Да живееш и редом с това да оцеляваш на село за някои хора не е избор, а съдба. Но да вдъхваш живот на останалите, които живеят там и да даваш смисъл на дните им е личен избор. Това е изборът на Ванюша Илиева Якимова- собственик на магазинче в село Черкаски, община Вършец. Описва себе си като душата на селото, защото единствено при нея се събират хора и си разменят по някоя дума.
"Нямат къде да отидат на друго място и ако не сме ние тук... Идват тук, събират се, играят карти, пият кафе, биричка, нямат друго развлечение тук в селото... Аз много се чудих дали да затворя, като почина съпругът ми, но дъщерята вика, докато мога, да движа. Откакто почина баща й тя си идва всяка събота"- признава магазинерката.
Като млада снаха в селото, преди с покойния си съпруг да се захванат със семеен бизнес, Ванюша е изкарвала прехраната си по съвсем друг начин- шиела е униформи, продавала е стоки за бита, събирала и консервирала гъби, но през по-голямата част от живота си стопанисва селското магазинче. И така вече повече от 30 години.
"Всеки ден е едно и също. Сутрин ставам в 5:30 да взимам хляба, после идва другия бус към 6:00. Повечето хора пазаруват тук- хляб, сол, захар, сиренце, саламче, такива основни неща. Гледаме всичко да има. Пак казвам, аз исках да го затворя, но един приятел на дъщеря ми каза: "Лельо Ванче, не го затваряй, много хора разчитат на теб. Защото ти като затвориш- край. Няма къде да отидат хората." И така"- разказва Ванюша.
Магазинчето на леля Ванче, както я наричат всички в селото, се намира под големи лозови асми, през които слънцето трудно прониква. Малко, китно и бедно. Но необходимо. За оцеляване- и на нея, и на жителите на Черкаски. В момента единствено то е спасението на самотните и възрастни хора в селото, които, ако я нямаше Ванюша, не биха могли да си купят дори хляб. Така един магазин в едно малко и затънтено село се превръща в единственото спасение за хората там. Така и собственикът му се превръща в герой. Оцеляващ.
Повече може да чуете в звуковия файл*
Има книги, които звучат като закъсняло извинение. Други са като пиянски монолог в два след полунощ. „Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“ на френския писател Фредерик Бегбеде е и двете едновременно. Тя е своеобразен негов автопортрет, рисуван сякаш с премигващ неон, доза цинизъм и плахо чувство за вина. Макар да е родом..
След случая със сваленото от самолет дете в инвалидна количка , България трябва да предложи промени в европейския регламент и да засили защитите за пътниците с увреждания, коментира юристът Петър Кичашки. Според него трябва да бъдат инициирани разговори на ниво Европейски парламент и Европейска комисия. Според Петър Кичашки, който е и бивш член на..
В рубриката "Професия хоби" ви срещаме с талантливи артисти или хора с професии, които вдъхновяват. Днес ще се потопим в света на една изключително даровита дама от Лом. Тя се казва Кристина Василева и рисува откакто се помни … а може би дори и отпреди това - започнала е още на две години, когато повечето от нас едва държат молив...
Избраха новите лица на Северозапада за 2025 година. Титлите "Мис" и "Мистър" отидоха при 18-годишната Ралица Кирилова и 28-годишния Силвио Хилмиев. Конкурсът "Мис и Мистър Северозападна България" се проведе преди дни в Лом и беше част от събитията, свързани с фолклорните празници "Поломие". Тазгодишното издание на конкурса мина под надслов "Да се..
"Фабрика за емоции" събира всеки вторник децата в Библиопощата във Видин . Организира се от Общинския съвет по наркотични вещества и Превантивно информационния център към него. Заниманията са всеки вторник в Център за обучение, изкуство и култура към Регионална библиотека „Михалаки Георгиев” - Видин. Психологът Боряна Ангелова обясни:..
Днешният домашен любимец, който ни гостува в рубриката "97 лапи и една опашка", е порода "Йоркширски териер"… но не какъв да е, а истински бийвър! Йоркширският териер бийвър , или просто бийвър териер, е сравнително нова и невероятно чаровна порода, произлязла от стандартния йоркширски териер, но с уникално трицветно оцветяване, което го прави..
Младежкият дом е специално място за поколения видинчани, израснали в клубовете му за талантливи деца, пазещи вълнуващи спомени от събитията и дискотеките, провеждани там. Постепенно институцията спира дейността си, закрита е и от нея сега са останали само сградата и свидетелствата за годините, когато под покрива ѝ са се събирали стотици..
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно