Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пшеницата и промените в климата

Снимка: Радио ВИДИН

Пшеницата е стратегически важна култура, затова в условията на климатичните промени е добре да се замислим за отглеждането й занапред. В народната агрометеорология хората свързват хляба с дебелия сняг през зимата и с валежите през май, но през последните години снежната покривка все повече липсва, а температурите се покачват. Как всичко ще се отрази на растежа и добивите, коментира агроном инж. Надежда Шопова, част от авторския екип на платформата "Климатека":


"Пшеницата е култура, която се отглежда при естествени условия на овлажнение и изцяло разчита на даденостите на страната и районите. Промените в климата се отразяват върху метеорологичните условия на растеж и развитие на културите, а това рефлектира и върху добивите".


При навременно засяване, в този период на годината посевите трябва да са добре вкоренени и укрепнали, но не навсякъде е така, коментира инж. Надежда Шопова: 


"Един от най-важните периоди е сеитбата, но през последните години летните суши преминават и в есенни, а това е причина за забавяне на сеитбата, защото няма възможност да бъде направена добра обработка и когато няма влага, семената не поникват... Когато сеитбата се случи в срок, би трябвало те да зимуват във фаза "братене", където са по-устойчиви, с по-развита коренова система и в състояние да издържат и минимални температури... Тази година в много райони влагата е недостатъчна и голяма част от посевите са във фаза "трети лист", не са достатъчно закалени и при много ниски температури може да се очакват повреди..."


Поне 75% от производството на зърно в света е заето от пшеница, царевица и ориз. Обикновената мека пшеница се използва за производството на хляб и тестени изделия, а твърдата – основно за макарони. От житни култури се приготвят спирт и пиво, скорбяла, грис, концентриран фураж и добавъчни продукти за селското стопанство. Пшеницата и житните храни съдържат специфичен растителен протеин – глутен, който придава еластичност и добри качества на брашното. Китай, Индия, Русия и САЩ са най-големите производители на пшеница.  Според информация на Организацията за прехрана и земеделие към ООН – FAO за последните 20 години при европейските държави лидер е Франция (5,4%), следвана от Германия (3,5%) и Украйна (3,1%). Делът на България е 0,7% от общото световно производство, посочва в статията си Надежда Шопова. Делът на пшеницата в България е над 50%, в сравнение с останалите зърнено-житни култури. 


Пшеница у нас се отглежда основно в Северна България и по поречието на Дунав, в Горнотракийската низина, Югоизточна България и Софийското поле. Най-разпространените житни култури са обикновена пшеницаечемик, тритикале, по-слабо застъпена е твърдата пшеница.


В края на миналия и първите 20 години на настоящия век, в страната се наблюдава тенденция към повишаване на средната температура на въздуха, както и промяна в количеството и разпределението на валежите по сезони в основните земеделски райони на Южна и Северна България. По-чести са и екстремните метеорологични явления- суша, суховеи; валежи от град, интензивни валежи и преовлажнение, силен вятър в по-късните фази от развитието на посевите. В последния доклад на Световната банка за развитие, публикуван в началото на 2019 г., се посочва, че се очаква българското земеделие да бъде повлияно от промените в климата сега и през следващия 30-годишен период.


Предвид климатичните промени науката работи по създаване на  сортове, подходящи за всеки един район, а земеделците трябва да изберат български сортове пшеница, посочва Надежда Шопова:  


"България е на 8 място по създаване на нови сортове. Науката работи, а българскит сортове пшеница са добри. Те са по-добре адаптирани към местните условия и производителите само ще спечелят, ако ги използват... Селекцията се измества от студоустойчиви към сухоустойчиви сортове, а производителите трябва да заложат на сеитбооборота, науката и местните сортове, които са съобразени с нашите условия... Трябва да се съобразяват сроковете на сеитба, където е необходимо- валиране, задължително е сеитбообръщението... Подхранването също е от значение, като се работи за сортове с добро усвояване на азота... Трябва да има стимули, за да се създава разнообразие от култури..."



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Самодейците към НЧ

Фолклорен младежки събор "Среща на три поколения" подготвят в Гюргич

В Гюргич се подготвят за Фолклорния младежки събор "Среща на три поколения". Той ще се проведе на 9 август край язовира до ружинското село. Идеята за провеждането на този празник е на Бойко Младенов, който сега е кмет на населеното място. "Аз съм инициатор на това събитие, на младежкия събор между поколения. И отначало моята фирма го..

публикувано на 01.08.25 в 16:55

Събития с почерк: Как Диана Василева създава атмосфера, която се помни

"Професия хоби" днес ни отвежда зад кулисите на едно изкуство, което придава настроение, емоция и стил на най-важните моменти в живота - декорацията на специални събития. Ще надникнем в процеса по създаване на украса за сватби, рождени дни, юбилеи, кръщенета, балове, момински партита, погачи и още много поводи за празник. Срещаме ви с..

публикувано на 01.08.25 в 16:30

Ретро парад - Видин събира отново почитатели на класиката

За девета поредна година Видин посреща едно събитие, което се утвърди като неизменна част от културния календар на града. Става въпрос за Ретро парад - Видин  - колоритна и обичана инициатива, която събира на едно място миналото и страстта към автомобилите. Идеята и реализацията на парада принадлежат на видинчанина Иван Цолов - човек с..

публикувано на 01.08.25 в 16:15

"Слейд Хаус": Къщата, която се отваря веднъж на девет години

На една крачка от кръчмата „Лисицата и хрътките“, която винаги изглежда така, сякаш е видяла и по-добри времена, понякога… но само понякога… и то малцина, получават възможността да тръгнат по тясната уличка „Слейд Али“. Тя е от онези улички, които е по-лесно да пропуснеш, отколкото да намериш. Може би защото някъде по протежението ѝ има една малка..

публикувано на 01.08.25 в 12:10

Кула - градът на границата, в който младите липсват

Кула е третият по големина град в област Видин - град с богата история. Там, където някога се е намирала римската крепост "Кастра Мартис", чиито останки и днес пазят спомена за славни времена. Намира се на 30 км западно от Видин и на 13 км от границата със Сърбия, на която е разположен контролно-пропускателният пункт "Връшка чука". Към момента на..

публикувано на 01.08.25 в 11:22

Мизия посреща панаирните дни с богата програма

Вечер на талантите, концерти със звездни изпълнители, автокино, изложби и развлечения за деца ще зарадват жители и гости на Мизия в дните от 2-ри до 9 август. Проявите са част от тазгодишните традиционни панаирни дни в града. Програмата е богата и включва забавления за всички възрастови групи, обясни за Радио ВИДИН Кристине Декова от Община Мизия,..

публикувано на 31.07.25 в 14:00

Една българка и нейното семейство "На мегдана на другата България"

Българка и нейното семейство бяха сред участниците в юбилейното издание на фолклорния събор "На мегдана на другата България", който се провежда зад граница. Тя се казва Андриана Радиум Миткова и е родом от Благоевград, но детството ѝ и първата съзнателна част от живота ѝ преминават в Бяла Слатина, откъдето са родом нейните родители. С..

публикувано на 31.07.25 в 13:26