Да бъдем достойни кръстоносци

"В името на Отца и Сина и Светия Дух! Братя и сестри! Днес настъпи третата неделя на Великия пост. Този неделен ден се нарича Неделя Кръстопоклонна. Вие всички виждате, че посред храма лежи Кръстът Господен. Вчера в края на вечерното богослужение ние тържествено го изнесохме за поклонение.

Изминаха вече 20 дни от поста. 20 дни от най-строгия, в плана на нашите аскетически усилия, период от църковната година. Ние по време на Великия пост ставаме най-чувствителни и способни за възприемане на спасителните евангелски истини и заповеди. И днес Църквата ни подбужда да обърнем поглед към оръдието на нашето спасение – към Кръста Господен.

Ние трябва не само за пореден път да си припомним, че Кръстът се намира в центъра на нашия християнски светоглед, на богословието, но и да помислим за кръста по отношение на нас самите: носим ли ние кръста си или се опитваме да се откажем от него, да вървим по лесния път? Разбираме ли въобще какво значи да носим кръста си, защо е необходимо това?

Спасителят казва: "…който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси" (Мк. 8:35). Какво значи "да погубиш душата си"?

В дадения случай под душа ние трябва да разбираме живота. По такъв начин, който се откаже от живота, изкривен от греха, от живота, насочен само към удовлетворяване на своите похоти и страсти, който встъпва в спасителна вражда със самия себе си, той ще спаси душата си."

Автор: Дякон Александър Растворов

В рубриката "Съвременна Библия" – във века на възхода на психологията и психоанализата човешките страхове се умножават постоянно. Списъкът със страхове може да бъде безкраен. Следите от страха са навсякъде. Но тук се натъкваме на невероятен феномен. Следи от всякакви страхове можем да открием, но следи от един специфичен страх няма да можем. Страхът от Бога - един от малкото страхове, които съвременният човек не изпитва. Дали е за добро? Как мислите?

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.