Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Да си пленник в Афганистан- разказва журналистът Георги Милков

Снимка: Личен архив


На 15 август се навърши една година от връщането на талибаните на власт в Афганистан. На тази дата през 2021 година животът на афганистанците се преобърна на 180 градуса. Силите на САЩ и НАТО се изтеглиха след 20-годишна военна намеса в страната, президентът Ашраф Гани избяга, а талибаните се възползваха от объркването на правителствените сили и поеха контрола над Афганистан, налагайки нов ред.
 


По това време в страната работеха и българи в различни сфери на живота- в хуманитарни мисии, военни наблюдатели, различни специалисти-всички те неочаквано бяха поставен в неприятна ситуация, след като напускането на Афганистан стана почти невъзможно.


Въпреки че по това време не е в Афганистан, страната е оставила дълбока диря в живота на родения във Видин известен журналист, издател и пътешественик Георги Милков. Днес той се връща в спомените си назад с една история, която звучи повече като от филм, отколкото като истина.

Събитията за които разказва са от времето, когато е изпратен като военен кореспондент в Афганистан.


"Давам си сметка, толкова години по-късно, че аз отидох в тази страна абсолютно неподготвен. Не знам дали за Афганистан човек може да бъде изцяло подготвен, по-скоро - не, но тогава това решение бе продиктувано от форсмажорни обстоятелства- знаем какво се случи на 11 септември и започналата след това война срещу талибаните, които укриваха тогава главния, според американците, виновник за тази трагедия- Осама бин Ладен, ръководител на Ал-Кайда.

Войната започна изненадващо и аз изненадващо трябваше да замина, за да отразявам тази война. Тогава на терен още нямаше чужди войски. Българският контингент дойде много по-късно...
Тръгнахме уж подготвени, но на терен се оказа точно обратното. Конкретен пример- смятахме, че можем да си зареждаме сателитния телефон на ток, а то се оказа, че там електричество няма. Т.е., не си бяхме взели слънчеви батерии, както това бяха направили едни по-стари и опитни военни кореспонденти, знаейки какъв терен ги очаква в Афганистан...


Тогава това за нас беше по-скоро един младежки устрем да влезем на територията на Афганистан, да се придвижим напред с армията на Северния съюз и да влезем в Кабул с нея. Ситуацията на терен обаче се оказа съвсем различна и интензивността на военните действия не бе такава, каквато ние си представяхме.

Ние влязохме в Афганистан през Таджикистан, минахме река Пяндж с един сал някъде на 15 срещу 16 октомври на 2001 година през нощта и оттам започнахме придвижването си на юг. Крайната ни цел беше да стигнем фронтовата линия, която беше край Кабул. Разликата между сега и тогава е, че тогава северната част на страната не бе в ръцете на талибаните. Така стигнахме до Баграм, който беше в ръцете на Северния алианс. Това беше и мястото, където по-късно американците направиха основната си военна база в Афганистан, но по онова време там се намираше старото военно летище...


Ние се придвижвахме в една територия, където в едно село подкрепяха талибаните, в другото пък подкрепяха Северния съюз и това беше и основната трудност- да се ориентираме къде и в какво положение се намираме, в зависимост от това на чия страна са местните.

Не успяхме да стигнем до Кабул, а само до предградията му, защото се оказа, че военните действия не продължаваха толкова интензивно, колкото на нас ни се искаше. Тази война се водеше по друга логика, а не по тази, която ние си представяхме. В един момент се оказа, че сме изчерпили всичките си налични финансови средства, а батериите на сателитните ни телефони бяха приключили. Тогава започнахме да търсим начин да се приберем в България, защото войната очевидно щеше да продължи по-дълго, отколкото ние си представяхме. Така попаднахме на едно място, където ситуацията на терен се бе променила и попаднахме на бандити, които видяха в нас възможност да спечелят бързи пари, макар че ние вече нямахме такива.

Така се озовахме затворени в мазето на една къща и трябваше да намерим пари, за да се откупим. Тези хора разбира се не спечелиха, защото от българи пари не могат да вземат... Междувременно нашето правителство се задейства, а това стана след като аз успях да се обадя в София с последната резка от последната батерия на сателитния ми телефон. Дори разговора приключи преждевременно и аз до последно не бях сигурен дали са разбрали къде точно и в каква ситуация се намираме. За нас единственото нещо, което можехме да правим, бе да седим в това мазе и да чакаме спасение.

