Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Непознатата поезия на Виктор Пасков и връзката му със Северозапада

Снимка: Радио ВИДИН

Ще пътуваме с поезията на Виктор Пасков. То дори не е пътуване, а е магическо летене над Дунав и носене и прелитане, като дойна. Какво е дойна? Ще разберете. Виктор Пасков е български писател, музикант и кинодраматург, най-известен с прозаичните си шедьоври "Балада за Георг Хених", "Невръстни убийства" и "Германия - мръсна приказка". 13 години след смъртта на автора за пръв път излезе сборник с негови стихове. От тях стана ясна и силната му връзка със Северозапада. Баща му е родом от село Кошава, а майка му от село Якимово. Да, това е Виктор Пасков. Той е от Кошава и от Якимово. Той е наше момче. Той работи с тъгата, като Бог. В него силата е болка. Той пишеше книги. Той е Цар. В "Неделник" говорим за него. Можете да чуете един от съставителите на сборника, писателят Захари Карабашлиев, както и близката приятелка на Пасков, поетесата Маргарита Петкова. По следите му, за да открие родният му дом в село Кошава, тръгна и писателят от Лом Бисер Тошев. Защо той го нарече Цар Виктор ще разберем от неговото слово. Аз също посетих родният дом на баща му и разговарях с племенника му Асен Павлов, и с кметицата на селото Галина Николова, която също пази спомен за него.


"Тази стихосбирка, зачената в самота и съмнения така отдавна, се ражда на света едва сега. С поетите Георги Господинов и Иван Ланджев преоткрихме най-съкровеното на Виктор Пасков в стари тетрадки и хвърчащи листове, а най-доброто от този поетичен джаз събрахме в тази книга. Художникът Дамян Дамянов не просто илюстрира томчето, а добавя различни смислови пролуки към /и на връщане от/ стиховете.", коментира Захари Карабашлиев, един от съставителите на стихосбирката.


"Много ми е трудно да говоря за него в минало време. Какъв човек е бил? Това е тема, за която можем много да говорим. Той не може да се опише с една дума... Писането на стихове не му беше чуждо. Знам за тях. Показвал ми ги е... Ние с него се забавлявахме, като пишехме нонсенсни стихотворения... Дарбата му на поет не беше по-малка от тази на прозаик...", разказа за него Маргарита Петкова.


"Да тръгна по стъпките на Виктор Пасков ме подтикна неговата поезия. В новата книга с неизвестни и неиздавани досега стихотворения ни се разкрива един нежен, фин, деликатен, чувствителен и непознат до сега за широката публика Виктор Пасков в цялата си драматичност. В нея можем да видим, да усетим неговите вълнения, състояния, търсения, влияния. Ако в поезията му има градскост, световност дори, то също така в нея могат да бъдат видени и влиянията на родното място, на родния край. Всичко това породи в мен силни вълнения и ми даде онзи мощен импулс, който ме накара да тръгна по стъпките на Виктор Пасков. Да се превърна за един ден, доколкото е възможно, в малкия, в детето, в юношата и в мъжа Виктор Пасков. За да се опитам да разбера по-добре автора Виктор Пасков. Без да изпадам в местен шовинизъм поисках, вглеждайки се в родното, през родовата памет, бита и културите, през видимото и невидимото, през поверията и традициите, през спомена, да очертая контурите на Виктор, изразяващи се по-късно в поетическите, творческите, поведенческите модели. Онези елементи на родната култура, които формират индивида, културните кодове, които могат да бъдат разчетени и в репертоара му и които формират онази романтична тъга на спомена, която се стели като дунавска мъгла в поезията му, носейки се като тъжна дойна. Думата дойна той често споменава, а дойна всъщност означава тъжна влашка песен…", споделя писателят Бисер Тошев.

Спомен за него сподели и племенника му Асен Павлов:


"Идвал е тук в Кошава. Аз бях малък. Помня всяка среща с него. Ходил съм при него в София... Обичаше музиката. Слушаше Бийтълс. Винаги измисляше нещо интересно. Съзрецаваше... Донесе ми първата риза "хулиганка"... Откровен и искрен човек беше...".


