Видинското село Кошава е потвърждение на общата картина, която ни дава статистиката за региона. Преди 30 години младите започнали да напускат, за да търсят по-добри възможности за себе си. Сега в селото са предимно възрастни, разказва кметският наместник Галина Николова:
"Хората тръгнаха за повече пари, защото мислеха, че в чужбина ще намерят по-хубава работа и ще могат да помогнат и на близките."
Емил Балуцов е от хората, които също потърсили препитание в чужбина. След 10 години в Испания, отново се върнал в Кошава:
"Хората избягаха по градовете, по чужбина, така че тука останаха само почти пенсионери."
Има ли решение на тези проблеми? Националният статистически институт (НСИ) организира дискусия на тема "Влияние на броя и структурата на населението на България върху социалните и икономическите процеси в страната". Форумът имаше за цел да анализира резултатите от преброяването и да даде насоки на политиците, които да предприемат необходимите действия, за да обърнат негативните процеси.
"Изследването на населението и демографските процеси са изключително важни, защото въз основа на тях се изграждат или би трябвало да се изграждат почти всички политики в страната. Не само демографската политика, но и всички социални политики, освен това икономическите политики също следва да се базират на данни от демографската статистика, а най-важното изследване на демографската статистика е именно преброяване на населението, в което ние представяме данни по характеристики, които иначе не бихме могли да получим, а от друга страна данните са изчерпателни. Т.е. данните могат освен на национално ниво, да бъдат представени и на регионално ниво. Това позволява разработване на ефективни регионални политики, за което са необходими именно тези данни от преброяването. То позволява да се очертаят регионалните диспропорции и в този ред на мисли, използвайки данните от преброяването, които са съвсем актуални, сега е моментът да бъдат поставени тези въпроси за регионалните диспропорции и да се търси решение", обясни доц. д-р Атанас Атанасов, председател на НСИ.
Очертаващата се тенденция на намаление на раждаемостта, интензивните процеси на отлагане на ражданията към по-късни възрасти, промяната в динамиката на първите и вторите раждания, променящите се семейни модели показват, че са налице дълбинни промени в демографския режим на страната, което данните от последното преброяване отразяват. Увеличава се броят на бездетните жени, а извънбрачно родените деца са 60% от всички новородени. Това каза доц. д-р Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека при Българската академия на науките на дискусията. Във взаимодействие с високата смъртност и миграцията намалението на раждаемостта води до намаление на младите поколения и увеличаване на дела на възрастното население. Този процес има важни икономически и социални последствия, посочи още доц. Димитрова.
Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, който също участва в дискусията, организирана от НСИ, посочи, че въпреки съществуващите очаквания за намаление на населението в мащабите от последното преброяване, резултатите са бил неочаквани, включително и на регионално ниво:
"Голямата новина от това преброяване е промяната в броя на населението. Преброяването е изключително важно, тъй като дава реална картина на много ниско териториално ниво. Спадът на населението започва от 1985 година, когато е върховото преброяване. След това населението в градовете спада, но не с драматични темпове- по-големият спад е в селата, но това преброяване вече показва по-сериозен спад на населението и в градовете. С едно, две изключения всички градове губят население, което не беше така в предни преброявания. Това е заради естествените процеси- тежка демографска структура, пандемията оказа своето влияние, миграционни процеси... Много е трудно да говорим за икономически подем, ако 10-те или 5-те най-големи града губят население. Това особено се вижда, като говорим за потенциал на икономика, в населението между 15 и 64 години, населението в работоспособна възраст. На практика то спада. Най-нисък е спадът в София с около 10%, а във Видин отива над 30%. Т.е. имаме области, в които 1/3 от работоспособното население изчезва за 10 години. Това дава ясен сигнал за потенциал на икономиката, за това, че индустрия и услуги продължават да се движат вече над 10 години не толкова към брой хора и към маса, а към влагане на повече капитал, на повече знания, на повече добавена стойност. Т.е. демографията директно влияе на икономиката. Със сигурност всички стратегически документи ще трябва да се пренапишат. Общините две години писаха стратегиите си за 2021-2027 година, но тези стратегии изцяло стъпват на стари данни и по-същество те вече не представят реалната картина... Когато се направи карта на механичния прираст, крайдунавските общини всичките са много в "червено", както и границата със Сърбия, което означава най-вероятно и политика по отношение на Дунава. Всичко това е въпрос на стратегическо мислене."
