Двудетният модел все още е идеал за българското семейство

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Българските семейства в недалечното минало не са били само заможни и чорбаджийски, по-скоро повечето семейства са били по-бедни и оцеляващи чрез тежък физически труд, в който са се включвали нерядко и жените и децата. Все пак между семействата тогава е имало едно общо нещо и то е, че те са прекарвали времето си заедно, имало е заедност и приемственост. Семействата са били патриархални, като водеща е била ролята на мъжа. Ролята на жената е била по-строго диференцирана, тоест тя предимно е раждала деца, грижела се е за тяхното отглеждане и тяхното възпитание, грижела се е и за домакинството. Жената и тогава е работила много, както и сега."

Изменя ли се през годините психологията на българина по отношение на броя на децата в семейството и съществува ли известен страх у младите хора, когато се налага да предприемат подобна стъпка?

"Разбира се, че има такъв страх и аз поне наблюдаваме такава тенденция. Ние, хората сме така устроени, че искаме максимална сигурност, когато трябва да осигурим рода си и обезпечеността на своите деца, особено когато околната среда е несигурна, когато околната среда е заплашваща, било от пандемията, която мина или от финансовата нестабилност. Няма как един човек да създаде деца, когато не е сигурен в тяхното бъдеще"- допълни още психологът от Монтана Ирина Дамянова.

Проведеното проучване потвърждава тенденцията от последните години на непрекъснато отлагане на раждане на първо дете, като през 2021 г. средната възраст на жените е 27,5 години. Росица Иванова от Видин е майка на две деца, които е отгледала през годините на преход и различни политически ситуации в страната. Според нея човек сам прави избор, когато създава семейство и трудностите могат да бъдат преодолени в името на децата.

"Не беше планирано предварително колко да бъде разликата в годините между децата, но като цяло искахме да се две дечица. В крайна сметка не избираш да раждаш деца само по икономически причини. Наистина моите се родиха в трудните времена и беше доста трудничко да се отгледат и двете, но в крайна сметка да са живи и здрави, всичко си мина нормално."

Потърсихме и мнението на млади хора- едно от новите попълнения в екипа на Радио ВИДИН- Моника Йончева вече е майка на три деца. Днес тя е в отпуск по майчинство. С нея разговаряхме за предизвикателството, решението, трудностите и радостта да си майка на три деца във Видин.

"Доста е забавно, бих казала от една страна, доста трудно е от друга страна и доста изморително. Всички, обаче знаем, че няма нещо по-хубаво от децата, така че в тази връзка мисля, че съм много богат човек. Решението да имам три деца взех още, когато бях в седми клас. Бяхме в училище и госпожата по география представяше някакъв урок за населението на България и още тогава ни обясни, че за да може едно население да запази броя си, всяко семейство трябва да има три деца- едното, което ще замести майката, едното бащата при, не дай Боже, смърт и едно, което остава в прираст на населението. Това означава, че ако имаш едно дете буквално намаляваш населението, ако имаш две- запазваш броя, а ако имаш три- тогава подпомагаш прираста на населението."

Какво още държавата може да направи за младите семейства, за да насърчи допълнително тяхната мотивация да създават семейства с повече деца?

"Много неща са и ще дам пример. За второто си дете, както и за първото социалните ти дават еднократна помощ от Общината. За първото дете беше около 300 лева, за второто беше 700, а сега за третото- 200 лева. Тя е реално по-малка от тази за първо дете. Как това може да ме насърчи аз да имам трето дете, като самият жест е важен. Тя няма да е всеки месец и аз го знам, но все пак ще можеш да купиш едно легло за детето, например" - обясни още Моника Йончева от Видин:

Промяната в репродуктивния идеал на мъжете и жените в България през последните 20 години е в позитивна посока- все повече искат три деца, все по-малко едно. Сред по-ниско образованите лица по-големи са дяловете на тези, за които репродуктивният идеал е многодетно семейство. За тях е нормално децата да са над четири. Репродуктивните идеали на ромите, много по-често включват три, четири и повече деца в сравнение с останалите етноси, показва още проучването на НСИ.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.