Видеоигрите - бързоразвиваща се индустрия и мечтана професия

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю с Петя Колева и Милена Бербенкова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Близо 57% от българските тийнейджъри, които се определят като „геймъри“, мечтаят да се развият професионално в сферата на създаването на видеоигри. Това показва анкета на “Интеркултура Консулт”. Инициативата “Играещият човек: създател и потребител” проучва интереса към видео игрите като продукт, както и към сферата като потенциал за професионално развитие и цели да покаже ползите от това съвременно хоби. 

"Играещият човек - създател и потребител" е изследователски проект на "Интеркултура Консулт", подкрепен от Национален фонд "Култура", но и от 19 партньори в България, част от които са компании, създаващи видеоигри, други, които са компании, подкрепящи млади хора в навлизането в сферата на новите технологии и една друга част са организации, които въвеждат подобни обучителни програми. Ние искахме да изследваме България като една от страните в Югоизточна Европа и на Балканите, за която малко се знае каква е ситуацията, колко са хората, които работят в тази сфера и колко публиката е наясно с това, че има такива компании и доколко новите поколения разпознават тези нови професии", обясни Петя Колева, основател на "Интеркултура Консулт".

"В европейски мащаб се правят доста проучвания на развитието на сектора на видеоигрите. Има данни за това за какъв процент от брутния вътрешен продукт на страните допринася този сектор. Наблюдава се изключително нарастване в последните години. От 2015 до 2018 година нарастването беше с 20%, което показва какво е развитието на този сектор и приноса му към икономиката на Европа. В момента има много силни представители на този сектор в западните държави. Но имаме наблюдения вече и върху неговото развитие в Източна Европа. Наши партньори от Полша и от Сърбия са ни споделяли, че се наблюдава изключително високо развитие. Това ни подсказа, че за България не знаем каква е ситуацията. От нашите партньори научаваме много за развитието на този сектор не само за развитието на видеоигрите, които българските създатели дори не таргитират да разпространяват в България, но всъщност връзката им с други сектори е много ценна. Тук можем да говорим за връзка с образованието, за връзка с медицината и дори с автомобилния сектор", допълни Милена Бербенкова, специалист в анализ и развитие на публики в "Интеркултура Консулт".

"Първата мащабна анкета, която проведохме, е за широката публика. Това са хората, които играят всякакви видове игри. Виждаме в предварителните данни връзка между хората, които играят настолни игри и създават такива и тези, които играят мобилни игри или видеоигри. Много от анкетираните са посочили също и защо те се интересуват от игрите не само като развлечение, но и като възможност за професионално развитие или творческо изразяване. Имаме и друга анкета, която е насочена към професионалистите. Тя е много ценна в европейски мащаб - да сравни как българските професионалисти се формират, какви са техните нужди от подкрепа и да създаде профил на българската индустрия в този сектор за партньори както в чужбина, така и в България, тъй като все повече от новите дейности и сектори с икономически принос ще разчитат на този вид продукти и услуги. Следващият ни етап е анкета, която е насочена към творците. Голяма част от тях използват новите технологии, много често обаче срещаме и нагласата, че хората не разпознават тези технологии като нещо общо между индустрията на видеоигрите и съвременния театър, съвременния танц, съвременните музикални произведения. А от гледна точка на публиката това е съвсем логично смесване на територии и на технологии", каза още Петя Колева.

Опасни ли са за младото поколение видеоигрите?

"Има две страни на монетата. Тези предразсъдъци, които съществуват не само в България, а в много държави, се базират на много широка популяризация на съдържание, което цели да представи в негативен план игрите. Със сигурност те имат негативни ефекти, когато говорим за пристрастяване. Ако говорим обаче за хората (които са мнозинството), които играят с цел удоволствие или с цел развитие на някакви умения, ползите са по-видими и са повече. Можем да помислим за една игра, която ни среща с различни герои, с различни ситуации, в които трябва да вземем някакво решение или да изпълним някакво действие, което в реалния живот рядко ни се случва. В този смисъл ни помагат да развием емпатия към различни хора или да развием умения, което са качества, които се прилагат в образователните системи. Много често се разработват игри, които са с цел развитие на конкретни умения за дадена професия. Има редица ползи от игрите. Някои от тях са свързани със запознаване с културно съдържание, което най-вероятно няма да срещнем или не бихме потърсили самостоятелно - игри, които се развиват в исторически контекст, например, или в други държави. Много често техните разработчици правят големи проучвания, за да представят възможно най-коректно дадена епоха или място", обясни Милена Бербенкова.

"Много често забравяме как всяка една нова културна медия първоначално е била отхвърлена от обществото. Така се е случило с телевизията, преди това - с киното. Предполагало се е, че хората прекалено много време ще бъдат ангажирани с развлечение, че няма да ходят на работа. Но обществата ни се движат към все по-технологична среда. Дори голяма част от материалния свят и културните послания, които искаме да отправим, дори тези, които свързват хората, помагат им да преодолеят страхове, да се спасят по време на COVID или следоперативни пациенти, които използват игри, за да възстановят част от дейността на мозъка или определени рефлекси... Това е бъдещето на игрите. Игрите не са това, което в първия момент се възприема като голяма заплаха. като всяка една медия те могат да бъдат използвани разумно и ефикасно, но могат да бъдат оставени и на течението и да очакваме да се развият от само себе си. Има един аспект, който е важен както за всяка една културна медия, така и за игрите - какво е съдържанието, кой го регулира, по какъв начин формираме нагласа у потребителите и публиката", добави Петя Колева.

Предимството на тази индустрия е, че хобито може да се превърне в мечтана професия за младия човек.

"Успяхме да анализираме част от нашите данни. В тази анкета задаваме въпроси, които са свързани както с играенето на игри, така и с интереса към работа в тази сфера. Почти 57% споделят, че обмислят или са обмисляли професионално развитие в сферата на видеоигрите, което е изключително висок процент. В същото време сред нашите респонденти най-висок процент са хората в тийнейджърска възраст, което показва, че това са хора, които наистина в момента поставят пред себе си въпроса какво ще правят след като завършат образованието си. Изключително интересно е да видим как откриват баланса между творческо изразяване и работа с новите технологии. Изключително висок процент от тях - 59%, смятат, че най-привлекателната страна на работата в тази индустрия е именно възможността за творческо изразяване. Но в същото време много от тях все още не развиват умения за работа в тази сфера. Това ни дава сигнал за нуждата от по-целенасочени усилия от страна и на образователната система, и на неформални образователни организации, които могат да помогнат на тези млади хора да се ориентират какви нови умения са им нужни, за да могат да работят в такава сфера", смята Милена Бербенкова.

"Считаме, че данните ни ще бъдат много ценни за всички заинтересовани страни - и за публиката, и за създателите, и за обучаващите организации. Това ще даде възможност на тази индустрия малко да се свърже помежду си и ще ѝ даде видимост. Както и да променим негативния облик, който цари сред по-възрастните поколения и очакването, че това е само губене на време. Бихме подканили, всички, които имат интерес да подкрепят това проучване, да се включат", призова Петя Колева.

Събитието "Играещият човек: създател и потребител" гостува и във Враца. В Младежкия център деца и младежи разбраха каква е връзката между игрите, образованието, културното наследство и изкуството.

Повече - в прикачения звуков файл.