Животът в Куцаровци- труден, но удовлетворяващ

Екипът на Радио Видин гостува на махала Куцаровци ная белоградчишкото село Салаш. Намира се на границата със Сърбия. През зимата тук живеят около 7 души, а през лятото пръснатите по градовете пенсионери и техните внучета се връщат, привлечени от спокойствието и красотата на природата. 

До населеното място се стига по тесен, осеян с дупки път. Това не е единственият проблем- тук няма не само нормален път, но и канализация, междуселски автобус, поща, медицински пунк, дори магазин. 

Защо се обезлюдяват населените места от този край, разказва кметският наместник на Салаш и Куцаровци, Румяна Алексиева:

"Преди години към Салаш е имало и други махали - махала Куцаровци, махала Странье. Там също са живели доста хора. Сега никой не живее, останали са само няколко вилички. Хората от тези махали са дошли в Салаш да живеят, а пък тези от Салаш, те са отишли в Монтана, София, Враца... Сега в махала Куцаровци имаме постоянно живеещи четири семейства през зимата. През лятото стават над 10 човека. Имаме и една баба, която си е самичка..."

Тази картина обаче коренно се променя в един ден от годината - на Петдесетница, когато тихата иначе през другото време махала оживява. Така е от години - кой където и да е, се връща в селото на своите предци, за да се съберат с роднините и отбележат празника. Знае се, че в околностите навремето е имало осем оброка. Единият от тях се намира в близост до Куцаровци и край него всяка година се прави събор. Свещеникът отслужва водосвет, поръсва кръста и присъстващите, освещава курбана, от който се раздава на всички за здраве. След веселието и раздумките - всеки занасял от гозбата у дома си. Традицията, свързана с празника е дългогодишна, а мястото на срещата е обозначено от оброчния кръст, поставен през 1933 г.  След продължително прекъсване през 2001 г., с помощта на местни жители, Кръстът е укрепен, а срещите - възобновени. Възстановена е и чешмата до специално направения за срещите навес. 

85-годишната Рада Илиева живее сама и през зимата, дори гледа котката на много по-младата си съседка, докато се прибере тук през пролетта.

"Родена съм тук, но после отидох в телефонния завод в Белоградчик, където съм работила 32 години. Върнах се тук, за да гледам родителите си, които бяха възрастни и болни. Пенсията не ми е голяма и животът тук е труден, но пък съм доволна, че ми карат ядене. Диви животни тук има много- има чакали, има вълци, има лисици, има всичко. Ей тук зад къщата ми чакалите се обаждат. Мен обаче не ме е страх. Какво си готвя ли? Ами картофи и други работи. Имам си всичко..."

"Млади хора тук няма, защото няма работа", коментират местните.

"Ние тук сме пенсионери и всеки от нас има по някаква съпровождаща болест. Ходим и търсим решение със собствен превоз. Тук едно време имаше и лекар, имаше  зъболекар, но това беше отдавна - преди 35- 40 години. Сега вече това е история. Когато се е налагало да викнем Бърза помощ, идвала е линейката, няма спор, но е трудно, трудно е... Всеки гледа някакви животинки- зайци, прасенца, кокошки. Аз имам и джинки- големи пакостници са, за тях ограда няма, но ги гледаме с жената за разнообразие... На село трябва да се работи, иначе присъствието ни тук не е оправдано. Ние имаме животни, но е малко трудно с храната. Зърното вече е скъпо, смеските също... Три кучета имаме.... Не че тук се краде, а защото мъжът ми е ловец.... Тук всеки си има по едно - две кучета. В района има много диви животни, има и доста змии, но пък до всяка порта има по една сопа... Навремето и тук имаше работа, имало е и поминък. Аз 42 години служа в системата на горите и тук съм се и пенсионирал. Тук имаше бригади по дърводобив, по залесяване също, в ТКЗС-то също имаше работа, животновъдството беше добре развито, имаше кравеферма и овцеферма. Народът преди беше по-весел, сега е доста угрижен. Но какво да се прави, дано се оправим занапред..."     

Татяна и съпругът й са едно от 4-те семейства, които постоянно живеят в Куцаровци. Срещаме се с нея в деня, когато приготвя буркани и сушеници от закланото наскоро прасе. Тук всеки разчита на това, което сам е отгледал.

"Бяха три прасета грамадни и сега дойде ред на това. От 2-3 дни само с това се занимавам. Във всяка стая печката е запалена и на нея нещо се приготвя. Тук пък сме си сложили една чорба от картофи, защото от месо вече ни се е отщяло... 12 агнета имаме, 16 овце, 70 кокошки, картофи садим... Къщата сме я запазили както е била от едно време. Куките на тавана за люлката са останали, големия миндер, който е 6 дълъг и 2.5 метра широк, кръглата маса и трикракото столче, а така също и оджака с фурната. Решихме тук всичко да е по-автентично. Децата идват с удоволствие тук. От малки са свикнали да спим всички на миндера. Четири внука имам, всички искат да са до баба...