Професия, с чиято помощ се изкарват пари ли е приемното родителство? Или по-скоро призвание, на което трябва да посветиш време, емоции, опит и грижа?
Отговорът на този въпрос зависи много от мотивацията на хората, които искат да станат приемни родители, както и на онези, които ги обучават, оценяват и одобряват. Това са и отговорите на Борислав и Камелия от Берковица, които в продължение на 10 години са отгледали 10 деца, 8 от тях вече са осиновени в страната и чужбина.
Двамата решават да станат приемни родители за пръв път през 2012 година, въпреки че вече имат свое дете.
Те описват живота си като приказка и са щастливи от това, че успяват да помогнат на много изоставени деца да намерят своите домове. Първото детенце, за което мъжът и жената се грижат, е Боби. Това, че детето е в семейството временно, е и най-трудното, споделя Борислав.
"Казваше се Боби, ние така го кръстихме, на мен. Много свикнахме с него, една година и половина го гледахме и го осиновиха в Испания. Много трудно беше, докато се разделихме с него. На жената й беше много трудно. Постоянно плачеше. Така започнахме. От родилния дом ги взимаме, на 2-3 дена и си ги гледаме. Жената е с профил до 6 години да гледаме дете, от 1 до 6. Има си и други с по-горен профил... 10 деца сме гледали, с тея двете близнета са 10. Тях ги взехме преди 5 месеца, докараха ги от Австрия, родени са в Австрия" - разказа за радио Видин приемният баща.
Не по-малко болезнена е раздялата и за Камелия. Със сълзи на очи приемната майка разгръща старите албуми, в които съхранява и общите им спомени с всяко едно от децата. Като "най-трудното нещо в живота"- така описва самата тя осиновяването.
"Най-трудното нещо в живота е раздялата. Те се мъчат, ние се мъчим и така. Докато свикнат с новото си семейство. А и на нас, докато ни настанят ново дете. И въпреки всичко, постоянно си споменаваме някое от децата, които са били при нас. Сядаме да обядваме, да вечеряме- пак говорим за тях. Ако беше тук например Снежанка, Бобко... и почваме да ги изреждаме. Това ще направят, друго ще направят... И синът ни много се привързва, и той страда като нас. Даже сега и снахата. Плачат и те с нас... Ние знаем, че ще дойде моментът на раздялата, но едно е да го знаеш, друго е да го живееш. Друго е детска ясла, детска градина, 5 часа работиш и си отиваш. А тук са 24 часа постоянно с тях и просто няма как да не се привържеш към едно дете, независимо какво е... От родилното сме взимали на 3, на 5, на 6 дни бебенца. Всяко едно дете си има различна съдба, не може да обвиняваме всеки път родителите. Някой път има и причини, които са основателни"- твърди Камелия.
В момента Борислав и Камелия се грижат за две дечица- близначета. Описват себе си като щастливи хора. Хора, които помагат на други хора. Които не създават живот, но го правят възможен- за много деца и много бъдещи родители. Както и да дефинираме приемната грижа, от въвеждането й до днес, хиляди деца са получили подслон и поддръжка в домашна среда.
За много хора Камелия и Борислав може да изглеждат като такива, които са превърнали родителството в професия, но за тях не е така. Думата, с която описват приемното родителство те е една- призвание.
Целия материал може да чуете в звуковия файл.
Малко преди деня на архитекта ви представяме Румен Джагаров – млад човек, чиято съдба от ранна възраст е тясно свързана с къщите, строителството и занаятите. Роден е през 1997 година в София и детството му преминава в квартал "Горубляне". Лятото неизменно го отвежда при баба и дядо по майчина линия – от стария род Кайцанови – в село Ново село..
В тясна уличка в Токио има малко сумрачно кафене, в което се сервира специално кафе вече повече от сто години. Понякога обаче кафето става още по-специално, ако имаш късмета да седнеш на определен стол в дъното на заведението, където всъщност никак не е лесно да седнеш. Стол, който е свободен само по веднъж на ден за няколко минути. Онзи, който..
Днес отбелязваме Международния ден на усмивката – ден, който ни напомня колко важен и силен е този малък жест. Усмивката е универсален език. Където и да отидеш по света, хората я разбират. Знаете ли, че когато се усмихваме, в тялото ни се случва истинска магия? Мозъкът започва да отделя хормони на щастието – ендорфини, серотонин, допамин. Те..
Рядко в нашата рубрика "97 лапи и 1 опашка" посрещаме гости, различни от кучета и котки, и когато това се случи, вълнението е повече от осезаемо. Днес на гости не идват просто домашни любимци, а истински пустинни "аристократи" – камилите Аладин и Самир . Те принадлежат към азиатската порода двугърби камили , известни със своята невероятна..
Облачно, драстично застудяло и със значителни валежи е времето в последните няколко дни. Оранжев код е обявен и за днес за Северозападна България заради интензивни валежи от дъжд, преминаващи в мокър сняг. Села във Врачанско и Монтанско останаха без ток, докато над 30 сантиметра е снегът на прохода Петрохан, който е затворен паднали клони от..
Малка страна на картата, но голям дух на световната сцена. Това е урокът, който волейболните ни национали преподадоха на света, грабвайки сребърните медали и титлата световен вицешампион. Този успех не е просто спортно постижение, той е ярка светлина, която прониза всяко българско сърце и донесе една от най-силните и чисти форми на национална..
На 4 октомври, събота, се открива груповият лов на дива свиня. Според ловците този лов е голяма тръпка. 1700 човека са заверили членските карти във видинското ловно-рибарско дружество. Всички, които излязат в събота на лов, ще преминат инструктаж. "За всяко едно откриване се правят графици за лов, къде ще се ловува, в кое ловище дадената ловна..
Облачно
Превалявания
Облачно
Значителна облачност с дъжд
Дъжд