КНСБ с национална протестна акция- какви са исканията?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През третото, както и през предходните две тримесечия на 2022 година, делът на българите, които изпитват затруднения да покриват ежедневните си разходи, е относително висок- над 75%. С известни затруднения са 37,1% от анкетираните, 28,5% определят покриването на ежедневните разходи като трудно, а 12,9 на сто като много трудно. Данните са от допълнителна анкета на Националния статистически институт към Наблюдението на домакинските бюджети. Проучването прави тримесечен мониторинг на промените в условията на живот на домакинствата в резултат на пандемията от COVID-19. Анкетирани са почти 6000 души на възраст 16 и повече навършени години от 3053 домакинства. Относително лесно могат да покрият ежедневните си разходи 18,2% от анкетираните, а едва 3,3 на сто не изпитват никакви затруднения. Успяват ли българите да се справят с икономическата криза и има ли промяна в доходите на домакинствата? Основните причини за минимално нарастване на доходите и през трите изследвани тримесечия са увеличение на пенсиите и социалните помощи и индексиране/преизчисляване на заплатите. Намаление на доходите за последните 12 месеца са посочили 7,7 на сто от анкетираните, като основните причини са загуба на работа, безработица или фалит на собствената фирма, намаляване на работното време, надницата или заплатата. За анализ на ситуацията потърсихме Адриан Николов, икономист от Института по пазарна икономика у нас:

"Това, което виждаме като цяло е забавяне на темпа на нарастване на потребителските цени, като на практика пика беше през юни, тоест вече през юли и август имаме една тенденция към забавяне, но разбира се инфлацията остава много висока. На годишна база говорим за повишение от 17%, което е много голям ръст, невиждан от 1998 година насам. В момента наблюдаваме просто спад или по- скоро забавяне на ръста там, където бяха най- големите повишения преди това- говорим за горива, говорим за хляб, говорим за хранителни продукти, за зеленчуци. Най- накрая пазарите на горивата реагираха на спада на цените на суровините на международните пазари, съответно, преди време и цените на бензините паднаха под 3 лева от много време, но и политиката на правителството играе своята роля ... При доходите на домакинствата се наблюдава една много интересна тенденция- те също бележат ръст и буквално с фотофиниш устояват на промените на  цените за същия период."- обясни Адриан Николов.

В началото на седмицата от КНСБ започнаха Национална протестна акция под наслов "Да защитим доходите от инфлацията и работните места в кризата". Основните искания са повишаване на доходите и предприемане на мерки за овладяване на инфлацията и излизане от икономическата криза. В рамките на кампанията в продължение на месец ще се проведат редица акции в различни райони на страната. Началото бе поставено в понеделник в София в пространството между Министерския съвет, Народното събрание и президентството. 

"Ние няма да се уморим да искаме от нашите управляващи да защитават българския интерес в Брюксел. Няма как България да приеме и да направи това, което е записано в плана за възстановяване и устойчивост в две ключови реформи, касаещи Зелената сделка. Едната е намаляване с 40% на въглеродните емисии 2026 година, спрямо 2019 година- това е невъзможно да се случи, така че някой трябва да го предоговори. Второто нещо е да не започва либерализацията на цената на ел. енергията за бита от 1 януари 2023 година."- обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Какви още са исканията на синдикатите- разговаряхме и с Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ и председател на стачния комитет:

"Повишаване на работните заплати на абсолютно всички работещи българи с процент, който да компенсира загубата на парични средства от инфлацията, която в момента подминава 17%. По последни данни, с които КНСБ разполага, пряко от работещите хора чрез проучване се оказа, че 80% от запитаните синдикални лидери по места казват, че имат увеличения на работните заплати, но масово увеличенията са между 5 и 15%, което реално по никакъв начин не компенсира инфлацията ... Няма никакви политически искания от страна на КНСБ, а исканията ни са само в областта на социалния живот на българите, за което срещаме и подкрепата на на нашите съмишленици от другия синдикат."- уточни още Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ.

Основните причини за увеличение на доходите и през трите изследвани тримесечия са увеличението на пенсиите и социалните помощи и индексиране или преизчисляване на заплатата, сочат данните на НСИ. Подкрепят ли видинчани исканията на синдикатите и обявената от тях национална протестна акция?

"Аз работя в частния сектор и имам добри доходи- само инфлация от рода на "виденовата" би ме притеснила. Не може безкрайно да се вдигат заплатите, защото инфлацията може да стане и 5000% и тогава и минималната работна заплата трябва да стане 5000 лева- кой може да си го позволи? ... Като инициатива и като говорене е добре, ние вече свикнахме. Ние българите не знам що за нация сме, при условие, че вярваме всекиму и не вярваме всекиму ... Задължително трябва да се вдигне минималната работна заплата, защото в момента даже и със средната работна заплата не се живее добре."- коментираха видинчани.