Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бисерка Вълканова: Не бих могла да живея без да рисувам

Отбелязваме Деня на българския художник

6
Снимка: колаж Радио Видин



В Деня на българския художник, 3 ноември, който се отбелязва от 1993 година, когато е църковният празник на свети Пимен Зографски, обявен за покровител на българските художници. Пимен, със светското име Павел е бил даровит художник, родом от София. Той произхождал от заможен род и проявявал дарба към рисуването. Освен от художниците този ден се празнува и от иконописците и реставраторите. 

Днес ви срещаме с една дама, която рисува от дете, обичала да се крие под масата, за да рисува и никой да не я закача, и потъвала в нейния си свят. Тя се казва Бисерка Вълканова и е от Видин. След като разбира, че рисуването я влече, заминава за Казанлък, където има роднини и се записва в Средното художествено училище "Акад. Дечко Узунов", специалност "Изящни изкуства", а през 1988 г. се дипломира във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", специалност "Графика". От тогава, вече 34 години, е преподавател по изобразително изкуство и дизайн в СУ "Св. Св. Кирил и Методий" във Видин. Казва, че това си е нейното училище и че дали ще рисува там или у дома, е едно и също за нея, защото да твори е нейна потребност. Рисуването за нея е възможност да се живее:

"В този свят, с всички проблеми и трудности, които има, вероятността е това - потребност е, изпитвам нужда да разговарям с хората по моя вариант, с цветовете, с този свят, който моите очи виждат. На художника очите са цветни."

Импресионизмът е едно от теченията, които повлияват на Бисерка през годините.

"Там има светлина, там има цветове навън, на открито. Но, разбира се, това някак през живота на човек минава, през различни етапи и се ориентира към различни стилове."

Бисерка се придържа най-вече към фолклора като стил:



"В известна степен търся една стилизираност, една декоративност на творбите, защото търся от източника на нашите корени."

Бисерка не рисува човешки фигури, по-скоро лица:

"Лица, може би, защото търся контакт с нещо, какво ми говори това лице, но иначе предпочитам нещо по-неподвижно."

Техниките, които използва художничката са много. 

"Вероятно обичам тези многопластови наслоявания. Сега е модерно да ги наричаме в някои сфери на дейност "миксмедия", макар че това за мен си е точно многопластова техника... Колажът например е много благодатна тема да се наслоява, да се наслагват различни материали дори, не само бои, през което се получава интересен образ и интересна фактурност на повърхността на творбата."

Българските художници, на които се възхищава са много:



"Някога много обичах, тъй като аз завърших "Графика" Румен Скорчев беше моя идеал и не само, разбира се. Много български графици и много илюстратори - Бенчо Обрешков от живописците го обичам, Дечко Узунов, много са. Моите преподаватели от Казанлък - прекрасни художници."

През 1996 г. и 1997 г. Бисерка Вълканова има самостоятелни изложби във Видин. Последната ѝ изложба е била подредена през 2014 година. Това всъщност е една юбилейна изложба, която Бисерка осъществява, заедно с нейна приятелка и колежка от Великотърновския университет - Гергана Вълкова. Те излагат във видинската художествена галерия 50 живописни платна, пейзажи, натюрморти и графики. Нарекли са колекцията "2x25"- един оригинален начин да отпразнуват дългогодишното си приятелство.

Бисерка Вълканова и Гергана Вълкова в галерия Никола Петров Видин

На въпроса кога сяда да рисува, дали когато изпитва силна емоция или душевна хармония, Бисерка отговаря така:

"Знам ли, вероятно човек трябва да е в хармония със себе си, за да го прави или поне при мен така го чувствам, т.е. аз не трябва да съм в някакви много крайни емоционални състояния, за да седна да рисувам. Това си е потребност, тя си върви, а вече върху творбата сигурно ще се отрази в цветова гама какво чувствам или какво съм решила в момента да изобразя, чрез тези емоции... Топлата гама винаги ме е привличала повече, въпреки че има моменти, в които, за да се изрази тъга или някаква меланхолия, човек потъва или в графика, или в по-студената гама, но това не е задължително, всеки си чувства по свой начин цветовете."

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

"Неделник" от 23 февруари 2025 година

"Неделник" е тук. Личното тефтерче на Васил Левски се смята за една от светините на нашето национално Възраждане. В този автентичен документ можем да открием не само Апостола на свободата в ролята му на революционер, на комитетски деец, на конспираторa, който замисля нелегална мрежа, която трябва да сложи край на чуждото господство, но..

публикувано на 23.02.25 в 13:55

Да правим добро с вяра, за да наследим Божието царство

Неделята, която отбелязваме днес е   Неделя Месопустна . "В името на Отца и Сина, и Светия Дух! В днешния неделен ден ние си припомняме всичко, което Господ е казал за Страшния, за последния Негов Съд, затова и тази неделя на езика на църковния Устав се нарича Неделя за Съда . Съдът е непременно условие за изява на..

публикувано на 23.02.25 в 08:00

Сароян ни води на приключение с Уесли Джаксън

Кърт Вонегът го нарича „първият и все още най-велик американски минималист“ . Печели Оскар за сценарий на филм по собствения си роман „Човешка комедия“. За пиесата „Времето на нашия живот“ през 1940 г. е удостоен с награда „Пулицър“, която отказва да приеме с думите „Никой не може да ме купи!“ . Войната с критиците, която води цял живот, му..

публикувано на 21.02.25 в 17:05
Петър и Яна Черневи. Снимка: Личен архив на Дора Чернева

Спомен за Петър Чернев и неговото творчество

Днес в "Минутите не редактора" ще ви разкажем за един български изпълнител и композитор, който се ражда през 1943 година във Видин, и макар че скоро след това семейството му се мести, Видин остава в неговото сърце до края на живота му. Рубриката този петък е разказ за популярния през 70-те и 80-те години певец Петър Чернев и един от вечните му..

обновено на 21.02.25 в 17:00

Кукленият театър във Видин представя премиерата на "Котаракът в чизми"

"Котаракът в чизми"  е народна приказка, пресъздадена от Шарл Перо, която се намира и в първото издание на сборника на братя Грим: "Детски и домашни приказки". В нея се разказва за котарак, който може да говори и напътства своя господар. Той е хитър, амбициозен, умен, великодушен, верен приятел, ловък, смел, находчив,..

публикувано на 21.02.25 в 16:10

Ученици от Враца са сред финалистите в конкурса "Млад Благотворител"

Фондация "Благотворител " насърчава доброволчески инициативи сред младите хора с конкурса "Млад Благотворител" , който се проведе за осма поредна година. В началото на февруари бяха обявени финалистите в тазгодишното издание. Те ще получат финансова подкрепа за реализирането на своите предложения. Сред отличените е и проектът на..

публикувано на 21.02.25 в 15:20

Алекс и зайците...

Отново ще ви срещнем с Алекс от Видин . При предишната ни среща през 2023 година той ни разказа за кокошките Сонка и Юлия и петела Соник.  Сега отново се е върнал към отглеждането на зайци . Негово старо хоби. Всъщност той не може да си представи да живее без домашен любимец, та бил той и малко странен. Колкото до Соник, Сонка и..

публикувано на 21.02.25 в 14:00