Мездренско село увековечи делото на дългогодишен командващ на Строителни войски

Бюст-паметник на ген.-полк. инж. Васил Василев (1933-2004 г.), командващ на Строителни войски 1973-1993 г., беше открит в родното му село - Старо село, община Мездра. Организатори на събитието, с което беше отбелязана 90-годишнината от рождението на ген. Василев, са Камарата на строителите в България (КСБ), Национален клуб на строителите ветерани (НКВС) и Община Мездра. Проектът е дело на скулптора Петко Арнаудов, а изпълнението на монумента е на младия врачански скулптор Иван Симеонов, възпитаник на Професионалната гимназия по каменообработване в с. Кунино, каза инж. Виктор Шарков, който е един от инициаторите на проекта:

"По инициатива на председателя на камарата на строителите инженер Илиян Терзиев, председателя на клуба на ветераните - инженер Топалски и от моя милост - основателя на клуба на ветераните, със съдействието на кмета на община Мездра решихме и сътворихме паметник на генерал-полковник Васил Василев, който в продължение на 20 години беше началник на Строителни войски. Голям строител, оставил зад гърба си като ръководител много национални обекти. Създател е на висшето техническо училище на Строителни войски. Паметникът представлява колона от два метра плюс бюст. Това е бюст-паметник."

***

Васил Вълчев Василев е роден на 3 април 1933 г. в с. Старо село, Врачанско. Завършва гимназия в Мездра (1951), Народно училище за трудови офицери „Ген. Благой Иванов“ (1955) и Висш институт по

архитектура и строителство (1965), специалност „Промишлено и гражданско строителство“.

Започва професионалната си кариера на обект в софийското село Га̀бер, след което работи във Видинската напоителна станция, помпената станция в село Гомотарци и Окръжно пътно управление - Враца. Впоследствие е технически ръководител, групов технически ръководител, заместник-главен инженер и началник на „Заводски строежи“ - Враца. Сред по-крупните обекти, които са изградени под негово ръководство, са химкомбинатите във Враца и Видин, текстилния комбинат във Враца, циментовият завод в Бели извор, Завода за полупроводниĸови прибори в Ботевград, ТЕЦ „Бобовдол“ и др.

През 1973 г. е назначен за главен инженер на Строителни войски. Същата година е повишен в заместник-началник на Строителни войски, отговарящ за строителството и началник на Техническото управление. През 1978 г. е назначен за началник на Главно управление на Строителни войски, кой ръководен пост заема до м. февруари 1993 г., когато е заменен от ген.-майор Радослав Пешлеевски.

Ген. Васил Василев отговаря за строежа на Девненския промишлен комплекс, Завода за обработка на алуминий и Комбината за товарни автомобили „Мадара“ в Шумен, Завода за стоманени телове и въжета в Роман, Мемориалния комплекс на връх Бузлуджа, Миннообогатителния комбинат „Елаците“ и др.

От 1967 г. до 1973 г. е член на Пленума на Окръжния комитет на БКП - Враца и член на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет - Враца. Впоследствие е член на Градския комитет на БКП - София. От 1981 г. до 1986 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1986 г. до 1990 г. - член на ЦК на БКП.

Народен представител в IX (XXXV) Обикновено народно събрание (1986-1990 г.). Председател на Българската федерация по вдигане на тежести (1989-1998 г.).

Военни звания: лейтенант (1955), полковник (1973), генерал-майор (1974), генерал-лейтенант (1980), генерал-полковник (1985).

Носител е на редица държавни отличия: ордени „Червено знаме на труда“ (1967, 1970), ордени „Народна република България“ II ст. (1974), III ст. (1979), I ст. (1987), „Герой на социалистическия труд“ (1983).

Ген.-полк. инж. Васил Василев умира на 2 януари 2004 г. в София.