Диана Янчева, заместник-председател на НСИ, коментира и състояние на инфраструктурата в Северна България:
"Още "по-досадно" е, ако пътувате към Видин или изобщо тази, северозападната част. Аз се чудя тези хора как живеят там, защото това е изпитание и за тези, които возят стоки, и за населението, което е там. И е нормално това обезлюдяване. Но за разлика от демографските процеси, които трудно се поместват, може да бъде повлияно върху икономическото развитие, имайки предвид и наличността на ресурси, защото много често се казва "да, тук имаме страхотно място, ще направим завод, фабрика... И в един момент- техника има, земя има, ама хора?" Ние показваме каква е "картинката", но стигаме до там. Трябва да има "фармацевти", които да кажат "тази болест се лекува с това нещо", политиците трябва да знаят решенията, защото те определят стратегически накъде се върви. Напоследък се стараем да изготвяме готова компилирана информация, която плаче за изводи, само че ние и по закон, и по душа сме независими, не можем да кажем на политиците какво трябва да направят, но сме достатъчно грамотни, за да съберем информацията на едно място и да им я поднесем. Питайте управниците ползват ли тази информация..."
А в Кошава са убедени, че селото има бъдеще.
"Бъдещето го виждам, ако се върнат младите хора от чужбина. Моите деца са в София. Установиха се в София. Трудно ще се върнат насам. Може би ще има някакво съживление, но зависи от много работи, зависи от икономиката. Тука освен тази мина има и изба. Направиха изба. Тук има хора от селото, млади момчета, както и от други места. Това е съживлението", казва Емил Балуцов.
Гостуваме виртуално на село Буковец , община Видин. Село Буковец е едно от големите села в общината. Разположено е на 12 км югозападно от град Видин. То е и едно от малкото останали села на територията на общината, в които все още има функционираща детска градина. Венцислав Кирилов е трети мандат кмет на село Буковец и усилено работи за селото,..
Повече от два месеца след предсрочните избори на 27 октомври редовното правителство е факт. Тройна коалиция, съставена от ГЕРБ, БСП и ИТН, с парламентарната подкрепа на ДПС на Доган, ще управлява страната. Мнозинството е от 126 депутати. Какви са хоризонтите пред кабинета "Желязков" и възможно ли е той да бъде устойчив? Ще успее ли..
От 1 януари заведенията и ресторантите у нас вече работят с 20%-на ставка на ДДС. Според съпредседателя на Българската асоциация на заведения та Ричард Алибегов , засега това не е проблем, тъй като през декември бяха проведени срещи с партиите, които през последните 3 години подкрепят 9% ставка. Това са ГЕРБ-СДС, "ДПС-Ново начало", "Възраждане"..
Президентът Румен Радев ще връчи първия проучвателен мандат за съставяне на правителство утре , 15 януари, от 12:00 ч. Радев забави връчването на папката, за да даде шанс на партиите да продължат с преговорите. Очаква се да бъде съставено четирипартийно мнозинство, включващо ГЕРБ, БСП и ИТН, с подкрепата в парламента на Ахмед Доган - "Демокрация,..
Категорично има дефицит на кадри в строителния бранш. От няколко години фирмите изпитват проблеми с намирането на хора. Причините са няколко, заяви Любомир Качамаков, заместник-председател на Камарата на строителите в България /КСБ/ и председател на най-голямото областно представителство на КСБ- София и София област. Радио Видин: Защо се стига..
Дефицит на кадри има в сектор туризъм, проблемът се изостри след ковид. През този период туристическата дейност беше сред забранените и голяма част от хората, които работиха в тази сфера просто се пренасочиха към други професии. Това заяви Павлина Илиева- председател на "Обединение Бъдеще за туризма". Радио Видин: Как се..
Недостиг на кадри на българския пазар на труда има не от днес и не от вчера, а от много години. Това е един от въпросите, за които Българската стопанска камара алармира вече може би 10 години. Продължава да има недостиг на кадри, като вече става въпрос не само за висококвалифицирани кадри, а за всякакъв тип. Изчисленията са, че българската..