Хляб се кара от съседното село Рабиша в понеделник, сряда, петък и събота. От Димово има една кола, която снабдява с хранителни продукти всеки вторник. Също във вторник идва и една мобилна аптека към 11 часа. Тогава хората се събират на площада и пазаруват каквото им трябва. Излиза, че като че ли не сме вече в 21 век и страна от ЕС, но - това е положението тук.
Иначе селото е оживено, защото се намира на кръстопът. През него минава най-близкият път до пещера Магурата. Оттук минават много автобуси с екскурзианти, затова селото се поддържа. Тротоарите са окосени, бордюрите им са боядисани, всичко е изметено и почистено. Имаме човек по програмата към кметството, който се грижи за това...
Тук в продължение на много години нищо не бе правено за селото. Сега асфалтирахме две улици и направихме една беседка. Пуснахме и водата, в центъра също има чешма. Който посети селото ни, може да се измие, да пие вода и да си почине...
Ние си имахме собствен водоизточник, но от около 10 години, водата се изгуби. Имаме също и централно захранване от село Бела, така че проблеми с водоснабдяването, няма. Община Димово пък пое ангажимента да плаща изразходваната вода на чешмата в центъра...
Условията за живот в самото село не са лоши, но много рядко млади хора проявяват желание да се завърнат. Не знам каква е причината, но явно е заради липсата на работа...
Пътят до селото наистина е в много лошо състояние, но той е към републиканската пътна мрежа. Последно го асфалтираха цялостно преди около 15 години. Поддръжката му сега се изразява само в закърпването на дупките. Целият е в кръпки, които през зимата отново се разбиват. Това според мен не е достатъчно. Пътят е основен за пещерата и би трябвало да се обърне по-голямо внимание и се асфалтира наново, защото тук минават големи и скъпи автобуси с туристи. А и канавките отстрани на пътя не се чистят. Наскоро един такъв автобус си счупи страничното огледало от храстите край пътя.
Лошото е също, че нито един от тези автобуси с туристи, които минават през селото, не отиват и към археологическия обект "Конбустика", който е в края на Кладоруб. Може би защото не е обявено, че тук има такава историческа ценност", обясни кметският наместник Иван Иванов и допълни, че за рекламирането на обекта, би трябвало да се погрижи държавата.
Местните пък смятат, че държавата, общинското и местното ръководство са им длъжници не само за популяризирането на селото, но и за подобряване на живота в него:
"Тук е мизерия до гуша. Няма магазин, няма аптека, няма транспорт, няма нищо. Ако речеш пък да идеш до Димово, трябва да платиш поне 10 лева на човека с автомобила. Един кибрит няма откъде да си купиш. Пълна мизерия... Аз съм бил автобусен шофьор и преди тук по 10 рейса минаваха. Сега няма нищо. Ето сега и с тази аптека- ако не е това момче да мине през седмицата с лекарствата, няма откъде да си ги купиш. Затова сега седим и го чакаме- в него ни е надеждата... В селото сме останали около 15-16 души- само възрастни. Има и двама- трима, които са под 70 години... Тук имаме една белска вода, но като спре и тя, няма откъде да си налееш да пиеш. Имаме горе местен извор. Сто пъти молихме кметовете да я възстановят. Но засега си оставаме само с обещанията. Водопроводът ни е правен преди 40-50 години, всичко е износено и дава големи аварии, ама няма кому да се оплачеш... За какво ни докараха този паметник- то няма хора, които да седят тука, те ни докараха беседка. Цялото село да извикаш, няма да могат да я попълнят... Съборът беше едно време, преди 20 години, на 2-ри юни. Тук хоро се виеше. Този дуд е на повече от 100 години. Под него се събираха хората, деца тичаха. Сега тук няма едно детенце. А и да ти пратят някое внуче да го гледаш, не смееш да го вземеш, защото ако се разболее, няма къде да отидеш... Аз съм на 89 години. Прибрахме се на село със съпруга ми преди време, защото тук е тихо и спокойно. Имам си градинка и почти не спирам на едно място. Преди гледахме зайци, патици, кози, но съпругът ми почина, а аз вече не мога сама да се грижа за всичко на тази възраст. Сега ми стига градинката... Селото е хубаво и чисто, но няма млади хора. А те са бъдещето на Кладоруб...", коментират местни.
Няма единна формула, която да ни прави по-щастливи на Рождество. Въпреки, че всички се опитваме да бъдем позитивни, изпълнението на тази задача, се оказва доста трудно. Когато сами преценим нивото си на щастие, ще открием, че не сме съвсем доволни от резултата. Как обаче да сме по- щастливи на празника? Има ли нещо, което очакваме с..
Като трудна и интересна определи 2024 година областният управител на Видин Ани Арутюнян: "Имахме наистина много трудна година и в международен, и в национален план. Все още нямаме редовно правителство, което да поеме отговорност за всичко, което се случва и в държавата, и в областите, и в общините. Гледам с надежда към новата година за това,..
Динамична и напрегната бе 2024 година. Такава е равносметката на народния представител от Враца от БСП-Обединена левица Андрей Вълчев: "Динамична, напрегната, с предизвикателства. Надявам се и с нова надежда за нас като общество, за държавата, за всеки един български гражданин. Надежда е думата, с която можем да изпратим 2024 година. Надежда да..
2024-та бе година на пренареждане на политическите реалности. Това коментира за "Посоките на делника" народният представител от Монтана от Политическа партия "Възраждане" Петър Петров : "Най-важното е, че изпращаме година, в която се пренареди политическият спектър. Поредната година от т.нар. очистителен период в българската политика, в който..
Дано 2025 година ни донесе стабилно и редовно правителство, за да преодолеем политическата криза. Това каза за "Посоките на делника" народният представител от Видин от Продължаваме промяната - Демократична България Любен Иванов : "Изпращаме поредната година на политическа криза, която се изразяваше в два поредни парламентарни избора и липса на..
Политическото безвремие силно ограничава развитието на страната през последните години. Това заяви народният представител от ГЕРБ от Видин Росица Кирова . Тя направи равносметка за свършеното и за изпуснатите възможности през изтичащата година: "Ще си плащаме цената на това, което преживяхме през последните три години с липсата на някакъв..
За традициите и подготовката за празниците разказаха Биляна Иванова от Видин и Цеца Христова от видинското село Антимово. Дамите споделиха какви обичаи спазват на Бъдни вечер и Рождество Христово, какви ястия приготвят за празничната трапеза и защо е важно да предават традициите на своите деца. Няма други празници, които са така очаквани от..