените си книги това да вложим."
Симона признава, че откакто се помни, още на 6 години, когато започва да държи химикалката правилно, започва да пише- предимно приказки, и от тогава до днес не спира да пише. Мечтата ѝ била един ден да напише и издаде книга, а тази година сбъдва своята мечта. Първият ѝ дебютен фентъзи роман е вече в книжарниците. Нарича го "Змей закрилник" и го посвещава на легендите за величествената крепост "Баба Вида". Впечатлена е от легендата за Вида, Кула и Гъмза, затова решава да я развие.
"Всички знаем легендата за Вида, Кула и Гъмза, но ми се струва, че легендата е малко постничка, особено към края. Започва с трите сестри и дъщерите на царя и впоследствие стигаме до там, че Вида построява "Баба Вида" и легендата спира до там. Аз поне не съм срещала убедителен вариант как би трябвало да продължи по-нататък. А пък много ми се искаше да знам".
Прологът на самата книга е легендата, която всички ние знаем, след това авторката добавя т.нар. художествена измислица.
"Вече от там тръгват събития с други герои, и мисля, че става по-интересно".
Симона вкарва в самата история мотиви от българския фолклор, но и оригинални и интересни герои.
"Единият от мотивите, който липсва в легендата, но който аз много исках да включа, е мотивът с "вграждането". Обикновено е мома в народните приказки или песни, която се вгражда в чешма, в мост, в сграда - която трябва да устои на набезите на времето и по този начин да стане по-устойчива. Вграждането на момата съответно води до смъртта на момичето, но това прави сградата вечна. При нас понеже имаме крепост, крепостта е огромна конструкция и реших, че един смъртен живот някак не е достатъчен за цялото това огромно величаво нещо, и ми се искаше да се вгради някакво друго същество, което не е смъртен, не е човек. Много харесвам змейовете, като образ във фолклора, понеже те са многолики, могат да бъдат и змейове пазители, дали на имане, дали на сграда, но могат да бъдат и змейове рушители, които вече са деструктивния аспект на природата - бури, гръмотевици и т.н.. И реших, че един такъв змей, който е малко по-двулик, може да послужи много добре да запази една такава голяма крепост".
Симона завършва висшето си образование в университета в Ланкастър, Великобритания, специалност "Реклама и маркетинг". Няколко години работи като администратор в страната, но през 2020 г. се завръща във Видин.
"Един от основните фактори да се върна е Брексит, разбира се. Ситуацията се промени доста, особено за българите и за хората от Източна Европа. Стана доста по-враждебна атмосфера във Великобритания. Аз имах план да се връщам, така или иначе в един момент, но просто така се случи, че за щастие уцелих момента преди Ковид пандемията... Поработих няколко години там и установих, че не е за мен, не израствам толкова, колкото очаквах, че ще израсна и реших, че и в България мога да имам някакви по-различни възможности и дойдох да видя какви ще бъдат".
Още по темата чуйте в прикачения файл
Детска книжка, вдъхновена от старите торлашки къщи и техните истории, излезе от печат. Автор е преподавателят по архитектура доц. Милена Маркова от Училището по архитектура към университета в Портсмут, Великобритания. Вече две години доц. Маркова и ръководен от нея екип от млади учени проучват торлашките къщи във Видинско и съседния пограничен..
Поредно лято с високи температури - все по-редки са валежите, а градушките не са изключение. Те са едно от най-непредсказуемите природни явления, които могат да нанесат сериозни щети върху лозовите насаждения само за минути. Затова и адекватните действия след градушка са особено важни за възстановяване на лозето и минимизиране на загубите, каза в..
Все по-често говорим за обезлюдяването на селата, за младите хора, които заминават в търсене на по-добър живот и за това как земята остава пуста. Но все още се срещат и други истории, като тази, която ще ви разкажем. Истории за хора, които избират да останат, да се върнат към корените си и да градят бъдещето си там, където други виждат само..
Броени дни остават до началото на десетото издание на фестивала "Опера на върховете" в Белоградчик. Сцената вече е изградена в подножието на крепостта "Калето" и е една от най-големите в България. За публиката са осигурени 720 седящи места. Фестивалът ще бъде открит на 1 август, петък, със спектакъла на Държава опера Русе "Зоро" - мюзикъл с..
Първата българска книга за арт наив изкуството за последните почти 40 години ще бъде представена официално в Белоградчик. "Съвременни български наивисти" съдържа портрети на 20 творци и 10 доайени на наивистичното изкуство у нас. Съставител е Даниела Осиковска, която преди 6 години заедно със своя съпруг арх. Георги Георгиев създава именно в..
Днес ще ви срещнем с Александрина Попова , родом от Стара Загора, където прекарва първите пет години от живота си. По-късно съдбата я отвежда в Пловдив, където живее близо три десетилетия, а от две години насам е жител на столицата. Интересното е, че любовта я среща в лицето на мъж от Видин, поради което тя с усмивка се определя като "видинска..
Видинчанинът Светослав Евгениев, запален планинар, за когото Радио Видин писа преди две години , че за два дена е изкачил четири алпийски четирихилядника, се завърна от поредното си приключение в Австрия. Планинско катерене е новото предизвикателство, което предприемат той и неговите приятели. Те участват в два сравнително сложни маршрута в..