"В името на Отца и Сина и Светия Дух! Братя и сестри! Днес настъпи третата неделя на Великия пост. Този неделен ден се нарича Неделя Кръстопоклонна. Вие всички виждате, че посред храма лежи Кръстът Господен. Вчера в края на вечерното богослужение ние тържествено го изнесохме за поклонение.
Изминаха вече 20 дни от поста. 20 дни от най-строгия, в плана на нашите аскетически усилия, период от църковната година. Ние по време на Великия пост ставаме най-чувствителни и способни за възприемане на спасителните евангелски истини и заповеди. И днес Църквата ни подбужда да обърнем поглед към оръдието на нашето спасение – към Кръста Господен.
Ние трябва не само за пореден път да си припомним, че Кръстът се намира в центъра на нашия християнски светоглед, на богословието, но и да помислим за кръста по отношение на нас самите: носим ли ние кръста си или се опитваме да се откажем от него, да вървим по лесния път? Разбираме ли въобще какво значи да носим кръста си, защо е необходимо това?
Спасителят казва: "…който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси" (Мк. 8:35). Какво значи "да погубиш душата си"?
В дадения случай под душа ние трябва да разбираме живота. По такъв начин, който се откаже от живота, изкривен от греха, от живота, насочен само към удовлетворяване на своите похоти и страсти, който встъпва в спасителна вражда със самия себе си, той ще спаси душата си."
Автор: Дякон Александър Растворов
В рубриката "Съвременна Библия" – във века на възхода на психологията и психоанализата човешките страхове се умножават постоянно. Списъкът със страхове може да бъде безкраен. Следите от страха са навсякъде. Но тук се натъкваме на невероятен феномен. Следи от всякакви страхове можем да открием, но следи от един специфичен страх няма да можем. Страхът от Бога - един от малкото страхове, които съвременният човек не изпитва. Дали е за добро? Как мислите?
Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.
На 3-ти март 1878 година България беше освободена след близо 500 години османско владичество, но пътят към тази победа не е бил лесен и е бил изпълнен със стотици хиляди жертви. Освобождението на България не е просто исторически момент - то е символ на борбата за свобода, независимост и национално възраждане. През този период на тъмнина,..
Утре, на 4 март, в Културен център "Жул Паскин" във Видин, ще се проведе събитие, посветено на две от най-новите книги на професор Йосиф Аврамов - "Силата на парите - том 1“ История и теория на парите и "Силата на парите - том 2“ (България и еврото. Банково дело и ценни книжа) . Тези произведения ще ни запознаят с дълбокото значение на..
Днес отбелязваме един от най-светлите дни в българската история - 3-ти март, денят на освобождението на България. По този повод бяха организираха редица събития във Видин, които ни напомниха за цената на свободата и за всички герои, които са се жертвали за нашето бъдеще. След молитвата, в 10:45 часа пред паметника на румънските воини в село..
На 24 април 1877 година с манифест от руския император Александър II е обявената поредната Руско- Турска война, която за нас българите като народ, се явява Освободителна. На 27 юни руските войски навлизат в българска територия при град Свищов. Населението възторжено вярва, че свободата е близо. Изключение не правят и нашите предци от град..
Ден преди 3 март нека да отдадем почит на празника български. Сдружение за съхранение на национални традиции "Бдинци" - Видин организира на 3 март, националния празник на България, възстановка на събитията от 1877-1878 година. За подготовката ще ни разкаже Иво Иванов , председател на сдружението. Във възстановката ще участва и..
Неделята, в която се намираме днес се нарича Неделя Сиропустна . На днешния ден ние, християните, имаме обичая да искаме прошка един от друг, затова и самият днешен ден се нарича Ден на прошката . Този обичай е дълбоко християнски по характер, защото с какво най-вече ни прилича да започнем настъпващия пост, ако не с взаимно..
В навечерието на първия пролетен месец, на фокус са така обичаните от всички мартенички. Баба Марта е персонаж в българския фолклор. В народните вярвания името ѝ е свързано с името на месец март. И ако нейните братя - Голям Сечко /януари/ и Малък Сечко /февруари/ са представяни с лют характер, то Баба Марта е ту усмихната и добронамерена,..