Психолог: Разговорите с малкия ученик ще му помогнат да се настрои за първия учебен ден

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Направление здраве''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Когато тръгва на училище, детето се изправя пред вълнението и страха как ще се справи. Страхът на малкия ученик е не само дали ще се справи с учебния материал, но и с адаптацията сред децата и с класния ръководител. Това каза по повод началото на новата учебна година психологът от Лом Елеонора Бойчева. По думите ѝ, за да бъдат избегнати проблемите с адаптацията на първокласника, изключително важно е какъв режим има детето у дома: 

Разговорите с малкия ученик ще му помогнат да се настрои за първия учебен ден, обясни още психологът: 

"Като цяло голяма част от децата са с позитивна нагласа към първия учебен ден, защото им предстои нещо ново и вълнуващо. Страхът е в това дали ще се справят. Но вярвам, че когато с детето имаме солидни разговори по отношение на неговите очаквания, защото неговите очаквания също са много важни, не само очакванията на възрастния, които се състоят в думите: "Сега там ще бъде по-сериозно. Сега там ще трябва да учиш, да си по-отговорен". Всичко това смущава детето, всичко това плаши детето. Затова трябва да разговаряме за неговите очаквания, да му споделим за нашия първи учебен ден, какви емоции ние сме срещнали тогава, и по този начин да му покажем, че всичко, което изпитва, е напълно естествено и в реда н нещата." 

Ако детето не желае да ходи на училище, трябва да се установи къде се корени причината за това, посочи Елеонора Бойчева:

"Има и такива деца и тук вече става дума и за по-горните класове на обучение. Важно е да се стигне до коренчето защо детето не желае. Много често зад това нежелание стоят отношения със съученици, стоят едни много потискани у него емоции, което се е притеснявало да сподели у дома, и то несамо със съученици, но и по отношение на справяне с учебния процес, които го засрамват. Затова е важно да има системни разговори детето да се чувства спокойно да споделя вкъщи, както с мама, така и с татко, с възрастните, които полагат грижи за него, и всичко това, което детето споделя да не бъде подценявано, а напротив да бъде валидирано, да бъде уважено от възрастния и след което да бъде изговорено и отработено."

Когато детето е мълчаливо, не желае да разговаря и споделя за учебната среда, изпитва гняв, прибирайки се от училище и много тъжно, отивайки там, е необходимо да се потърси помощта на  психолог. Ключова е ролята на училищния психолог.