Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българка получи обезщетение след спечелено дело в Италия

12
Снимка: Личен архив


Историята е на Нена Борисова от Брегово, която претърпява инцидент в Неапол. Тя е на 70 години и преди да замине за Италия, както повечето жители на пограничния град, работи дълги години в съседния сръбски град Неготин. После става "баданте" в италиански семейства, гледайки възрастни хора и понякога замества и други жени, докато те са в отпуск. При една такава смяна, докато отива към поредния адрес, е блъсната от  кола в центъра на Неапол. Получава сериозна травма, лежи 45 дни в болница, следва и допълнително дълго лечение. Жената няма пари, не познава почти никого, не знае езика, а шофьорът след катастрофата се опитва да избяга. Наетите по-късно адвокати се оказват мошеници и спират да ѝ отговарят, но запазват таксата, която им е платена.

В същото време Нена трябва да се върне в България, за да продължи предписаните ѝ процедури и постепенно губи надежда за справедливо приключване на случая. И така до деня, в който съдбата ѝ се усмихва в лицето на италианско семейство, с което се е запознала по времето на престоя ѝ в болницата. Случайно ги намира във Фейсбук, а те след като разбират, че тя не е получила обезщетение след катастрофата, я канят у тях и дори ѝ предлагат своя адвокат.

Делото приключва в полза на пострадалата, но тя не може да забрави дните, когато е била най-зле и е получила подкрепата на непознатите хора в чуждата страна.

"Освен, че ръката ми бе счупена лошо, аз имах и травма на лицето. Не можех да се храня, не можех сама да се обслужвам, бях оперирана. Не можех сама да ида дори до тоалетната. Обслужваха ме близки на болните около мен. Особено много ми помогна едно семейство. И дрехи дори ми донесоха...

Доволна съм и от условията в болницата. Доволна съм от грижите, доволна съм и от персонала. Лекарите са съвсем различни от тези, с които ние сме свикнали. На високо ниво са лекарите там. С пациентите не се държат гордо, като не разговарят с тях. Всичко, което те интересува обясняват. И сестрите като идваха обясняваха всяка инжекция или лекарство за какво е. Направи ми силно впечатление, защото при нас в болниците не е така. Идваха по два-три пъти на ден и питаха дали имам болки и как се чувствам. Операцията ми трая три часа и половина, не съм усетила нищо, нямах и болки. Травмата обаче беше сериозна и лечението ми трая година. Много сложно беше. Изобщо не вярвах, че отново ще мога да си служа с тази ръка. Когато се върнах в България и тръгнах на терапия, попитах ортопеда дали ще се оправя някога и той ми каза: Ще се оправиш, защото си попаднала на добри лекари... Какво още да кажа за болницата - изрядна хигиена и чистота навсякъде. Добро обслужване. Когато ме доведоха останах първо на количка в коридора, защото нямаше места, но на другия ден след операцията ме вкараха в стая с други. Не правеха разлика дали си българин или италианец. Абсолютно никаква разлика. В стаята бяхме две жени. Всяка сутрин стаята се чистеше, бельото се сменяше през ден. Изобщо - високо ниво на обслужване..."

След изписването ѝ от болницата, жената прекарва 50 дни в италианското семейство, което ѝ помага в болницата.

"Аз съм много признателна на тези хора. Доволна съм по принцип и от италианците, независимо, че някои българки имат друго мнение по въпроса. Сменила съм 12 жени и само на едно място не случих. Италианците не са лоши хора. Те са земни хора и аз не мога да кажа лоша дума за тях. В това семейство, 50 дни аз не съм купила и една филия хляб. Изцяло бях на тяхна издръжка. Аз нямах никакви пари. Останахме приятели, като братя сме. Много съм доволна, сега ги очаквам да ми дойдат на гости."

Нена признава, че ако тези хора не са я свързали с новия ѝ адвокат, който да поеме делото, тя никога нямаше да получи справедливост.


"Всичките ми близки ми казваха да се откажа, защото няма да спечеля, но аз се доверих на адвокатката си и не съжалявам, защото тя бе моя шанс. В съда не съм ходила. Всичко направи адвокатката - тя водеше делата ми. Много добра беше. Спечели ми обезщетение, каквото никога не съм вярвала, че ще получа в чужда страна и то след толкова време от инцидента..."

