Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Екоорганизации връщат изчезнали птичи видове у нас

Снимка: ПП Врачански Балкан

Белоглави и черни лешояди населяват територията на Врачански Балкан. За да се стигне дотук, екологични организации изминават дълъг път, защото двата вида от дълги години не са срещани в страната. В района са пуснати над 50 белоглави лешояда, внесени в страната предимно от Испания и Франция. Природозащитниците са изградили площадка за подхранване и адаптационната волиера над село Долно Озирово в община Вършец. Волиерата е 10 на 25 метра, между 2 и 4 метра е висока, в нея лешоядите престояват до една година, които организациите внасят в България и след това се освобождават в природата. Георги Стоянов от Дружеството за защита на хищните птици основно е човекът, който наблюдава процеса по възстановяване на вида на територията на "Врачански Балкан".

"Всъщност това беше една много стара идея още при създаването на природозащитните дружества в България, говорили сме си и сме си мечтали да могат да се възстановят такива изчезнали животински видове, в случая лешояди. И започнахме с колегите от "Зелени Балкани", Фонд за дивата флора и фауна, нашето Дружество за защита на хищните птици, тук на местна територия ние сме в партньорство с Природен парк "Врачански Балкан". Това се реализира и с много други организации, които ни съдействат - БАБХ, това са Общини, различни фермери на места. За нас това е един пример как за да се случат тези неща с лешоядите, бяха нужни усилията на много хора и организации за над 20 годишен период от време. Внасяме птици от Испания, от Франция и от зоопаркове", каза Георги Стоянов.

Проектът по възстановяване на вида е започнал през 2004 година Природният парк "Врачански Балкан" е едно от четирите целеви места по този първи проект. В природата са освободени над 50 белоглави лешояда от реинтродуцираните птици (бел.ред.-внесените и адаптирани в страната птици). В момента броят им е около 70. Първото освобождаване на птици става през 2010 година. 2015 година е установен първият случай на успешно загнездила двойка и съответно първото малко излюпено във Врачански Балкан белоглаво лешоядче. След това успешните двойки се увеличават.

"Тази година сигурно има 12 малки, като допускам, че може да има още единични двойки, но не повече от една-две, според мен. Ние направихме на няколко пъти внасянето на птиците, освобождаването.", каза Георги Стоянов.

От три години във Врачански Балкан се работи и за връщането на черните лешояди. До момента са пуснати близо 30 птици. Тази година е забелязана и първата гнездяща двойка черни лешояди. 

Разходка и наблюдение на белоглави и черни лешояди организират на 3 септември във Врачанския Балкан. Поводът е Международния ден на лешоядите. Еколозите извършват постоянни наблюдения на лешоядите във Врачанския Балкан, включително и на гнездата, в които са излюпени малките. На едно такова място да наблюдение, Георги Стоянов от Дружеството за защита на хищните птици разказа за грижите, които се полагат за възстановяване на вида:

"Районът е централен. Тези големи скални масиви, всъщност те много често прелитат над тях. Така наречената Згориградска стена, тука гнездят и част от белоглавите лешояди. Освен тези скали гнездови има в източна посока към Искърския пролом, има на още две места скали, където гнездят лешояди. Основната колония се намира до голям венец отвесни скали до връх Стрешер. Черните лешояди на този етап имаме една двойка, която гнезди тази година. Тя не е тук във "Врачански Балкан", ами е малко по-встрани в западна Стара планина."

Черните лешояди гнездят по дървета, много рядко по скали, както белоглавите. В нашето съвремие проблемът за тях е, че са изрязани подходящите дървета за гнездене на карталите. За да помогнат на освободените черни лешояди да останат на наша територия, еколозите освен че ги подхранват, правят и гнезда на подходящите дървета.

Организацията "Зелени Балкани" работи за връщането в природата на още един изчезнал допреди години вид - белошипите ветрушки. Градимир Градев е доктор по екология, част от екипа на "Зелени Балкани" над 20 години. Работата му е свързана с опазване на хищни птици - царски орли, белошипа ветрушка, лешояди. В момента работи за опазване на белошипата ветрушка - това е друг вид птица, който възстановят от организацията, след като е изчезнал от страната ни. Тава са едни от най-колоритните соколчета, които се срещат в България, пък и в Европа, смята Градимир Градев:

"Белошипата ветрушка е една от най-често разпространените птици в миналото, не само в България, но и в Европа. Тя е по принцип хищна птица, храни се с жива плячка, ловува, но за разлика от другите видове хищни птици тя гнезди близо до хората. Храни се с насекоми, дребни гризачи. Обикновено са по няколко двойки на едно и също място. Другото много интересно нещо е, че мигрира, прави дълги класически миграции от България на юг."

