12
В същото време Нена трябва да се върне в България, за да продължи предписаните ѝ процедури и постепенно губи надежда за справедливо приключване на случая. И така до деня, в който съдбата ѝ се усмихва в лицето на италианско семейство, с което се е запознала по времето на престоя ѝ в болницата. Случайно ги намира във Фейсбук, а те след като разбират, че тя не е получила обезщетение след катастрофата, я канят у тях и дори ѝ предлагат своя адвокат. 
сестрите като идваха обясняваха всяка инжекция или лекарство за какво е. Направи ми силно впечатление, защото при нас в болниците не е така. Идваха по два-три пъти на ден и питаха дали имам болки и как се чувствам. Операцията ми трая три часа и половина, не съм усетила нищо, нямах и болки. Травмата обаче беше сериозна и лечението ми трая година. Много сложно беше. Изобщо не вярвах, че отново ще мога да си служа с тази ръка. Когато се върнах в България и тръгнах на терапия, попитах ортопеда дали ще се оправя някога и той ми каза: Ще се оправиш, защото си попаднала на добри лекари... Какво още да кажа за болницата - изрядна хигиена и чистота навсякъде. Добро обслужване. Когато ме доведоха останах първо на количка в коридора, защото нямаше места, но на другия ден след операцията ме вкараха в стая с други. Не правеха разлика дали си българин или италианец. Абсолютно никаква разлика. В стаята бяхме две жени. Всяка сутрин стаята се чистеше, бельото се сменяше през ден. Изобщо - високо ниво на обслужване..."
"Аз съм много признателна на тези хора. Доволна съм по принцип и от италианците, независимо, че някои българки имат друго мнение по въпроса. Сменила съм 12 жени и само на едно място не случих. Италианците не са лоши хора. Те са земни хора и аз не мога да кажа лоша дума за тях. В това семейство, 50 дни аз не съм купила и една филия хляб. Изцяло бях на тяхна издръжка. Аз нямах никакви пари. Останахме приятели, като братя сме. Много съм доволна, сега ги очаквам да ми дойдат на гости.""Всичките ми близки ми казваха да се откажа, защото няма да спечеля, но аз се доверих на адвокатката си и не съжалявам, защото тя бе моя шанс. В съда не съм ходила. Всичко направи адвокатката - тя водеше делата ми. Много добра беше. Спечели ми обезщетение, каквото никога не съм вярвала, че ще получа в чужда страна и то след толкова време от инцидента..."
След като печели делото Нена се разплаща първо с всички, които са ѝ помогнали в това изпитание. За нея също остава добра дори за италианските стандарти сума.
"Парите, които получих, ги вкарах изцяло в строителство. Купих къща на сина ми, защото бяхме всички тук накуп. Дадох и на другия син, на внуците и снахите. Парите отидоха, а и здравето си отиде. От чужбина човек си идва малко или повече с разклатено здраве, дори да си бил на добра работа. Българите не могат да свикнат с това, 24 часа да си затворен на едно място. Не можеш да излизаш, когато си искаш - имаш почивка само в неделя и в четвъртък. Аз с това не можах да свикна. Първите месеци, когато ходех да замествам жени, по цял ден плачех. Не можех да издържам по цял ден да съм затворена. После свикнах...
Италианците са хора на живота. Обичат да танцуват, обичат да се разхождат, обичат яденето. Добре живеят и не се лишават от нищо. По-земни са и не случайно живеят по много години - масово са дълголетници. При тях 70-годишните се смятат за млади. А ние гледаме само работата. Така сме устроени. А животът си тече..."
Цялата история на Нена Борисова и интересни подробности за живота в Италия - в звуковия файл
* Снимки: Личен архив
„...Затичах се към вкъщи, вдишвайки за пореден път от мистичния въздух. Тук, покрай реката и божествената му сила, се случваха чудеса. Само трябва да повярваш малко по-силно в себе си, да затвориш очи и да вдишаш дълбоко. Да, реших да остана тук, за да градя бъдещето си, както и да откривам нови тайни места, за които ще знаем само аз и..
В единадесета неделя след Петдесетница , Църквата насочва нашето внимание към един евангелски момент, към една притча, изречена от Господ Иисус Христос, която ни дава отговор какви да бъдем и как да се отнасяме към нашите приятели и ближни, и в това да бъдем подражатели на Христа. "Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се..
В едно общество, което като че ли вече е станало напълно безчувствено към насилието, жертвите на престъпления и техните близки все още имат нужда от справедливост. Но ако дори служителите на реда са безсилни да я въздадат, кой би трябвало да поеме тази задача и има ли изобщо право някой да го прави? А какво ви остава, когато насилието нахлуе в..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ви представяме кучето Томи - вярната спътница на своята стопанка Цветана . Срещнахме ги по време на сутрешната им разходка - ведри, усмихнати и сякаш в перфектна хармония един с друг. Историята им започва преди цели девет години. Тогава Томи е малко, слабо и уплашено кученце, което скита само по улицата...
Днес ще ви разкажем за магията на антикварните книжарници. За любовта на една млада жена към книгите. Научена от малка от дядо ѝ, който е бил антиквар и букинист, да обича книгите, Анжела Иванова поема по неговия път, като завършва Университета по библиотекознание и информационни технологии. Специалността ѝ е "Книгоиздаване и редакция"...
От години детската площадка на улици "Широка" и "Христо Ботев" във Видин била в окаяно състояние, разказват пред Стефка Павлова младежите, които подеха инициативата за нейното обновяване. Антонина Лозанова обясни: "Събрахме се хора, които милеят за града ни и искат да живеят в една по-хубава среда. Тази дейност е финансирана в рамките на..
Тази събота, 23 август, Видин отново ще пулсира с енергията на " Street Jam " - второто издание на най-новото градско парти , което вече успя да остави ярка следа в културния живот на града. Дебютът на събитието се оказа истински феномен - без предварителни очаквания, то предизвика вълна от положителни емоции и коментари, рядкост за видинската..
Променлива облачност; възможно е да превали
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Краткотраен дъжд