"Цяло село се снима във филма на Виктор Пасков "Индиански игри"... Великолепни актьори бяха във филма. Носехме им хляб и сирене... Всички се радваха, че Виктор Пасков е решил да снима филма в Кошава и Гомотарци...", си спомня кметският наместник на Кошава Галина Николова


Дойна за късното лято на старата жена


Сивее кукувича есен. На гроздето прозират жилките.
Последен сок наливат.
Набъбнали от дъх на чесън и синя кръв, лежат в престилката
ръцете ѝ. Почиват.
За старата жена е време да си приготви вече раклата
със везаните ризи,
щом вечер на вечеря дреме, глава отпуснала на лакът –
Оная е наблизо.
Та старата жена, която през цял живот е все във вехто –
хубаво предвижда.
Оная идва в късно лято и иска да си в нова дреха –
такава ѝ е грижата.
А аз кому да се оплаквам, когато тя ми кимне тихо
да се обличам и обуя?
Какво ще ѝ покажа – раклата, в която плесенясват стихове
от алелуя?
Заспива старата спокойна. Пращи в огнище златен пламък.
Тя вече не сънува.
На шията на тази дойна
с въже ще вържа тежък камък
и ще я удавя в Дунав.


Виктор Пасков е роден на 10 септември1949 година в София. Завършва консерватория в Лайпциг през 1976 година. Дебютира със стихове в списание "Родна реч" през 1964 г. Първата книга на Пасков е "Невръстни убийства" (1986). Предизвиква шум още с пилотната публикация в сп. "Съвременник". Втората, "Балада за Георг Хених" (1987), печели голямата награда за чуждестранна литература на Салона на книгата в Бордо, Франция и е преведена на много европейски езици. По време на кампанията на БНТ "Голямото четене" е определена от зрителите на 99 място сред любимите книги. Печели и наградата "Хеликон" за нова българска художествена проза с романа "Аутопсия на една любов" (2005). Умира на 16 април 2009 година в Берн, Швейцария.



По публикацията работи: Екип на радио Видин

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ако прекрачим в сърцето си отвъд Йордан, душите ни ще намерят покой

Петата неделя на Великия и спасителен пост , която отбелязваме днес, е посветена от Църквата Христова на  преподобната Мария Египетска . "Защото и Син Човечески не дойде, за да Му служат, но  да послужи и даде душата Си откуп за мнозина." /Марк.10:45/ Миналата Неделя чрез примера на св. Йоан Лествичник Православната..

публикувано на 06.04.25 в 08:00

Романът "Как да убиеш семейството си" на Бела Маки

Грейс Бернард е 28-годишна красива, привидно съвсем нормална жена, но с необикновена история. Работата е там, че тя има зад гърба си вече шест убийства – някои брутални, други – не чак толкова, но в момента по ирония на съдбата лежи в затвора заради убийство, което не е извършила. Не го беше замислила така, но… Не се заблуждавайте! Грейс не е..

публикувано на 04.04.25 в 17:29

Великденска магия в бисквитки

Днес се срещaме отново с Милена Вълкова от Видин - сладкар , която вече добре познавате. Запознахме ви с нея миналата година, когато тя се завърна от Италия и донесе със себе си не само вдъхновение, но и вкусовете на едни от най-обичаните италиански десерти и напитки. А за това, вярваме, всички сме ѝ благодарни! Това лято Милена планира да..

публикувано на 04.04.25 в 16:15

Отбелязваме Световния ден на бездомните животни

Днес фокусът е върху всички кучета и котки, които живеят по улиците на нашата страна, защото отбелязваме Световния ден на бездомните животни. Денят се чества за първи път в Холандия през 2010 година. Целта е да се напомни, че ние, хората, имаме вина за присъствието на животни по улиците и е наша отговорност да се грижим за тях. Бездомните..

публикувано на 04.04.25 в 15:10
Виолина Славкова

Психологията като призвание - историята на Виолина Славкова

На днешния ден отбелязваме Деня на психолога , и разбира се, срещата ни днес е с професионалист в тази област. Запознаваме ви с Виолина Славкова , родена във Враца, която открива страстта си към психологията още в началото на своето образование. Тя започва с бакалавърска програма по "Социална педагогика" в Софийския университет, където..

публикувано на 04.04.25 в 13:00

Какво да вечеряте? Вече има лесен отговор на този въпрос

Днес ще ви срещнем с Виктор Василев от град Вършец, който отговаря на един от най-важните въпроси за човечеството, които си задаваме всеки ден. И не, не е въпросът: "Има ли извънземни?", а е питането: "Какво да ям?". Сигурна съм, че няма човек, който да не си е задавал този въпрос, особено в забързаното ни ежедневие, когато се приберем късно от..

публикувано на 03.04.25 в 17:10

Кога Рабишкото езеро отново ще започне да се пълни с вода

Рабишкото езеро в последните години постепенно се превръщаше в блато , след продължително спиране на водоподаването, което доведе до критично ниски нива на водата.  Преди година и половина граждани сигнализират на народния представител от Видин Любен Иванов, че входящата деривация е компрометирана, поради което няма приток на вода. Сега..

публикувано на 03.04.25 в 16:30