Как Европа ще постига целите на "Зелената сделка"

Как Европейският съюз ще съчетае изискванията за намаляване на емисиите от промишлеността с намеренията за връщане на стратегическо промишлено производство в съюза? Темата коментира Радан Кънев- евродепутат от групата на Европейската народна партия, докладчик на Европейския парламент /ЕП/ по Директивата за емисиите в промишлеността. Директивата на Европейския съюз за емисиите от промишлеността засяга въглищната енергетика и всички съществени индустриални сектори според специфичните емисии, които съответните предприятия отделят. Това е Директива, която до сегашната си ревизия не засява въглеродните емисии. В контекста на "Зелената сделка" говорим за емисии на парникови газове и конкретно въглеродни емисии, но Директивата за промишлени емисии обединява 7 законодателни акта по отношение на токсичното замърсяване, обясни Радан Кънев. 

Първата Директива от пакета законодателни актове, обединени в Директивата за промишлените емисии, е Директивата, която регламентира токсичните емисии от въглищните централи. Повече от десетилетие се смяташе, че въглеродът от въглищни електроцентрали може да бъде улавян и по този начин техният живот да бъде неограничено удължен. Истината е, това е утопичен сценарий, това е доказано от пазарни опити и сериозни научни и технологични анализи, заяви Радан Кънев.

"По отношение на индустриите, които имат неизбежен въглероден отпечатък и съчетано с амбицията за нетнонулеви емисии към 2050 година технологиите за улавяне и утилизация стават безалтернативни. Така че в циментовата индустрия, които има въглероден отпечатък и поради самото смилане на варовиковите скали, не само изгарянето, по отношение на тежките метални индустрии, по отношение, например, но съвсем не единствено, на стоманената индустрия, изглежда че за много предприятия друга възможност, освен улавяне на въглеродни емисии няма да има и поради тази причина в момента тези технологии влизат в приоритетния списък технологии в Директивата за индустрията с нулеви нетни емисии."

Улавянето на въглерод от въглищни централи е оценено вече като нереалистичен сценарий, не се финансира като проекти и няма такива планове. Нито една голяма въглищна мощност в Европа няма план да се трансформира чрез улавяне на въглеродни емисии:

"Непосредствената задача, на която няма никакъв отговор е как в България да се произвежда енергия от въглища след 1 юни 2025 година, когато влиза в сила пълната забрана за финансиране от държавата за всякаква форма на субсидиране на производство на енергия от въглища. Това е утре, очевидно и България няма подписани договори по механизми за капацитет към 31 януари 2019 за периода след 2025 година, както има, например Полша. Което означава, че ние нямаме икономически отговор на въпроса как можем да правим енергия от въглища след 1 юли 2025 от ТЕЦ 2, от "Контур Глобал" от 2024 , от догодина, а от Гълъбово 2026-а, когато изтича техният договор. Ние нямаме никакъв отговор като държава, като общество по какъв начин ще гарантираме енергийната стабилност, за която към момента въглищните производства са нужни и социалната стабилност във въглищните региони след 2025-2026 година."

Европа да започне производството на чисти технологии- ключовото законодателство Европейският парламент цели да бъде завършено до края на мандата в оставащата почти една година. Това означава, че чрез финансиране и по-облекчена регулаторна рамка, ЕП ще се опита да върне тези производства и технологии за производства на "зелена" енергия и трансформация на икономиката ни към зелена такава - всички тези компоненти, съоръжения и технологии да се произвеждат в рамките на ЕС. Това звучи почти невъзможно като цел в момента, заяви Цветелина Пенкова:

"Дори само, ако погледнем някои от така очевадните такива технологии като например, фотоволтаици, всички видове инсталации, компоненти за тях, предполагам, едва ли е трудно да се досетите, че много голяма част от тях се произвеждат в момента в Китай. Като казвам много голяма част имам предвид около 90%. Същото важи и за електроавтомобилите, там над половината се произвеждат в момента в Китай, същото важи и за акумулаторните батерии. Просто изброявам първите няколко неща, които идват на дневен ред, когато заговорим за "зелена" енергия или "зелена" икономика. Т.е. това, което ние искаме, няма как да върнем 100% от капацитета на тези производства в Европа, но искаме да поставим условията за започване на връщане на тези производствени процеси и за развитие на бъдещите технологии."

ЕП си поставя за цел до 2030 година поне 40% от тези технологии и техните компоненти да се произвеждат в рамките на ЕС. Това е най-лесният и пряк път за постигане на целите на "Зелената сделка".

Позицията на Европейския парламент е, че трябва да имаме конкретен списък с технологии. В този списък ключови и важни за България са слънчеви и фотоволтаични системи, производство на всякакъв вид биогорива, акумулаторни батерии, термопомпи, технологии, които да подобрят електропреносната мрежа.

"Всички тези цели, които си поставяме се очаква да увеличат консумацията на електроенергия почти минимум двукратно в следващите 5 до 6 години. Което означава, че самата електропреносна мрежа трябва да бъде подобрена, за да може тя да издържи на допълнителното напрежение. И не на последно място, за първи път в такъв тип стратегическо законодателство на Европейския съюз от много години назад, ако не и за първи път въобще исторически, ядрената енергетика също е включена като стратегически енергиен източник, т.е. ядрените технологии за производство на електроенергия", заяви Цветелина Пенкова.

Така ядрените технологии вече намират своето място в технологии, в които Европа трябва да продължи да инвестира. Този списък ще търпи промени, допълни Цветелина Пенкова. Едни от предизвикателствата, с които ще се сблъскаме е, че трябва да има механизъм, по който да бъдат обновявани и допълвани. В първоначалното предложение на законодателния акт са изброени тези технологии, но не е обърнато внимание на цялата верига на доставки - т.е. когато говорим за производство или за краен продукт, било термопомпа или акумулаторна батерия, има много допълнителни доставчици или производства, които трябва да бъдат стимулирани, за да произведем това, което искаме накрая.

Европа е добре да даде приоритет на технологии, в които има конкурентоспособност на глобалните пазари, коментира  евродепутатът Цветелина Пенкова и даде пример - ядрената енергетика - безспорно по отношение стандарти на безопасност, в ЕС те са най-високите. Това е пример за технология и бъдещ енергиен източник, който трябва да бъде насърчаван.

Цялата тема може да чуете в звуковия файл.