Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Страната е най-уязвима към фалшиви новини и дезинформация

Нищо ново: България е последна в Евросъюза по медийна грамотност

Снимка: Ани Петрова



Тенденцията, изразена и в предходните години, България да заема последно място сред държавите от Европейския съюз (ЕС) в Индекса за медийна грамотност, се запазва и през настоящата 2023 година.

През 2017 и 2018 година страната ни е на 30-о място от 35 държави. Позицията на България се подобрява с едно място през 2019-а, докато през 2021-ва отново сме на 30-ата позиция. Ситуацията се влошава през миналата година, когато се нареждаме последни сред страните членки на ЕС с 33-то място от общо 41 държави, включени в класацията.

Проучването на институт "Отворено общество-София" в рамките на Инициативата за европейски политики измерва потенциалната уязвимост на обществата към дезинформация и свързаните с нея негативни явления, като се основава на индикатори като качество на образованието, медийна свобода, доверие в хората и електронно участие.

"Индикаторите, които използваме, са две групи: едните са за медийна свобода, защото колкото по-контролирана е медийната среда, толкова повече тези контролирани медии продуцират фалшиви новини. Другият тип индикатор е за качеството на образованието, като предположението е, че колкото по-образовано е едно общество, толкова по-малко би се влияло от фалшивите новини. Третият тип индикатори, които използваме, са доверие между хората. Това значи дали вярват на някой човек, който не познават. Ние нарочно обаче не сме ползвали индикатора за доверие в политически институции. В комбинацията от тези трите - това показва, че България има слабости, на 35 от 41 държави сме. Това са едни доста базови неща във всяка страна. Това е притеснителното. А че може да се направи нещо? Може, разбира се. Трябва повече обучение как гражданите да боравят с медиите, с информацията, с новите медии. Това е и до свикване", обясни Марин Лесенски, автор на анализа.

Способността да се комуникира компетентно във всички медийни форми, както и да се намира, разбира, анализира, оценява и участва с въздействащи образи, думи и звуци, които съставляват съвременната ни масмедийна култура - това е медийната грамотност. Критичното мислене, което засяга всички сектори на образователната система, децата, младите хора и възрастните, е общоприета образователна цел (или поне трябва да бъде).

"Медийната грамотност се подценява в България. Ние миналата година цитирахме едно изследване, което е глобално. Въпросът, който е бил задаван в почти целия свят, е доколко се страхувате от фалшивите новини. Оказва се, че точно страните от Източна Европа и Централна Азия, където имат по-голямо влияние фалшивите новини, хората в много по-малка степен ги осъзнават като заплаха и притеснение. И в България не се осъзнава като заплаха. Виждаме и политици, които не обръщат внимание, докато не ги засегне тях директно. Това, което говорим, за медийната грамотност: така да стане, че когато обществото види някаква фалшива новина, то няма да разклати устоите на това общество, няма да поляризира до голяма степен, просто в един момент хората ще видят, че това не е истина, че не трябва да си градят политическите пристрастия върху тази новина. Когато говорим за обучение, обаче, да не забравяме, възрастните също трябва да бъдат обхванати. Всички над 18. Медиите се променят, начинът на поднасяне на информация се променя, всички трябва да се учим, да продължаваме да се учим. Важно е да се работи с възрастни хора", добави програмният директор на Института.

Какво е факт и как да различаваме проверената и надеждна информация от фалшивите новини? Как да познаем манипулативните твърдения, заливащи интернет и медийното пространство? 

"Първото нещо е човек да иска, да има заявка да се промени, аз вярвам, че има добронамерени хора. Да имат предвид, че целта на дезинформацията не е толкова да ни убеди в някаква гледна точка, а по-скоро да ни накара да се съмняваме във всичко. Важно е да се провери източникът, да потърси човек собствения си здрав разум. Всеки, разбира се, преценява на какви източници да се довери. Важна е ролята на обществените медии. Особено в онлайн пространството се създава нещо, което хората взимат за истинска медия, доверяват му се".

Отговарят ли на истината твърденията, че България е обект на широка руска дезинформационна кампания?

"Аз мисля, че има истина в тези думи. Според някои експерти тя се е засилила доста след военните действия, започнали през миналата година. От друга страна, други експерти като Христо Грозев казват, че тази машина още не се е задвижила в пълна скорост, защото има други приоритети".

