Никола Радев е добре познат на четящите хора в България. Роден през 1940 г., председател на Съюза на българските писатели от 1999 до 2003 г., той завършва Литературния институт "Максим Горки" в Москва през 1973 г. Същият оня институт, дето е в бившия дом на Александър Херцен, а преди това там бил Съюзът на съветските писатели, в чийто ресторант Есенин рецитира и вдига скандали. В тоя именно институт Никола Радев, моряк, бъдещ помощник капитан и вероятно най-добър български маринист, преживява челен сблъсък с класиците на руската литература, но още по-страшен е сблъсъкът му с бъдещите класици, негови състуденти и съвременници от целия източен блок. Сблъсък, който завинаги ще определи пътеките в живота му, а те са криволичещи и потайни, по-неведоми дори от божиите даже, населени с образи, които е трудно да познаваш, а още по-трудно е да седнеш на една маса с тях. Но пък когато ти се случи, е като посвещаване в рицарско звание. Защото не можеш просто да пиеш – трябва и да знаеш! Да разбираш.
И някак съвсем естествено ти се струва да седиш в някоя кръчма с поета Иван Динков – същият, дето специално заради него в поезията трябва да направят резервна скамейка, защото иначе не спира да прави каквото си иска с думите – а някъде край вас да се мяркат образите на Чехов, Лермонтов, Достоевски, Горки, Толстой, Гогол… Да вдигате наздравици с тях, да говорите за литература, светове, живот и любов, смърт и безсмъртие… Да четеш Писмата на Пушкин до всички влюбени в него жени. И да чуеш как някой като Иван Динков ти поднася мисълта чиста и оголена като ядка.
В мемоарната си книга "Когато Господ ходеше по земята" Никола Радев подобно на библейски пророк, свидетел на сътворението, просто разказва. Разказва така, че очите започват да те болят от думите върху страниците. Разказва за раждането на поети и писатели, за любовите и гибелта им, а и за техните унищожители. Малко и за читателите. Разказва за мрака, в който да светиш е смъртоносно, но как да скриеш пламъка в себе си?
Разказва в реч като за нобелова награда как човек се учи на магията да пише, да пие водка на екс и да разкарва сутрешния махмурлук по руски. За единствената сила, способна да събере на една маса руснак, беларусин, украинец, лезгин и българин – а именно литературата! Онази – голямата литература! Разказва за пиянството в измерения далеч отвъд алкохола. За страховете и маниите на Гогол и за неизпълненото му предсмъртно желание. За Толстой и неговите жени и романи. За Маяковски и милицията. За Пушкин, който знаел, че светът е непоправим в своята логика, за разлика от Гогол, който вярвал, че може да промени света със силата на литературата, и захванал да пише втори том на "Мъртви души", само за да изгори ръкописа дни преди смъртта си.
Гогол май е бил по-прав, ако ще питате. Литературата все пак ще промени света… евентуално… може би…
Може пък да ви е интересно да научите в кое някога съветско, днес украинско село петлите кукуригат за три републики. Или да заспите на пода до председателя на Съюза на съветските писатели през 1970-а. Или да надникнете в мрака, сътворен от чудовища в човешки образ, задушаващ всеки порив на мисълта, всеки опит за индивидуализъм. Може би нямате представа върху какво стъпват Сталин, Берия и Хрушчов, докато изкачват йерархичната стълбица. А може би не искате да имате представа. Но трябва. За да не се налага някой някога отново да преживява други чудовища като тях.
Никола Радев не можеш да го четеш бързо. За удоволствие – да, но не бързо. Не става за четене на екс, ако не искаш да се събудиш с тежък махмулрук като след препиване с чукотски спирт. Спомените му са пълни със съвременни и не съвсем съвременни донкихотовци, превърнали лудостта и таланта си в най-суровите съдници на реалността, в която са имали съмнителния късмет да се родят и да творят. Пълни са с герои и злодеи, ама истински. Може би затова героите му сякаш са малко тъжни и не винаги побеждават, а злодеите са по-страховити от измислените и понякога остават непобедими. Оръжието на злодеите си остават ножовете, отровата и куршума. Оръжията на героите в мемоарите на Радев разполагат само с лист и перо. И със себе си. И не е ясно кой надделява. Май никой. Но, както казва и самият Никола Радев, несправедливостта невинаги е безкрайна и в това е надеждата ни.
И накрая нека си пожелаем по-често да сънуваме Пушкин! Ако не знаете, на хубаво е!

Декларация по повод поредното забавяне на проекта за изграждане на магистралния път за София бе приета от Общински съвет Видин. Забавянето е пряко следствие от бюджета за 2026 година, се посочва в документа, представен от трибуната от кмета Цветан Ценков: "В него за пътната отсечка Видин-Макреш за 2026 година са предвидени малко под 18 млн...
Изкуственият интелект може да подпомага, но не може да замести изцяло работата на адвоката. Това каза председателят на Видинската адвокатска колегия Славяна Младенова по повод навършването на 100 години от основаването на организацията. По думите й това е едно от предизвикателствата, пред които е изправена адвокатската професия в наши дни. "Хората..
Жители на Дреновец, община Ружинци, излизат на протест тази събота, 22 ноември, заради тежкотоварния трафик, преминаващ през селото. Недоволството е провокирано от инцидент на пътя, при който преди дни загина 45-годишен местен жител. Транзитният трафик е пренасочен през селото от международния път Е79, който е в ремонт и това създава проблеми,..
Днес отбелязваме Световния ден на философията. Така всяка година ЮНЕСКО подчертава непреходната стойност на философията за развитието на човешката мисъл, за всяка култура и за всеки отделен човек. При създаването на Деня на световната философия през 2005 г. Генералната конференция на ЮНЕСКО подчертава значението на тази дисциплина,..
Пет културни продукта са реализирани до момента и предстои реализирането на още шест нови в рамките на тази и следващата календарна година във Видин. Средствата за това са осигурени от Националния план за възстановяване и устойчивост, съвместно с Община Видин по проект "Видин - Град на бъдещите спомени" и са на стойност над 1 530 000..
По случай Световния ден на детето слушаме детски хор "Един глас", създаден от японския композитор, аранжор и диригент Месафуми Фукуда. Деца от цял свят се събират в състава, наброяващ вече над 180 члена, като възрастовата граница е от пет до осемнайсет години. Стиловият диапазон е от барок и класика до арендби и хип-хоп. Правят кавъри на известни поп..
Резултатите от проучването на пещерата Козарника , където са открити едни от най-ранните следи на хора в Европа - на над 1 млн. години, ще бъдат представени в новата експозиция на Исторически музей "Конака" във Видин. Това каза археологът от Регионален исторически музей Видин Николай Александров и обясни, че още от 90-те години Козарника е основният..