Навремето са го наричали терорист, а в действителност е бил само едно 19-годишно селско момче, чиято буйна кръв не търпяла подчинението.
"В Сърбия животът за емигрантите беше много тежък и затова реших нелегално да ида в Австрия. На границата обаче ме хванаха и ме пратиха в затвора за 3 месеца. След това англичаните ми дадоха виза за град Триест и аз заминах за Италия. Там също беше много тежко, защото емигрантите яха много, а работа нямаше. Аз живеех в една бивша казарма на Мусолини, където въздухът не стигаше и няколкостотин човека в редица чакахме за ядене. И тогава американският консул ме повика и ме попита къде искам да отида. Отговорих му, че аз съм европеец и искам да си остана в Европа, но той ми обясни колко е добре да стана американски гражданин. Той говори, говори, аз нищо не разбирах накрая ми даде един лист да подпиша и ми каза, че ако стана американски войник, след 5 години ще получа американско гражданство. Аз подписах и след две седмици вече бях в Мюнхен и на 19 декември ми казаха да вдигна ръка и да дам клетва. Тогава не разбирах какво точно ми казват, но след две седмици вече бях в Южна Каролина на обучение като американски войник. Да минеш през военно обучение без да знаеш езика не е лесно, но аз бях много пъргав и копирах какво правят останалите. Те се обръщат наляво- и аз се обръщах, обърнат се надясно- аз също. Не разбирах всички команди, но благополучно минах обучението и след това те ме пратиха във Форт Луис и оттам, направо за Корея. Обучението ми бе за парашутист, но от самолет аз скочих само 3 пъти и капитанът ме изгони. Каза ми, че не говоря езика и ако един подофицер обучава 52 парашутисти, той трябвало да сложи трима подофицери само за мен... Така аз станах артилерист. Първо бях мерач на оръдието, после началник на оръдието и след 13 месеца, ако останеш жив, се връщаш обратно в Америка...
Аз за войната не бих желал много да разказвам. Това е война- атакуваш, после отстъпваш и така до безкрай. Там повечето беше политика, отколкото война. А ние трябваше да се пазим, за да останем живи. Там и Господ помогна... Като навърших 13 месеца в Корея, аз заминах за две години и половина в Германия, понеже там САЩ имаха бази. Аз още не можех да стана американски гражданин, защото ми трябваше служба от 5 години..."
В Германия Генчо Нанков се запознава и се жени за Хилдегард, чиято майка е българка, а баща й германец, живял в Казанлък. Ражда му се и син. Когато той става на 10 месеца, Генчо се връща в САЩ, за да си намери работа и прибере семейството си. Започват живота си наново в град Рочестър, който по онова време наброява 246 000 души.
"Купих къща и се преместихме на 20 км от града, където живяхме в продължение на 43 години. Аз станах обикновен шофьор на градски автобус. Там бяха общо 309 шофьори и аз бях единственият, който не беше роден в Америка. Занимавах се с това в продължение на 30 години и дори представих щата Ню Йорк на 100-годишните Олимпийски игри в Атланта... Съпругата ми си остана вкъщи. Както казваха навремето в България- жената трябва да гледа децата. Тя се грижеше за къщата и градината, която беше 4 дка. Имахме също овце и кокошки. Аз, когато имах време между курсовете на рейса, продавах продукцията от градината ни на гръцките ресторанти в града... В Рочестър няма много от старите българи-емигранти. Навремето бяхме 9 човека, но сега сме останали само двама..."
Заклет царист съм, споделя и политическите си възгледи Генчо Нанков. Той познава лично Симеон Сакскобургготски, както и сестра му - Мария Луиза, с която жена му е близка. Още от самото начало той е с царя и съжалява, че не е успял да изпълни мисията си и да върне в България старите политически емигранти.
След като се пенсионира, издава две книги. Първата е за родното му място- село Извор махала. А историята започва още от създаването на селото през 16 век, когато преселници от Тетевенския Балкан- село Голям извор, заради безчинствата на турците по време на робството бягат и се заселват в този край, чак до Зайчар, основавайки Извор махала и Велики извор.
Подсигурил бе и 300 бройки, 250 -подарък за всяка къща в родното село и останалите искаше да бъдат раздадени на читалищата в района. Втората книга е стихосбирката с около 36 негови стихотворения "Борба за живот".
"И след повече от 60 години емиграция, България живее винаги в сърцето ми", споделяше приживе Генчо Нанков. Мечтаел за свободен живот в непознати страни, бил без пари, само с личната си ученическа карта, когато прескочил мрежата на Българо- Сръбската граница, но и с надеждата, че ще успее.
Напролет съпругата и синът му ще изпълнят и последното му желанието- урната с праха му да бъде погребана в родното село Извор махала в България.
Цялото интервю с Генчо Нанков- в звуковия файл
Днес на 17 май отбелязваме Деня на българския спорт и професионален празник на работещите в сферата на спорта. Денят е обявен с Решение 581 на Министерски съвет от 4 август 2006 г. На тази дата през 1894 г. в София пристигат първите учители по физическо възпитание от Швейцария - Шарл Шампо, Луи Айер и др. Тяхната мисия е да положат основите..
Откриването му е съвместна инициатива на Видинската света митрополия и Фондация "Частно начално училище Митрополит Неофит Видински". Целта е прилагането на държавните образователни стандарти да става в среда, която цени човешката личност и съдейства за въплъщаването в живота на децата и учениците на непреходни християнски добродетели,..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ще ви запознаем с едно семейство, за което кучетата не са просто домашни любимци, а нещо много повече. Срещаме се с Валя Иванова, която е родом от Кула, но от няколко години живее със семейството си в София. Ще започнем с лошото, че за да стигнем към хубавото. Първото куче на Валя и съпругът ѝ бива..
Всичките 19 села в общината участват в конкурса. Приключило е почистването, а от тази седмица комисия ще оценява как са се справили хората от населените места. "Конкурсът се провежда по инициатива на кмета на община Берковица. Такъв конкурс е провеждан през 2018 и 2019 година. Идеята е да оценим най-чисто населено място на територията на община..
Пънк-рок групата SVETLIO & THE LEGENDS ще бъде специален гост и хедлайнер на четвъртото издание на фестивала "Кремена Рок фест 2024", което ще се проведе на 18 май. В съботната вечер от 19.00 часа, мездренското село Долна Кремена отново ще се превърне в столица на рок музиката за Северозападна България. В импровизиран купон, в частен имот на..
Първото черно лешоядче в природен парк "Врачански Балкан" се излюпи преди Великденските празници. Увеличи се броят се гнездящите двойки черни лешояди в природен парк "Врачански балкан". Трета поредна година една от двойките, която гнезди в Западна Стара планина, има малко. Тази година има двойки, които гнездят на територията на парка. В момента две..
Почетният гражданин на Видин Богомил Петров гостува в "Думата имат старейшините". Той е добре познат в града с множеството инициативи и прояви, които организира. Завършил е видинската гимназия и Висшия институт за физкултура и спорт (НСА). Поводът да ви срещнем с Богомил Петров е 60-годишнината от неговия световен рекорд по вдигане на тежести..