Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Време за книги с препоръката на Регионална библиотека Видин

Разкази за прошката, обичта и живота

Снимка: Радио Видин

Досега все за книги сме говорили, но има автори, които са като силен опиат – с тях трябва да започнеш в малки дози, докато организмът, съзнанието, възприятията ти свикнат. И затова днес ще поговорим за разкази. По-точно за два разказа. Георги Бърдаров – иначе географ, специалист по демография и етнорелигиозни конфликти – е точно от тези писатели, с които ти трябва време. Време за него, време и за теб самия. Всъщност не. Той не е писател – той е разказвач. От онези, които сякаш владеят специална магия. Него не го четеш за убиване на свободното време – четеш го, за да надградиш себе си. Иска се цялата сериозност, на която си способен, за да посрещнеш текстовете му, дори и най-кратките.


"За петата ракия или колко е хубав животът" е разказ, който обаче няма нужда да е сред други. С него преди години тръгва пътят на Георги Бърдаров в литературата и разказва за това как за един ден само човек може да стигне до края на света, че даже и отвъд него, да изпие пет ракии и да напише по цял трактат за всяка от тях. И за хората отвъд края на света. И за техните истини. За техните правила за живот, според които може четиридесет години да не си говориш с някого, но когато го сполети инфаркт, на гръб ако трябва го носиш, за да го спасиш. После пак не си говорите, разбира се.


Пет градски момчета със самоувереност и авантюризъм в излишък, с ненаситно желание да вземат света в ръце, може би подмамени за мащабите му от младостта си и от интернет, тръгват на път, да търсят края на света. Трябва да е някъде там из Родопите, до гръцката граница, в село Гудьовица, на ръба на топографската карта.


Трябва, но не е. Има още. Има отвъд. Далеч от цивилизацията, но пък толкова близо до Бога сякаш! Ако направиш крачка зад ъгъла, ще го срещнеш. Ако протегнеш ръка, ще я поеме. И ще те покани в храма, дето не е нито църква, нито джамия, ами си е храм, дето всеки може да влезе и да го повика, с което име си иска.


А отвъд ръба на света се оказва Гоздьовица. Не просто село, а измерение, в което няма място за политика, нито за бързане, за мрачни статистики и бъдещи апокалипсиси, за икономически катастрофи и природни катаклизми. Има място и време обаче да сложиш масата направо на улицата за чаша ракия с приятел или с пет непознати градски чеда. Няма място за религии, но има място за вяра – от онази, дето не дели, а събира.


Но може би най-ценното в разказа "За петата ракия" е това, че след него имаш чувството, че най-накрая си се научил да прощаваш. Изпил си петата ракия и си прочел трактатите за всяка от тях, а буцата в гърлото ти се е стопила и си се научил да обичаш живота, хората, Бога.


Макар да обикаля из виртуалното пространство от 2013 г. и да е оценен като най-успешния разказ в интернет с над 500 000 четения, "За петата ракия" чак през 2019-а намира място в двуезично издание – на български и английски – заедно с друг, разказващ за рода на Георги Бърдаров и озаглавен "Дядо". И ако "За петата ракия" разказва за хората, които сякаш крепят устоите ни като здраво впити в земята корени, за да има къде да се връщаме, когато се уморим от света, то "Дядо" е разказ за бежанците и за онези, които никога не успяват да съберат парчетата от сърцето си, разделено между "там" и "тук".


А в автобиографичният разказ "Дядо" се говори за историята на рода Бърдарови, за нишката, която хората образуват през поколенията. Онази родова памет, която се предава от поколение на поколение, докато някой ден децата не започнат да се раждат с нея, вдълбана в гените им. Паметта за кръвната линия, за предците, за тъгата, за непрежалимото, за жертвите и борбите, за загубите и победите, за цената на истински стойностните неща, за родната къща като начало и край.


Та "За петата ракия" и "Дядо" са два разказа за моментите, в които един гражданин на света се завръща към точката, от която тръгваме всички. Към земята и хората преди себе си, към историята, която се е случвала в продължение на векове, за да стигне до него и да му връчи перото да допише своята част от нея. За да притегне връзките, които е оставил да се разхлабят през годините, в които е гонил звезди и вселени.


По публикацията работи: Гергана Панова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Защо пазаруваме "като за последно" по празниците

Ако пред големите вериги хранителни магазини, не намираш място за паркиране, опашката пред магазина за месо стига до улицата, а около себе си виждаш повече опаковъчна хартия отколкото паднали листа, а портмонето ти е все по-леко като перце, значи няма какво да се чудим, на прага сме пред  коледните и новогодишни празници. Защо обаче последните..

публикувано на 23.12.24 в 17:00

Децата и празниците: Как да намалим фокуса върху материалното

Забелязали ли сте как през празниците всичко сякаш се върти около подаръците ? Особено при децата - чакат с нетърпение големите кутии под елхата.   Понякога това може да засенчи истинската магия на празника . Но пък подаръците не са само материални неща - те носят послание, грижа, внимание.  Децата често не осъзнават това. За тях подаръкът..

публикувано на 23.12.24 в 16:00

След 30 години чакане: Жители на Видин с нов достъп до домовете си

През октомври ви разказахме за дългогодишния проблем на жителите от няколко жилищни блока във Видин, които нямаха осигурен достъп до улица . С разрешаването на този казус се зае Мартин Цеков , един от жителите в засегнатите сгради, който успя да привлече вниманието на институциите. След месеци на усилия и забавяния, сред които и..

публикувано на 23.12.24 в 15:00

Инспектори засилват контрола върху храните за празниците

Подготовката за празниците върви с пълна сила - трапезите се пълнят, а пазаруването на храни достига своя пик. Магазините са оживени, пазарите - препълнени с хора, които търсят най-доброто за празничната си трапеза . Именно сега от Българската агенция по безопасност на храните засилват контрола върху предлаганите продукти. Целта е..

публикувано на 23.12.24 в 13:59

В “Музикална зона” слушаме Коледните звънчета по света и у нас

  Чувате ли вече коледния звън на хиляди звънчета? Да, Коледа наближава, а празничното настроение вече е при нас! Сега е времето да се позабавляваме и да тръгнем на една коледна разходка по света. Ще разберем кой как празнува Коледа, дали навсякъде децата трепетно очакват идването на Дядо Коледа с пълния с подаръци чувал : ) А кои са най- хубавите Коледни..

публикувано на 23.12.24 в 09:00

"Неделник" от 22 декември 2024 година

Зима-Коледа- Нова година-Трифон Зарезан-Лозичка- Грозде - Вино. И "Неделник". Хайде първо "Неделник". Другото ще почака. "Той е магия, той е мега микс от аромати, той е преживяване, той те завладява и си играе с нас, той е капризен...". Така определят "главния герой" на следващия разказ хората, които го докосват всеки ден и със..

публикувано на 22.12.24 в 14:55

Преди Рождество Христово, нека изпълним сърцата си с вяра в Бога

Неделята, в която се намираме днес е Неделя пред Рождество Христово , в която се подготвяме за празника Рождество Христово. "Всички тия умряха с вяра, без да получат обещанията, а само отдалеч ги видяха и се увериха, приветствуваха ги и изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята"  (Евр. 11:13). "Тъй говори апостолът..

публикувано на 22.12.24 в 08:00