Момиче- пехотинец- защо не?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю на Йорданка Герасимова с курсант Теодора Иванова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Изборът на професия- често от него зависи как ще протече целия ни живот. Понякога младите хора избират бъдещата професия по престиж, други- с идеята, че животът им ще е интересен, а има и такива, които следват мечтите си. 

Именно мечтата си е последвала и Теодора Иванова. Тя е на 20 години, от Видин е, и е курсант - второкурсник във военното училище във Велико Търново. Не само това, ами е избрала чисто мъжка по нашите представи специалност- пехотинец. Теди е и единственото момиче в специалността "Мотопехотни и танкови войски". 

"Това ми беше мечта от малка, когато разбрах, че няма други момичета в тази специалност, реших- това е... Има, но много рядко, веднъж на пет години... Доволна съм от избора си... "

В рода на Теди няма военни, единствено прадядо й е бил шивач на армията. Вероятно затова родителите й в началото са гледали с насмешка на решението. После естествено, са приели избора й и са я подкрепили:

Курсант Иванова определя като плюс фактът, че е сред мъже и щом има поставена задача, тя се изпълнява. Казва, че това, че си жена, не те привилегирова, но пък е изключително важно чувството за екипност на групата, в която всеки индивидуалист работи за общото благо. 

"Тук се стремиш да си максимално в колектива. Има място и за индивидуалисти, защото ние учим за офицери- да командваме, да бъдем лидери, но преди да водиш- трябва да те водят... Това е много трудно, да се работи в екип, всеки човек е с различен характер, особено тук всеки иска да дава заповеди, сработването е трудно, но единственото правило тук е "Един за всички, всички за един!" и когато един сгафи, всички го отнасяме... Иначе при нас няма женска злоба, няма съревнование, гледаш да си изпълниш максимално добре работата, за да улесниш живота на всички, всеки е готов да помогне..." 

Като завърши обучението си във военното училище, Теди ще има две дипломи- от военна и от гражданска специалност. Изучава и общообразователни, и специални предмети, а лекциите й са продължителни и уморителни. "Не сме в училище за балет", казва Теди и признава, че ученето е толкова важно, колкото и  физическата подготовка: 

"Тук просто нямаш време да спиш... Ученето го поставят на първо място, след физическата подготовка, разбира се, но се набляга много и на цивилните предмети, защото един офицер трябва да е начетен, за да може да води хора. Нашият дълг е по-скоро към себе си- да дадеш най-много от себе си, да вземеш най-много докато завършиш и станеш офицер, за да можеш да го предаваш после на войниците. Това го правиш за Родината. Сега сме в мирно време, но трябва винаги да има готови хора, които дано да не се налага да показват своята подготовка, но трябва да ги има... Трябва у всеки да го има това родолюбие, да искаш да си част от България- да се събуждаш и да лягаш докато слушаш химна..." 

Какъв е съветът на Теодора към младите, на които сега им предстои да изберат професията си, как се възприема с униформата, кои са най-трудните моменти в обучението и имало ли е моменти, в които й се е искало да се откаже- чуйте в звуковия файл.