Мястото, на което зимува е отдалечено от размножителните територии на 3500-4000 километра. Еколозите са установили, че птиците от България зимуват в Нигерия, Чад. В края на миналия век видът изчезва от България. Последните регистрирани гнездови находища в България са в началото на 90-е години. Дълги години няма доказано място, на което видът да се размножава и отглежда потомство. Това е една от причината от "Зелени Балкани", подобно програмата с лешоядите, да се захванат с възстановяване на този вид в природата на България. Първата стъпка са специализираните клетки за изкуствено размножаване в Спасителния център на организация.

Първите белошипи ветрушки идват от един германски зоопарк. През 2012 - 2017 с европейски средства ветрушки се внасят от Испания и се адаптират в страната. Така се възстановяват първите гнездящи колонии в Сакар планина.

Още за усилията на еколозите да върнат изчезнали видове може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Има ли решение проблемът с безводието

Хидротехническият факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия организира днес среща-дискусия, посветена на течовете във водоснабдителните системи , на тяхното откриване, оценка, намаляване и техники и методи на отстраняване. Факултетът ежемесечно провежда срещи, свързани с проблемите на водата, каза доц. Венци Божков- заместник..

публикувано на 27.11.25 в 16:42
Боклук - илюстративна снимка

Как работи моделът "плащаш, колкото изхвърляш"

От 1 януари 2026 г. в България трябва да започне въвеждането на модела "замърсителят плаща". Принципът стимулира по-малко генериране на отпадъци и повече разделно събиране. В момента плащаме на база данъчната оценка на имота, което прави системата несправедлива и необоснована.  "Има различни варианти за пресмятането спрямо вида жилище,..

публикувано на 27.11.25 в 15:45

Кога ще заработи Социалният план за климата

България в момента е в процес на финализиране на Социалния план за климата. Страната ни ще внесе в Европейската комисия  втори вариант на социалния план за климата, това стана ясно след среща с експерти на FFW-България и Хабитат България, която е част от проект "BioJust". Проектът експериментира с евентуално приложение на общинско ниво с частични..

публикувано на 27.11.25 в 14:53

Мотористи закриват сезона с импровизирана среща във Видин

На 29 ноември, събота, във Видин ще се проведе мотосреща на открито. Организатор на инициативата е Георги Георгиев , представител на "Bulgarian Adventure Group" /BAG/ - мото група за любители на приключенията на две колела. Идеята е непретенциозна - да се съберат всички фенове на мотори, независимо от това дали са "свободни ездачи" или членуват в..

публикувано на 27.11.25 в 14:00

Болницата в Лом очаква своите нови библиотечни пространства

Над 250 книги ще бъдат дарени на МБАЛ "Свети Николай Чудотворец" в Лом утре, 28 ноември. Акцията се реализира благодарение на Зорница Михайлова от Монтана, която е създател на инициативата "Библиотерапия!". Инициативата започва в родния ѝ град с дарение в болница „Сити клиник“, като тогава тя не е предполагала, че кампанията ще се разрасне,..

публикувано на 27.11.25 в 14:00

В "Музикална зона" на 27 ноември 2025 слушаме ZZ Ward

Понякога я наричат "момичето с шапката". Истинското и име е Жужана Ева Уорд. Вестник "Ню Йорк Таймс" пише за нея: "Енергията и напомня на Тина Търнър, стилът и - на Арета Франклин, а душата и - на Ета Джеймс". Закърмена от детинство с ритъм енд блус, продължава линията и до днес, като добавя звученето на поп, рок, кънтри и соул. Харизматична млада..

публикувано на 27.11.25 в 09:00

Забрана за паркиране предизвика недоволство във Видин

Жители на Видин не са съгласни с новото ограничение за паркиране на улица "Христо Ботев“ в града. В рамките само на един ден  над 300 души са се подписали с искане мярката да отпадне, а още подписи на недоволни продължават да се събират. Става дума за участъка между улиците "Широка“ и "Гео Милев“, където живеещите твърдят, че нямат къде да..

публикувано на 26.11.25 в 15:20