Никола Радев е добре познат на четящите хора в България. Роден през 1940 г., председател на Съюза на българските писатели от 1999 до 2003 г., той завършва Литературния институт "Максим Горки" в Москва през 1973 г. Същият оня институт, дето е в бившия дом на Александър Херцен, а преди това там бил Съюзът на съветските писатели, в чийто ресторант Есенин рецитира и вдига скандали. В тоя именно институт Никола Радев, моряк, бъдещ помощник капитан и вероятно най-добър български маринист, преживява челен сблъсък с класиците на руската литература, но още по-страшен е сблъсъкът му с бъдещите класици, негови състуденти и съвременници от целия източен блок. Сблъсък, който завинаги ще определи пътеките в живота му, а те са криволичещи и потайни, по-неведоми дори от божиите даже, населени с образи, които е трудно да познаваш, а още по-трудно е да седнеш на една маса с тях. Но пък когато ти се случи, е като посвещаване в рицарско звание. Защото не можеш просто да пиеш – трябва и да знаеш! Да разбираш.
И някак съвсем естествено ти се струва да седиш в някоя кръчма с поета Иван Динков – същият, дето специално заради него в поезията трябва да направят резервна скамейка, защото иначе не спира да прави каквото си иска с думите – а някъде край вас да се мяркат образите на Чехов, Лермонтов, Достоевски, Горки, Толстой, Гогол… Да вдигате наздравици с тях, да говорите за литература, светове, живот и любов, смърт и безсмъртие… Да четеш Писмата на Пушкин до всички влюбени в него жени. И да чуеш как някой като Иван Динков ти поднася мисълта чиста и оголена като ядка.
В мемоарната си книга "Когато Господ ходеше по земята" Никола Радев подобно на библейски пророк, свидетел на сътворението, просто разказва. Разказва така, че очите започват да те болят от думите върху страниците. Разказва за раждането на поети и писатели, за любовите и гибелта им, а и за техните унищожители. Малко и за читателите. Разказва за мрака, в който да светиш е смъртоносно, но как да скриеш пламъка в себе си?
Разказва в реч като за нобелова награда как човек се учи на магията да пише, да пие водка на екс и да разкарва сутрешния махмурлук по руски. За единствената сила, способна да събере на една маса руснак, беларусин, украинец, лезгин и българин – а именно литературата! Онази – голямата литература! Разказва за пиянството в измерения далеч отвъд алкохола. За страховете и маниите на Гогол и за неизпълненото му предсмъртно желание. За Толстой и неговите жени и романи. За Маяковски и милицията. За Пушкин, който знаел, че светът е непоправим в своята логика, за разлика от Гогол, който вярвал, че може да промени света със силата на литературата, и захванал да пише втори том на "Мъртви души", само за да изгори ръкописа дни преди смъртта си.
Гогол май е бил по-прав, ако ще питате. Литературата все пак ще промени света… евентуално… може би…
Може пък да ви е интересно да научите в кое някога съветско, днес украинско село петлите кукуригат за три републики. Или да заспите на пода до председателя на Съюза на съветските писатели през 1970-а. Или да надникнете в мрака, сътворен от чудовища в човешки образ, задушаващ всеки порив на мисълта, всеки опит за индивидуализъм. Може би нямате представа върху какво стъпват Сталин, Берия и Хрушчов, докато изкачват йерархичната стълбица. А може би не искате да имате представа. Но трябва. За да не се налага някой някога отново да преживява други чудовища като тях.
Никола Радев не можеш да го четеш бързо. За удоволствие – да, но не бързо. Не става за четене на екс, ако не искаш да се събудиш с тежък махмулрук като след препиване с чукотски спирт. Спомените му са пълни със съвременни и не съвсем съвременни донкихотовци, превърнали лудостта и таланта си в най-суровите съдници на реалността, в която са имали съмнителния късмет да се родят и да творят. Пълни са с герои и злодеи, ама истински. Може би затова героите му сякаш са малко тъжни и не винаги побеждават, а злодеите са по-страховити от измислените и понякога остават непобедими. Оръжието на злодеите си остават ножовете, отровата и куршума. Оръжията на героите в мемоарите на Радев разполагат само с лист и перо. И със себе си. И не е ясно кой надделява. Май никой. Но, както казва и самият Никола Радев, несправедливостта невинаги е безкрайна и в това е надеждата ни.
И накрая нека си пожелаем по-често да сънуваме Пушкин! Ако не знаете, на хубаво е!
Чупрене ще бъде домакин на осмия Северозападен ловен събор. Той ще се проведе на 20 и 21 септември. В програмата са включени игри и състезания, кулинарно шоу, приготвяне на кулинарни шедьоври. "Какво ни накара да го направим навремето? Това е страстта към хобито лов, също така към нашите помощници в лова- ловните кучета. С течение на..
Община Мездра ще получи експертна подкрепа от Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ за подобряване на системата за управление на битовите отпадъци. Това стана ясно след проведена процедура за избор на общини за предоставяне на експертна подкрепа при реформиране на системите им за управление на битовите отпадъци, съобщиха..
18 септември е Световен ден за мониторинг на водата. Отбелязва се от 2002 година, която е обявена за Световна година на чистата вода. Целта на деня е да се обърне внимание върху опазването на водните ресурси на Земята. Поначало България не е много богата на водни ресурси. Основни източници са планини. Реките в страната са къси, нямаме..
Вечната комедия "Опечалена фамилия" по Бранислав Нушич ще бъде представена на фестивала на любителските театри в Лом. Спектакълът е дело на театралния състав към читалището в берковското село Замфирово, който преди няколко години спечели голямата награда на фестивала със спектакъла "Варено жито" от Стоян Николов- Торлака. Сега трупата се изправя пред..
В "Думата имат старейшините" днес ни гостува Илия Илиев от Видин. Той e посветил целия си живот на военната служба. Започва работа като млад офицер във военната школа за шофьори, поделението, на чиято територия в момента се провежда панаирът в града. Малко по-късно в своята кариера става началник на видинското Военно окръжие, където прекарва 15..
Новият археологически сезон в Рациария край видинското село Арчар започна на 1 септември и в момента върви усилено. Обект на проучването са римските императорски терми на територията на античния град. Работи се върху 2,5 дка, което е 1/4 от цялата площ. Археолозите проучват централното крило на банята. Финансирането е в размер на 400 000 лева...
За първи път в своята дълга история врачанското село Чирен има свой герб. Логото символизира духа, историята и бъдещето на Чирен и е поставено на сградата на кметството. Идеята за това населеното място да има символ е на кмета на селото Силвия Христова, която обясни повече за инициативата. "Едно от нещата, които много исках от началото на..