Кризата се отрази най-много на хранителните стоки. Горивото скочи, после падна, но цените на храните си остават високи. Хлябът, който си купувам, беше 90 евроцента, сега е 1,30 евро. И това за последните 4-5 месеца. Олиото беше 1,20 евро, после тръгна на 1,40, а сега е 3,50 евро... Зехтинът, тук се ползва много зехтин, той не е скочил. Месото също поскъпна. Всичко поскъпна - и захарните изделия, и зеленчуците. Рибата и рибните продукти са предпочитани тук и винаги са си били скъпи. Въпреки това се купуват, независимо от цената. Наемите на жилищата също много се вдигнаха. Един апартамент, който струваше 300-400 евро, сега е 700 евро и то в квартал, който не е добър за живеене. Става въпрос за квартал, който не е безопасен, в смисъл, където има престъпност и проблеми с една дума. За такъв апартамент 600-700 евро е много. А престъпност тук има. И не само заради бежанците се увеличава. При испанците също има голяма престъпност. Аз работя с хора и виждам доста неща. Работя във фирма за коли под наем и твърдя, че с чужденци се работи по-коректно, отколкото с испанците.
Все по-често си мисля за България. Не ми се остава вече тук. Иска ми се след пенсия да си се върна вкъщи. В Испания пенсионната възраст за жените е 65 години. Тук много българи работят на черно без трудови договори. След време те могат да разчитат на социална пенсия, която тук е 450 евро, което също не е много. На другите българи пенсията, която могат да получат от Испания се изчислява според трудовия им стаж в страната. Те също не са много големи, заради изискванията. Може и да увеличат пенсиите след време, не знам. Но хазната е празна и тук.
Във Валенсия има доста българи. Мъжете най-често работят като шофьори на камиони и в строителството. Жените чистят къщи и работят като сервитьори по барове и ресторанти. Вече не обръщат особено внимание на болните от коронавирус, защото казват, че нямат пари. Дори тестът ти да е положителен, след като ти спре температурата, вече можеш да отиваш на работа. Дори болничен не ти дават. За младите, които тук са родени или са дошли като ученици, животът е по-нормален. Те продължават или в университет или започват работа по някоя професия. За родителите им обаче е трудно да се реализират тук. То няма работа за самите испанци, камо ли за нас..."
Цялото интервю- в звуковия файл
„...Затичах се към вкъщи, вдишвайки за пореден път от мистичния въздух. Тук, покрай реката и божествената му сила, се случваха чудеса. Само трябва да повярваш малко по-силно в себе си, да затвориш очи и да вдишаш дълбоко. Да, реших да остана тук, за да градя бъдещето си, както и да откривам нови тайни места, за които ще знаем само аз и..
В единадесета неделя след Петдесетница , Църквата насочва нашето внимание към един евангелски момент, към една притча, изречена от Господ Иисус Христос, която ни дава отговор какви да бъдем и как да се отнасяме към нашите приятели и ближни, и в това да бъдем подражатели на Христа. "Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се..
В едно общество, което като че ли вече е станало напълно безчувствено към насилието, жертвите на престъпления и техните близки все още имат нужда от справедливост. Но ако дори служителите на реда са безсилни да я въздадат, кой би трябвало да поеме тази задача и има ли изобщо право някой да го прави? А какво ви остава, когато насилието нахлуе в..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ви представяме кучето Томи - вярната спътница на своята стопанка Цветана . Срещнахме ги по време на сутрешната им разходка - ведри, усмихнати и сякаш в перфектна хармония един с друг. Историята им започва преди цели девет години. Тогава Томи е малко, слабо и уплашено кученце, което скита само по улицата...
Днес ще ви разкажем за магията на антикварните книжарници. За любовта на една млада жена към книгите. Научена от малка от дядо ѝ, който е бил антиквар и букинист, да обича книгите, Анжела Иванова поема по неговия път, като завършва Университета по библиотекознание и информационни технологии. Специалността ѝ е "Книгоиздаване и редакция"...
От години детската площадка на улици "Широка" и "Христо Ботев" във Видин била в окаяно състояние, разказват пред Стефка Павлова младежите, които подеха инициативата за нейното обновяване. Антонина Лозанова обясни: "Събрахме се хора, които милеят за града ни и искат да живеят в една по-хубава среда. Тази дейност е финансирана в рамките на..
Тази събота, 23 август, Видин отново ще пулсира с енергията на " Street Jam " - второто издание на най-новото градско парти , което вече успя да остави ярка следа в културния живот на града. Дебютът на събитието се оказа истински феномен - без предварителни очаквания, то предизвика вълна от положителни емоции и коментари, рядкост за видинската..