Фотографът Валерий Пощаров реализира интересен проект, наречен "Баща и син". Той снима портрети на пораснали синове и техните бащи, хванати за ръце. Инициативата се финансира от Национален фонд "Култура" по програма "Социално ангажирани изкуства". До този момент Валерий е заснел мъже от 20 области в страната:
"Проектът предвижда всичките 28 области в страната, но, разбира се, тук не става въпрос за географски проект. По-скоро желанието ми е да дам възможност на колкото се може повече хора да съпреживеят този процес."
Идеята за този проект идва случайно:
"Това беше от онези знаци, които ми подсказаха, че този път е много важен и трябва да започна да вървя по него. Първият портрет исках да бъде на баща ми и моя дядо, който тогава беше на 95 години, но започваше тогава епидемията и преценихме, че е по-добре да пазим дядо ми и да не се виждаме, което продължи една година... И мира не си намирах в този период, защото наистина исках да реализирам този портрет. И така, един ден попаднах на една къща в София, която привлече интереса ми. Застанах пред нея и започнах да композирам един кадър, който забелязах и от къщата излязоха мъж и жена, дойдоха към мен и първо помислих, че искат да ми направят забележка да не снимам техния дом, но не беше такъв случаят. Жената държеше един портрет на млад мъж в ръцете си и дойде тихо при мен и ми каза: "Ние имахме един-едничък син, който почина преди 8 месеца и мъжът ми много иска да го снимате с него. И на практика първият портрет беше на този баща с фотография на неговия син. Някак за мен това беше двусмислен знак, че баща и син винаги се разделят в живота по една или друга причина и това е като предаване на една щафета - всеки бяга сам и има много малко време, в което можем да тичаме заедно."
Валерий избягва да тълкува какво символизират фотографиите:
"Красотата на изкуството, като цяло, е свързана с възможността свободно ние да извървим нашата интерпретация и нашия път към разбирането на едно или друго произведение. Но да, може да се потърсят много причини, много символики и е показателно, че отношенията между баща и син са много малко застъпени в историята на изкуството. И, ако трябва да признаем, че изкуството е отражение на самия живот, то ние трябва наистина, може би, да преосмислим тези отношения като цяло и да разберем защо баща и син толкова рядко се хващат за ръка."
Този жанр във фотографията е много непопулярен, посочва фотографът:
"Той представлява, това което се нарича "participatory photography", на български можем да го преведем като "въвлекателна фотография", т.е. там хората, които застават пред камерата не са модели, а те са създатели наравно с мен. Аз давам възможност на всички тези хора, които застанат пред камерата да влязат в ролята на собствените си личности и да преживеят нещо, което накрая заедно успяваме да съхраним и да изпълним със съдържание този кадър."
Намирането на желаещи да се снимат е предизвикателство за Валерий и представлява по-голямата част от работата му.
"Вярвам, че ще бъде интересно за хората да се запитат за техните лични отношения с бащите им."
Фотографът предстои да дойде и във Видин, след като намери желаещи да ги снима. Ако искате да станете част от проекта на Валерий, пишете му тук.
Валерий Пощаров е роден през 1986 година в Добрич. Израснал е в семейство на художник и поетеса. Изучава живопис в Националното училище по изкуства във Варна, а след това се мести и установява в Париж, където учи пластични изкуства в най-известния университет във Франция - Сорбоната. Валерий има над 30 самостоятелни изложби у нас и в различни краища на Европа. Основател е и на първата онлайн платформа за произведения на изкуството в България- cavalet.bg. През 2022 година реализира първата си фотокнига "Последният човек на Родопите" след 14 години, през които посещава 985 села.
Когато чуеш „лятна почивка с децата на море“, първата дума, която ти идва на ум, определено не е „почивка“. Истината е, че тази така наречена „ваканция“ често прилича повече на оцеляване, отколкото на отмора. А когато се върнеш и познати те попитат как е минала почивката на морето, първата мисъл, която ти хрумва и с която описваш преживяването е..
Днес в "Думата имат старейшините" гостува Божана Арсенова от Ковачица. Тя е икономист по професия. Работила е дълги години в плановия отдел към местното Трудовото кооперативно земеделско стопанство, така нареченото ТКЗС, в ломското село. За Ковачица си спомня, че навремето е имало около 4000 жители и силно развито земеделие и животновъдство...
Домът за стари хора в град Мездра ще бъде обновен. В момента тече ремонт на двора и втория етаж на сградата, което ще позволи на потребителите на услугата да имат повече свободно пространство и по-добри условия за живот, каза за Радио Видин Розалина Георгиева , директор Дирекция "Инвестиционни проекти, обществени поръчки, общинска..
Поредицата включва шест филма със специалното участие на Луи дьо Фюнес. Техен режиьор е Жан Жиро. Актьорският персонал, поне в основните роли, е почти еднакъв. Автор на партитурата е Раймон Льофевр , който дирижира своя оркестър. Музиката е слънчева, жизнерадостна и лесно запомняща се. Обединяващ е "Маршът на полицаите", охарактеризиращ екипа,..
Близо три четвърти от пълнолетните българи намират, че в последните седмици има увеличение на цените на стоките и услугите. Данните са от независима изследователска програма на социологическата агенция „Мяра“, публикувани днес. Изследването е проведено в началото на август сред 801 пълнолетни български граждани. „В последните няколко седмици усетих..
Международният ден на комара се отбелязва всяка година на 20 август. Това е денят, в който се чества годишнината от откритието на сър Роналд Рос на начина за пренасяне на болестта малария през далечната 1897 година. Днес обаче няма да говорим за опасностите, които те крият и некомфорта, който ни носят, а ще пречупим темата от забавната страна..
Операта на Росини "Севилският бръснар" е част от фестивала "Опера на върховете" в Белоградчик. Произведението е едно от най-обичаните, пленяващи със своята жизнерадост, заразяващо с хумора си, запомнящо се със своята мелодичност и музикална изобретателност. Твърди се, че Росини написва този свой шедьовър само за 12 дни. Но това съвсем не..