Жители на Славотин: Едно село няма ли училищен звънец, то е приключило

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Откъс от Посоките на делника

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес ще посетим село Славотин в община Монтана. Намира се на 20 км от общинския център в местност с хубава природа. Жителите му са на възраст от 20 до 95 години, голяма част от които пенсионери.

Според местните предания, името на селото идва от името на свинаря Славо. Преди години селото се е намирало на друго място, където нямало вода и хората били принудени да я носят отдалеч. Славо забелязал, че свинете, които пасе всеки ден се връщат кални, решил да ги проследи и те го отвели до място с извор. Селото се преместило до извора, а от думите "Слава ти" и името на свинаря, селото било наречено Славотин.

А какво е настоящето на това село разказва кметският му наместник Личко Цолов, преди той е бил и кмет на селото, но намаляването на населението му го е изместило в друга категория:

"Ами то стана от лошо, по-лошо. Славотин наистина беше голямо село навремето. Жителите му са наброявали 2 956 човека през 1956, когато е станала масовизацията и вкарването на хората в ТКЗС-то. Ние очаквахме след 1990 година напредък, а то населението започна стремглаво да се топи. Сега, в 2023 година, Славотин наброява 185 човека по постоянен адрес...

Селото е едно от най-големите на територията на община Монтана- 2 310 дка, пътната му артерия е 42 км, уличната врежа е 27 км, водопроводът е около 26 км и 200 м и при всичките тези параметри, селото обезлюдя. Както се казва, повече няма накъде...

Не е хубаво, че през 2023 година правим такава равносметка, но е факт, че вече нямаме училище, детска градина, в търговската сграда е останал само един магазин, в хлебарницата- тази голяма сграда в долния край на селото, работи също само един магазин... 

Без да преувеличавам, но ако се върви с тези темпове, Славотин е на изчезване. Разбира се, че трябва държавна политика за този регион. То, от държавна политика стигнахме дотук. Досега държавната политика не е много правилна. Ние сме свикнали да казваме, че всичко лошо е станало по време на комунизма, но не виждам и нещо добро през времето на демокрацията... Като се има предвид, че тук по-голямата част от населението е в пенсионна възраст, ние не можем да направим нищо, освен да изчакаме по-добро държавно управление и по- крути мерки за развитието на обезлюдените села, особено в Северозападна България..."

"Селото е голямо, но липсват вече хората. Няма работни места, няма заетост. Все повече къщи пустеят...", коментират местните живота тук такъв, какъвто е.

"Хората тук наистина са малко. Който взима пенсия като мен е добре, който пък няма пенсия, е зле. Тук няма никаква възможност за развитие. Проблемът се корени, че в тази държава трябва две неща да се оправят. Ясен закон и дебела тояга - едното. И другото- да се краде много по-малко, отколкото в момента. Краде се на поразия и то най-вече от висшите, управниците. Тук в селото кражби няма. В това отношение сме спокойни... Аз съм вече на повече от 70 години. Навремето съм гледал по две свине майки, гледал съм теле, гледал съм 4-5 кози, 7-8 овце и 20- 30 кокошки, но вече не става. Нямам сили, а младите ги няма... Къщи в селото има, но всичко от 20- 30 години е пропаднало- за живеене не става. Всичко е порутено, паднало. Това са стари къщи, строени преди повече от 50 години. А иначе е хубаво пенсионери да се връщат за по-спокойни старини по селата. Лошото е, че трябват големи ремонти, ако изобщо намерят добри къщи... Училището закриха някъде през 2008 година. Детската градина остана още 3-4 години след него, после закриха и нея. Тази сграда е на бившия Наркооп. Навремето в нея имаше смесен магазин, железария, кръчма, сладкарница, гастроном. Сега само едното помещение работи като хранителен магазин. Здравната служба е била също в много голяма сграда, пак на два етажа. Сега се преместиха тук в една частна къща, защото поддръжката е скъпа...  Аз съм на 67 години. "Другарите" къде са ми водили стаж, къде не са и сега нямам години за пенсия. Защото са ми писали половин надница, а аз съм работил за три. Това не са вече "другари", ли? Същите "другари " са си. Учил в Ленинград, а станал председател на СДС! Този си е от другарите, същият си е... Навремето в България имаше една партия, а сега има 1001. Това не е по-добър вариант, защото сега тези 100 човека не можем да ги изхраним само. Тогава имаше едно БКП, от което ревяхме. И аз съм ревял, и са ме интернирали, но беше 100 пъти по-добре. Тогава направо си ме арестуваха и пратиха в Странджа-Сакар. Сега искам пак да ме интернират. Защо, ли? Защото, ако бях останал в онзи комбинат, сега вече щях да съм пенсионер първа категория и да си ловя риба на Мандренското езеро, а тук няма да се пенсионирам никога..."