Дунавската регата ТИД- традиция и емоции

Международната туристическа регата по река Дунав, известна и като съкращението ТИД /от името на немски/, се провежда за 65-ти път и е най-голямото в Европа и света туристическо плаване. Тя започна на 25 юни от германския град Инголщат и ще завърши на 27 август край Силистра. 

В надпреварата с лодки по Дунав, във видинския участък, се включиха 150 души от България. Навсякъде ги посрещат с фолклорни състави, организират им и туристически обиколки с посещение на забележителностите.  

Регатата пристигна във Видин на 14 август, тук бе и първият почивен ден за българския участък, който съвпадна с големия християнски празник "Успение Богородично“. Бивакът на гребците бе около крепостта Баба Вида. 

Там срещнахме 56-годишния Стоян Кутев от Велико Търново. Той е бивш състезател по лека атлетика на средни разстояния. Споделя, че почти е загубил точната бройка на участията си в регатата. За него тя е просто забавление и емоция. 

"Много са...от детството, студентството и сега... 15-20 участия имам. Това е забавление, това е начин да се слееш с хората, с водата. Просто трябва да се изпита в този вариант, защото е вид емоция и няма никакви спортни постижения. Преходите са си преходи, където трябва да се гребе - гребе се, където трябва да се пуска да се изтича на водата - се изтича. От цяла Европа, от цял свят хора се събираме тук. Имаше и от Австралия, от къде ли не. За мен е по-важно да се срещна със стари приятели... Няма трудности в това преживяване, защото ние сме дошли да се забавляваме. Тя е организирана в самото си начало, точно именно за забавление. Организирана е от млади хора, от студенти, с цел да се забавляват".

За 24 път в регатата взима участие и Виктор Терзиев, на 52 години от София. За него това изживяване е традиция, която предава на поколенията във фамилията. Освен това свързва регатата с почивка.

"Много си почивам тук, като дойда и просто се отпускам от всичко, няма ги тия ежедневни глупости, които се случват по принцип. И любовта към гребането, и реката ме водят насам. Греба от 25 години...Тя по принцип си е трудна историята, защото всеки ден трябва да правиш лагер, да сгъваш лагера на другата сутрин, товариш всичко в лодката и си го носиш. Не е като да е лесно, пък и гребането не е никак лесно. Имали сме приятели, които са идвали тук, изкарвали са един, два етапа и хвърлят греблото и казват: "Това не е за нормални хора" и си тръгват.  Вече от толкова години, от колкото идвам, винаги се запознавам с някой. Всяка година идват нови, а със старите си поддържаме връзка, не само тук на лагера, ами по принцип и през другата част на годината - едно голямо общество сме общо взето. С каяк съм в момента, по принцип греба с кану. Защото нямам възможност да докарам кануто и после да го върна, просто много скъп стана транспорта. А пък тези каяци, с които сме, са сглобяеми и много лесно се пренасят".

Друг ветеран в регатата е Георги Бончев от Варна, на 44 години. Той взима участие в ТИД за 30 път. Казва, че за него регатата е част от живота му.

"Всяка година се опитваме да сме тук по реката, за да може да се вдъхновяваме от нея, от природата. Да си създаваме емоции най-вече и здраве. От реката попиваме здраве за цяла година. С каяк съм - най-удобния транспорт по реката и при лошо, и при хубаво време, с каяците може навсякъде да отидеш. И товарим всичко на тях и хора много поемат. Необходимо е да има специална екипировка, когато гребеш по Дунава, защото ти цял ден си под парещите лъчи на слънцето и се отразява и от водата, и те пече едновременно, и отгоре и отдолу. Необходимо е да е прохладна екипировката, да може да поддържа тялото хладно и в кондиция, иначе като прегрее тялото, става много натоварващо. Целият организъм започва да се изтощава и трябва бели дрехи, но от по специална материя, която да поддържа тялото. Задължително шапката, очилата слънчевите са задължителни и други - защитни кремове, мазила, които да не позволяват да изгаря тялото и за да може на следващия ден отново да си във форма, защото почивките са много на рядко - на Видин и на Русе. През другото време гребем, опъваме палатки, събираме палатки, пак гребем - няма време за почивка и трябва организма да успява да си почине в краткото време, което имаме, за да може на другия ден отново да гребем средно по 40 км всеки ден".

Ясен Терзиев от София е на 16 години и е един от най-младите участници в регатата. Страстта към гребането е наследил от чичо си - Виктор Терзиев. Първото му участие в регатата е когато е бил на 6 години. 

"Не идвам тук всяка година, това ми е втория път. Преди 10 години горе долу, пак чичо ми ме доведе и това си е като традиция в семейството. Просто те си ходят от много отдавна и мен да ме включат в това... Да, харесва ми, въпреки че не съм много свикнал още, ама чувствам го и старо, и ново едновременно. Едва ли не, хем съм го преживял вече, хем винаги има нещо да усетиш ново да видиш, да се запознаеш с нови хора. Чичо ми ме вози, затова не съм гребал много аз, затова сега ще видим дали ще издържа".

Артьом Цветанов е от Козлодуй, съорганизатор за част от гребната регата и бивш участник. Той и групата му отговарят за терените - Лом, Козлодуй и с. Остров. 

"Съответно ние сме се свързали с местните власти, договорили сме посрещане и храна и помагаме вече на основния организатор Стоян Бонев с другите участници по пътя. Аз за първи път подпомагам въобще този тип дейност, иначе съм бил като участник по-рано. И засега отделяш повече време все пак на другите хора, не само на личните си моменти, от тази гледна точка е по-ангажиращо. Ако съм изцяло организатор през цялото време, аз почти няма да мога да вляза на вода. А пък като участник имам доста голяма свобода и съответно си се забавлявам и честно казано, човек просто си преценява в един момент, коя отговорност би искал и би могъл да поеме и тъй като ние така го направихме, че на определени периоди са различни групи, примерно във Видин - тукашният клуб, с Козлодуй и съответно региона - наши и по-надолу така е разделено, за да може да не пада само върху един и същи човек, и смятаме, че така е по-лесно за всички, т.е. всеки поема по малко от участниците".

В тазгодишното издание на Дунавската регата участват ентусиасти от цял свят - Хърватска, Сърбия, Словакия, България, Румъния, Австрия, Германия, Франция и Канада. 

Повече по темата чуйте в прикачения звук