След като печели делото Нена се разплаща първо с всички, които са ѝ помогнали в това изпитание.
За нея също остава добра дори за италианските стандарти сума.

"Парите, които получих, ги вкарах изцяло в строителство. Купих къща на сина ми, защото бяхме всички тук накуп. Дадох и на другия син, на внуците и снахите. Парите отидоха, а и здравето си отиде. От чужбина човек си идва малко или повече с разклатено здраве, дори да си бил на добра работа. Българите не могат да свикнат с това, 24 часа да си затворен на едно място. Не можеш да излизаш, когато си искаш - имаш почивка само в неделя и в четвъртък. Аз с това не можах да свикна. Първите месеци, когато ходех да замествам жени, по цял ден плачех. Не можех да издържам по цял ден да съм затворена. После свикнах...

Италианците са хора на живота. Обичат да танцуват, обичат да се разхождат, обичат яденето. Добре живеят и не се лишават от нищо. По-земни са и не случайно живеят по много години - масово са дълголетници. При тях 70-годишните се смятат за млади. А ние гледаме само работата. Така сме устроени. А животът си тече..."

Цялата история на Нена Борисова и интересни подробности за живота в Италия - в звуковия файл

* Снимки: Личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Отбелязваме Световния ден на фармацевта

На 25 септември отбелязваме Световния ден на фармацевта . Този ден се чества ежегодно, а целта му е да насочи общественото внимание върху значението на фармацевтичната професия за успешното функциониране на всяка здравна система.  Всеки от нас посещава аптека, когато има нужда от съвет или лечение, а зад гишето ни очакват хора, чиято работа..

публикувано на 25.09.25 в 16:40

Таня Ангелова: Аз съм влюбена в живота

В "На раздумка с Яна Маринова" гостува Таня Ангелова, която живее и работи в САЩ. Тя е от Видин, обича своя роден край и инвестира тук. Казва, че е гражданин на света, чувства се успял и много позитивен човек. Америка е последната ѝ спирка, иначе още от дете заминава за чужбина: "Вече повече от 25 години живея там и съм изключително..

публикувано на 25.09.25 в 15:00

В Селановци не могат без своя радиовъзел и Радио ВИДИН

В ерата на дигиталните технологии, село в Северозапада продължава да разчита на своя радиовъзел. В Селановци, община Оряхово, хората и до днес ползват своите кабелни радиоточки, за да научат новини от населеното място. Съобщенията от селото се излъчват в 8:30 и 16:30 часа от служители на кметството, като освен вести,  звучат и поздрави  по поводи..

публикувано на 25.09.25 в 14:00

Трудова борса се проведе във Видин

Регионална библиотека "Михалаки Георгиев"-Видин бе домакин на обща "Трудова борса".  Дирекция "Бюро по труда" Видин е организатор на третата за годината подобна инициатива. Възрастови ограничения нямаше, а целта бе да се срещнат работодателите, които търсят нови попълнения за своите колективи и хората, търсещи работа. Това обясни Александра..

публикувано на 25.09.25 в 13:22

Монтана събира отново млади писатели

За трета поредна година в Монтана ще се проведе инициативата "Алея на младите български писатели". Тя започва утре, 26 септември. Събитието се организира от Съюза на младите писатели, съвместно с Община Монтана и Регионална библиотека "Гео Милев". Програмата предвижда детска работилница, урок по родолюбие, както и срещи с автори, информира..

публикувано на 25.09.25 в 12:30

В "Музикална зона" на 25 септември 2025 слушаме Secret Garden

Норвежкият композитор и пианист  Rolf Løvland  и ирландската цигуларка  Fionnuala Sherry  сформират своето дуо през 1994 г. През следващата година на песенния конкурс "Евровизия" стават победители с композицията  Nocturne . Създават предимно инструментална музика в стиловете neo-classical, Celtic, Nordic folk, New age. Слушайте н и всеки четвъртък..

публикувано на 25.09.25 в 09:00

Европейска седмица на спорта

Европейската седмица на спорта се провежда всяка година 23-ти до 30-и септември. Тя има за цел да повиши осведомеността за това колко е важен активният начин на живот за всички и да даде възможност на хората да започнат да спортуват. Провежда се под мотото „Нека сме активни“. Активни ли са обаче хората днес?  Ванчо Тодоров от видинското село..

публикувано на 24.09.25 в 16:21