Слава Богу, бяха чули и разбрали... Бяха алармирани МВнР, службите за сигурност и дори президента. Бе създаден кризисен щаб в МВнР и в цялата тази ситуация бе привлечен предишният посланик на Афганистан у нас и чрез неговия брат, който командваше разузнаването на Северния алианс. Той от своя страна беше изпратил група въоръжени хора, които влязоха в къщата и ни освободиха.  

Общо взето, ние тогава не знаехме тези хора добри ли са или лоши, ще ни екзекутират ли или ще ни спасяват, но когато дойде един човек и на руски каза: Момчета, не се притеснявайте, ние сме приятели на вашето правителство, аз се почувствах изключително горд, че някъде, в някакъв афганистански тишлак моето правителство има приятели. Това определено повдигна националното ми самочувствие...

В мазето бяхме с още двама български колеги, имаше също руснаци, французи, поляци, германец и индиец. Тогава нещата не изглеждаха много весело, макар че ние се опитвахме да не падаме духом. Следващите събития обаче бяха по-голям повод за притеснения, понеже евакуацията ни от това място се оказа доста проблематична. Времето беше лошо, ние трябваше да излетим с един хеликоптер, който не можа да излети и едва не се разбихме... Така се оказа, че по-късните събития бяха по-рисковани отколкото нашия плен..."

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл   




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Склонни ли сме да проявяваме щедрост

Има дни в годината, в които си разменяме подаръци. Има дни в годината, в които си даваме взаимно прошка. Има и ден, в който даряваме.   И това е Щедрият вторник , който отбелязваме днес, на 3 декември. Това е денят, в който даряваме и празнуваме щедростта. Щедрият вторник е глобална инициатива, посветена на дарителството . Това е ден, в който..

публикувано на 03.12.24 в 15:50

Проф: Вили Харизанова: Пестицидите ще ги има, но трябва по-умно да ги прилагаме

Пестицидите-  какво знаем и какво не знаем за тях е основната тема в   " Земята, която ни храни ". Поводът- 3 декември е  обявен за Световен ден за борба с пестицидите. Отбелязва се от 1998 г. по инициатива на международната организация "Мрежа за действия срещу пестицидите", след авария през /1984/ в завод за пестициди в Индия, при която в..

публикувано на 03.12.24 в 15:25

Дядо Коледа поздрави ученици от СУ "Иван Вазов" в Мездра

Ученици от СУ "Иван Вазов" в Мездра се завърнаха от  Финландия . Пътуването им се осъществи по програма "Еразъм +". Седемдневното посещение започва от Хелзинки, продължава в град Кеми и завършва в селцето на Дядо Коледа - Рованиеми. Домакините ги посрещат изключително гостоприемно и топло, а часовете, в които се включват българските..

публикувано на 03.12.24 в 15:00

Танцовият състав към читалището в Ново село има нови носии

Танцов състав "Гъмза" при читалище "Земеделец 1874" във видинското село Ново село се сдоби с нови носии . Десет женски и три мъжки ризи са ушити към момента. Автентичните шевици са заимствани от 100-годишни новоселски традиционни дрехи. Предстои носията на танцьорите  да бъде допълнена  с предна и задна престилка, казва секретарят на..

публикувано на 03.12.24 в 14:00

Ученици от Враца се включиха в биомедицински конгрес

Осем ученици от врачанската Природо-математическа гимназия участваха в международен биомедицински конгрес в София. Форумът се провежда от 2016 година, като е имало прекъсване само около COVID-пандемията. Още от създаването му наши ученици се включват в него, каза старши учителят по биология и здравно образование Величка Младенова : "Право..

публикувано на 03.12.24 в 13:30

Читалището в Бойчиновци изгражда звукозаписно студио

Народно читалище "Възраждане- 1932" в Бойчиновци прави звукозаписно студио . Изграждането му започва с дарение, което културното средище получава от Българското национално радио (БНР). Новата придобивка става възможна благодарение на съдействието на д ългогодишния тонрежисьор в БНР, който сега е част от екипа на читалището, Филип Наков, разказа..

публикувано на 03.12.24 в 13:00
Д-р Вилхелм Елисеев

Д-р Вилхелм Елисеев: В реанимацията лекарят винаги е поставен в екстремна ситуация

Търпение, постоянство и упоритост са необходими, за да може човек да стане лекар, смята началникът на Отделението по анестезиология и интензивно лечение на видинската болница "Св. Петка" д-р Вилхелм Елисеев . Неговият професионален път започва през 1984 година, след като година по-рано завършва медицина. Придобива специалност "Анестезиология и..

публикувано на 03.12.24 в 10:10