Нова година - нов късмет за правителство

Вторият мандат ще бъде връчен на „Продължаваме промяната“ (ПП). Те имат намерение да предложат правителство на малцинството, в което са в коалиция с „Демократична България“. Партията на Асен Василев и Кирил Петков смята да предложи за премиер кандидатурата на акад. Николай Денков. Според него вероятността за кабинет с втория мандат „не е особени висока“. Той заяви обаче, че ще разговаря с всички партии. Първата среща се състоя преди дни в Народното събрание:

„Да обсъдим заедно какви биха могли да бъдат приоритетите, които да ни обединят. Да започнем разговора от това, което ни обединява, така че да бъдем полезни на хората в България. Кои закони сме готови да подкрепим, какво съдържание влагаме в тях, какви задачи си поставяме.“

Десислава Атанасова, председател на парламентарната група на ГЕРБ, заяви, че „Продължаваме промяната“ няма как да очаква подкрепа от партията на Бойко Борисов:

“Считаме, че хора, които през 8-месечно управление доказаха, че не могат да се справят в правителство, не могат и сега да го направят. Бил сте министър в наше правителство, след като сте избрали да участвате в други правителства, имате свои качества. Силно ни притеснява обаче, че в програма без ясни констатации вие търсите диалог за обсъждане на бъдещи коалиции. Участието ни в такива разговори се изчерпва до тук.”

Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ също изрази скептицизъм към създаването на правителство с втория мандат:

„България има нужда от промяна, но не от незаконен реваншизъм и прищявки, защото войната не може да се върши по незаконен начин. България дори има нужда от промяна от промяната, от гледна точка на държавност, демокрация и нормалност вие поставихте държавата в още по-лошо положение. Промяната ви бе същият модел на ГЕРБ, от лошо към по-лошо.“

Това е реална възможност страната да има редовно правителство, коментира съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов:

„Нека да подхождаме отговорно, ние оценяваме, че вие освен експертност имате реална биография на държавен деец, това не е без значение и това, че зад вас стои позицията за отговорност и готовност за консенсус. Аз виждам сериозни усилия от страна на ПП и нашата оценка е, че виждаме сериозен опит и призоваваме към него да се подходи като такъв, защото ако неглижираме важността да се опитаме да съставим правителство, то това няма да бъде успешно за страната ни.“

Стефан Янев, лидерът на „Български възход“, заяви, че приветства подобен тип разговори за бъдещето на страната и оформянето на приоритети пред Народното събрание:

„От два месеца трябваше да има разговори, макар и късно чак сега да се случват те, хубавото е, че все пак ги има. На България ѝ е необходимо правителство, което да решава кризите, да даде някаква перспектива в бъдещето. Приоритетите, с които започнахте са добри, те трябва да бъдат разположени във времето като пътна карта, за да се върви по тяхното реализиране.“

Лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов беше  категоричен, че няма да подкрепи правителство на „Продължаваме промяната“:

„Излишно е да коментираме дали ще подкрепим кабинет с втория мандат. Както не взехме участие в разговори с ГЕРБ, така няма и да говорим с ПП. Двете партии са едно и също нещо - те имат еднакви приоритети.“

БСП ще участва в разговорите за съставяне на правителство с втория мандат, но е скептична, че то ще получи необходимата подкрепа в парламента. Това заяви във Видин заместник-председателят на социалистите Борислав Гуцанов:

„За БСП е важно да има редовен кабинет. Ще се проведат разговори, но искаме да видим кои са техните виждания, кои са нашите виждания, и ако действително стигнем до общи разбирателства по политики, то тогава може да се коментира, че ще има определени общи действия с ПП. Но това е въпрос на сериозни разговори, които предстоят през тази седмица. Ние искаме нашата социална програма задължително да присъства в бъдещ кабинет. Решението на Националния съвет беше категорично да не се подкрепя мандат на ГЕРБ. Ако третият мандат е при "Възраждане" и ДПС, пак няма да се подкрепи. С другите партии могат да бъдат проведени разговори, но на базата, свързана с програмата на БСП."

Политическата криза, в която се намира страната от две години, пречи за съгласуването на общи позиции пред ръководството на Европейския съюз. Това коментира българският евродепутат Искра Михайлова:

„Имаме крещяща нужда от връзка с българските институции и власти. И ясно послание- това е позицията на България. Това е големият проблем в момента, но не са ни големи възможностите. Диалогът предполага две страни.“

Заради вътрешнополитически ежби може да пропуснем големи шансове за развитието на България, това коментира и евродепутатът Цветелина Пенкова:

„За мен е доста незряло и рисково да се мисли, че заради всяка една политическа нестабилност ние можем да рискуваме толкова дългосрочни цели. Много ясно трябва да се разбере от политиците в България, че има срокове и процеси, които не бива да бъдат изпуснати. За да не се стига до абсолютна политическа апатия, трябва да се прояви малко повече зрялост, че има цели и приоритети, които са по-важни значими за нашето общество, отколкото парламентарни избори.“

2022 година бележи траен спад на обществено доверие в институциите - пряк резултат от перманентната конфронтация и невъзможността да се намери изход от политическата криза, показа последното социологическо проучване на агенция "Алфа рисърч". Проведено е в периода 1 – 13 декември, сред 1023-ма пълнолетни граждани от цялата страна и се реализира със собствени средства.

Изводите от проучването показват, че негативната тенденция засяга вече всички аспекти от управлението на страната.

Нерадостни, но не и неочаквани са предвижданията на хората какво ни чака през 2023 г. Най-голям дял, 57 на сто, виждат поредните предсрочни избори. 35% смятат, че ще се стигне до социални протести и вълнения. 27% очакват ескалация на конфронтацията и нестабилността. Около една трета от българите обаче споделят и оптимистични очаквания. 34% се надяват България да започне да излиза от кризите, 32% - да се увеличат доходите и жизненият стандарт. Далеч по-скромни са очакванията България да реализира по-амбициозни цели и да се превърне в желан модел за живот и просперитет.

Помолени да назоват с една дума очакванията си за новата година, 38% от българите избират думата "надежда", 24% - "тревога", 21% - "оптимизъм", 7% - "страх".

Повече- в прикачения звуков файл.