Спомен за народната певица Мария Рангелова

В рубриката "Памет нашенска" си спомняме за бележити личности от Северозапада, оставили ярка следа в историята. Безспорно една от тях е народната певица Мария Рангелова. Тя е родена във видинското село Генерал Мариново на 25 октомври 1943 г. Мария Рангелова е първата солистка на Ансамбъла за народни песни и танци "Дунав" - Видин. При отбелязването на 50-ата годишнина на формацията на 23 ноември тази година тя бе удостоена посмъртно със Златна лира от Съюза на българските музикални и танцови дейци. 

Неин син е актьорът от видинския драматичен театър Красимир Рангелов. Искала е да стане актриса, спомня си той за една забавна случка от детството ѝ:

"Интересно детство е имала, защото дядо ѝ е бил доста заможен човек, бил е кмет на селото - дядо Димитър, мой прадядо. Поне тя ми е казвала, така от това, което сме говорили с нея - още от малка е пяла и още от малка е била изключително артистична. Обаятелно и умно дете, завършила е средното си образование във Видин, впоследствие- в девическата гимназия... Страхотно чувство за хумор имаше, тя беше изключително артистична, много се смеехме с нея - страхотно рецитираше. Имала е желание да запише ВИТИЗ, тогава навремето, за да учи за актриса... Аз съм бил много малък, може би 4-5 годишен и тя ме водеше в първата сграда, където репетираше Ансамбъл "Дунав". Първият диригент на Ансамбъл "Дунав" беше Бондоков, другарят Бондоков, тогава навремето, и репетираха в една сграда, която е до "Св. Панталеймон" тук, във Видин, бившия Пионерски дом, то е към Митрополията една сграда, на долния етаж. Там репетираха и танцьори, и оркестърът, и съответно ансамбълът, после Генчо Генчев дойде и пое целия Ансамбъл... Моята баба, майката на Мария - баба Ванка, беше изключително артистична. Те бяха за времето си доста учени хора, до 8-9 клас и тя още от малка, моята баба, също е рецитирала по сцени. Майка ми също носи това, вероятно и от тук нататък съответно и аз, съответно и моят син, защото, доколкото знам от нея, тя е пяла на сцена в осмия месец бременна с мен... Тя беше по начало център на компанията, душата на компанията, беше страхотна готвачка - бохем беше. Обичаше да посреща гости, в нас непрекъснато имаше гости - какви ли не, откъде ли не. Непрекъснато някакви купони, непрекъснато пеене, непрекъснато танцуване. Беше, между другото, изключителна плетачка. Аз все още от нея имам изплетени изключително красиви пуловери. Беше жена, която обичаше всички около себе си... Властна жена беше, силна жена - мъжка майка, защото ние сме двама братя - аз и Роко... Ненадейно почина. Почина в пълно съзнание, с много чувство за хумор, дори - как да кажа - подиграваше се със смъртта: "Ето, Краско, мене щом вече вино ми се не пие, да знаеш, че си отивам, да знаеш че съм си тръгнала". Жена с изключително силен дух, нейното семейство за нея беше всичко - вяра, устойчивост, любов."

Научи ме никога да не се предавам, спомня си за своята баба Иван Рангелов:

"Тя ми даде вярата, че аз мога да успявам във всичко, стига да съм отдаден на него. Даде ми страшно много любов, страшно много неща, за които да се боря и най-важното на което ме научи тя е да бъда честен човек... Тя беше майка и баба само на мъже - изисква се изключително голяма сила - тя беше лъвица. Беше зодия Скорпион, жилеше хората, които бяха несправедливи, но беше като лъвица за нас и беше като лъвица за себе си, защото знаеше, че ние много зависим от нея, от нейната сила."