Фалшивите новини обслужват политически интереси, на мнение са видинчани, които посочиха, че на явлението може да се противодейства чрез задълбочена проверка.

"Изходът е новината да я пречупиш през различни източници, аз така правя... Фалшиви новини има, защото има противопоставяне на различни партии... Тези новини целят да заблуждават хората, затова трябва повече да се разсъждава, да се мисли".

С резултат от 31 точки от възможни 100, България все пак изпреварва своите съседи Турция (36-то място с 29 точки) и Северна Македония (39-то място с 22 точки), но изостава от другите си съседи Сърбия (на 31-во място с 33 точки) и Румъния (на 34-во място с 32 точки). Според клъстерния анализ, който разделя страните в класацията по групи със сходни характеристики, България попада в 4-ти, предпоследен клъстер, заедно със Сърбия, Молдова, Черна гора, Румъния и Турция. В последния, 5-и клъстер, където са държавите с най-ниски резултати, се класират Босна и Херцеговина, Албания, Северна Македония, Косово и Грузия.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Димитър Зоров: Поскъпване на млечните продукти ще има, но никой няма да се оправдае с еврото

На фона на повсеместното поскъпване на храните, търсим отговор на това какво се случва с цената на млякото и млечните продукти. Те традиционно са голяма част от храната на българина, в частност и на по-възрастното население, което в Северозапада представлява доста голям дял.  Какво ще се случи с цените след смяната на лева с евро или дори още..

публикувано на 09.06.25 в 17:50

Д-р Георги Езекиев, КОЦ Враца: Стремим се да бъдем начело в борбата с рака

Над 800 са факторите, които трябва да се задействат едновременно, за да се отключи едно онкологично заболяване. Това каза управителят на Комплексен онкологичен център /КОЦ/ Враца д-р Георги Езекиев и поясни, че Северозападна България не прави изключение от световните тенденции за устойчиво високо ниво на онкологичната заболеваемост. По думите..

публикувано на 09.06.25 в 17:27
Теди Генова, психолог

Несподелената любов - болка, която учи

Днес в рубриката " Психолог на помощ " си говорим за нещо, което почти всеки е преживявал, макар и да не го споделя на глас. Темата е несподелената любов . Това е онази особена болка, която не се вижда отвън - няма гипс, няма бинт, няма белег… но я усещаш дълбоко. Онзи човек, който докосва сърцето ти, но не отвръща. Или поне, не по начина, по..

публикувано на 09.06.25 в 16:30

Младен Исаев - поетът със сърце от Балювица

На 7 юни се навършиха 118 години от рождението на поета Младен Исаев . Роден в монтанското село Балювица, в семейството на бедни, но трудолюбиви хора. Баща му е шивач, майка му - домакиня. В дома им няма разкош, но има дълбока почтеност и уважение към труда. В тази скромна среда Младен пораства със сетива за човешката болка, с очи, обърнати към..

публикувано на 09.06.25 в 16:15

Видинчанката Таня Димитрова с втора награда за бранд с екологична визия

Втора награда в обучителната програма на Бизнес академията за стартиращи предприемачи -   " BASE " , печели Таня Димитрова от Видин. Програмата е организирана от Съвета на жените в бизнеса в България и Асоциацията на българските лидери и предприемачи. Таня е създател на модния бранд " MonFi ", фокусиран върху трансформирането на остатъчни..

публикувано на 09.06.25 в 15:30

В „Музикална зона“ слушаме легендата на балканската музика Здравко Чолич

 Здравко Чолич е роден през 1951 г. в Сараево. Той постига голямата си популярност в бивша Югославия и на Балканите от 70-те години на миналия век и досега, а със своите песни става легенда на сръбската естрада. След войната в Босна певецът се преселва в Белград. През 2011 г. там събра над 100 000 души на концерта си и за близо 4 часа изпя 44 песни, а..

публикувано на 09.06.25 в 09:00

"Неделник" от 08 юни 2025 година

С много настоение тръгваме с „Неделник“ на път. Водя ви в Монтана и в селата Оселна и Тополовец. Ще се отбием и във Видин и ще спуснем Петрохан. Интерсничко е! Пламен Петков е велопътешественик. На 35 години е, а последните му преходи са поредното предизвикателство за проверка на собствената му издръжливост. Премина за един ден  200..

публикувано на 08.06.25 в 13:30