Досега все за книги сме говорили, но има автори, които са като силен опиат – с тях трябва да започнеш в малки дози, докато организмът, съзнанието, възприятията ти свикнат. И затова днес ще поговорим за разкази. По-точно за два разказа. Георги Бърдаров – иначе географ, специалист по демография и етнорелигиозни конфликти – е точно от тези писатели, с които ти трябва време. Време за него, време и за теб самия. Всъщност не. Той не е писател – той е разказвач. От онези, които сякаш владеят специална магия. Него не го четеш за убиване на свободното време – четеш го, за да надградиш себе си. Иска се цялата сериозност, на която си способен, за да посрещнеш текстовете му, дори и най-кратките.
"За петата ракия или колко е хубав животът" е разказ, който обаче няма нужда да е сред други. С него преди години тръгва пътят на Георги Бърдаров в литературата и разказва за това как за един ден само човек може да стигне до края на света, че даже и отвъд него, да изпие пет ракии и да напише по цял трактат за всяка от тях. И за хората отвъд края на света. И за техните истини. За техните правила за живот, според които може четиридесет години да не си говориш с някого, но когато го сполети инфаркт, на гръб ако трябва го носиш, за да го спасиш. После пак не си говорите, разбира се.
Пет градски момчета със самоувереност и авантюризъм в излишък, с ненаситно желание да вземат света в ръце, може би подмамени за мащабите му от младостта си и от интернет, тръгват на път, да търсят края на света. Трябва да е някъде там из Родопите, до гръцката граница, в село Гудьовица, на ръба на топографската карта.
Трябва, но не е. Има още. Има отвъд. Далеч от цивилизацията, но пък толкова близо до Бога сякаш! Ако направиш крачка зад ъгъла, ще го срещнеш. Ако протегнеш ръка, ще я поеме. И ще те покани в храма, дето не е нито църква, нито джамия, ами си е храм, дето всеки може да влезе и да го повика, с което име си иска.
А отвъд ръба на света се оказва Гоздьовица. Не просто село, а измерение, в което няма място за политика, нито за бързане, за мрачни статистики и бъдещи апокалипсиси, за икономически катастрофи и природни катаклизми. Има място и време обаче да сложиш масата направо на улицата за чаша ракия с приятел или с пет непознати градски чеда. Няма място за религии, но има място за вяра – от онази, дето не дели, а събира.
Но може би най-ценното в разказа "За петата ракия" е това, че след него имаш чувството, че най-накрая си се научил да прощаваш. Изпил си петата ракия и си прочел трактатите за всяка от тях, а буцата в гърлото ти се е стопила и си се научил да обичаш живота, хората, Бога.
Макар да обикаля из виртуалното пространство от 2013 г. и да е оценен като най-успешния разказ в интернет с над 500 000 четения, "За петата ракия" чак през 2019-а намира място в двуезично издание – на български и английски – заедно с друг, разказващ за рода на Георги Бърдаров и озаглавен "Дядо". И ако "За петата ракия" разказва за хората, които сякаш крепят устоите ни като здраво впити в земята корени, за да има къде да се връщаме, когато се уморим от света, то "Дядо" е разказ за бежанците и за онези, които никога не успяват да съберат парчетата от сърцето си, разделено между "там" и "тук".
А в автобиографичният разказ "Дядо" се говори за историята на рода Бърдарови, за нишката, която хората образуват през поколенията. Онази родова памет, която се предава от поколение на поколение, докато някой ден децата не започнат да се раждат с нея, вдълбана в гените им. Паметта за кръвната линия, за предците, за тъгата, за непрежалимото, за жертвите и борбите, за загубите и победите, за цената на истински стойностните неща, за родната къща като начало и край.
Та "За петата ракия" и "Дядо" са два разказа за моментите, в които един гражданин на света се завръща към точката, от която тръгваме всички. Към земята и хората преди себе си, към историята, която се е случвала в продължение на векове, за да стигне до него и да му връчи перото да допише своята част от нея. За да притегне връзките, които е оставил да се разхлабят през годините, в които е гонил звезди и вселени.
В продължение на няколко вдъхновяващи дни живописното село Чупрене - едно от най-красивите кътчета в подножието на Стара планина беше домакин на художествен пленер с участието на 11 художници от цялата страна. От 25 до 31 май художниците черпеха вдъхновение от природата, културата и духа на региона, а днес покажат сътвореното в изложба. Тя ще..
Само в три области в страната средните пенсии надхвърлят 1000 лева - това са София-град, Перник и Бургас. За столицата размерът е най-висок за цялата страна - 1135 лева. Това сочат най-новите данни на Националния осигурителен институт. С пенсия до минималната са повече от 812 000 души. На "тавана" от 3400 лева в момента са 4735-ма пенсионери от..
Намирането на малко диво животно в гората или полето предизвиква умиление у хората и често те търсят начин да му помогнат. В други случаи някои прибират животинчето, с цел да го използват за користни цели. Какво да правим при такива случаи? Ловците са достатъчно компетентни, за да знаят как се действа в подобни ситуации. Затова и потърсихме..
Днес православните християни празнуват Спасовден, познат още като Възнесение Господне . Спасовден е подвижен християнски празник, който се празнува 40 дни след Великден и отбелязва момента, когато Исус Христос се възкачва на небето. На Спасовден празнуват и всички хлебари и сладкари . За първи път празникът на хлебарите и сладкарите..
Една от дейностите, които изпълняват природните паркове е опазване на области със специфична биологична стойност. Дирекция на природен парк "Врачански Балкан" е създадена като администрация още през 1996 година и още оттогава е натоварена с нелеката задача да изпълнява дейности, свързани основно с опазване и възстановяване на биологичното..
С богата музикална и танцова фолклорна програма в Синаговци ще отбележат празника на селото. Гости на тържествата в центъра на видинското село ще са самодейци от близки населени места, от Сърбия и Ансамбъл "Дунав". Очаква се и изложение на старинно оръжие с участието на патриотичен клуб "Бдинци". Празникът на Синаговци се отбелязва винаги на 3 юни,..
Изложби, фестивали, Алея на занаятите, фермерски пазар- това са само част от събитията в програмата на Община Монтана за отбелязване на празника на града "Свети Дух". Програмата започва на 3 юни с изложба на Дружеството на художниците "Тенец" - "Етюди от Северозапада" и ще приключи на 12 юни с тържествена церемония по връчване на знамето на..