Осанна! Благословен Идещият в име Господне!

"Великият пост отива към края си. За изминалите шест седмици ние нееднократно слушахме призивите на Църквата да разбием черупката на безчувствието в своето сърце и подобно на блудния син да се обърнем към Бога с думите: „Съгреших, Господи, пред Тебе”. Но не всяко сърце се e проникнало от този дух на разкаянието. Понякога ни се налага да слушаме: „Аз спазих поста, но не получих облекчение и не почувствах Бога – значи, не на всички това е дадено”. Обаче всички ние сме сътелесници по плът и Господ ни е сътворил, за да Го търсим: "Той... не е далеч от всекиго измежду нас, защото ние чрез Него живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:27-28).

Йерусалимските жители чакали великия вожд – освободителя и триумфатора. Обаче Господ извършва своя вход в Светия град, изпълнявайки пророческите писания: "Кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица" (Мат. 21:5). Така и ние очакваме някакво вълшебно явяване на Христос в своя живот, забравяйки Неговите думи: "Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него" (Откр. 3:20).

Йерусалим очаква скорошни политически и социални преобразования, виждайки в тях крайния смисъл на живота, а Христос пролива сълзи за неговите жители, предвиждайки идващи разпри и войни – резултат от обръщането на човечеството само към земното. Христос, "когато се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти, понеже ще настанат за тебе дни и враговете ти ще те обиколят с окопи, и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред, и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен" (Лк.19:41-44).

Ако ние "не чувстваме Бога", трябва да разбудим душата си с покаяние, да я очистим с честа изповед. Трябва да бъдем чувствителни към своята съвест, да преодоляваме своята леност, полагайки всички старания, за да живеем според Христовите заповеди.

Днес започва пътят на голготското възхождане на Христос. Да помага Господ на всички нас, дори и за малко да се приближим до подвига на Неговото Кръстоносене, за да станем причастници на славното Възкресение на нашия Господ и Спасител. Амин."

Митрополит Климент (Капалин)

В рубриката "Съвременна Библия" - на Цветница ще си спомним, че Христос е Цар. Родил се е в дните на цар Ирод Велики. Но не Ирод, а Христос бил великият Цар. Само шепа мъдреци знаели това. Останалите хора масово разпознавали Ирод за свой цар. Не мисля, че днес е по-различно. Съвременният модерен човек не вярва, че има вечна душа с вечна съдба. Затова разпознава за свои царе онези, които присъстват в земния му живот и строят земните му представи. Но всички тези са царе в историята. Вечният Цар е един – Исус Христос!

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.