Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Преживените истории от ръчния багаж на Георги Милков

Снимка: Радио Видин

Години наред репортажите на Георги Милков, разказите за пътуванията му до екзотични, непознати, всякакви мирни и размирни региони стигаха до нас чрез електронните и печатните медии, за които работи като журналист, военен репортер и телевизионен водещ, но ето че най-накрая те намериха място и в книга. През 2023 г. по повод неговия 50-годишен юбилей от печат излезе първата му книга - "Истории от ръчния багаж", в която са събрани именно такива истории. Историите, които е видял, преживял и чул, понякога вкусил и помирисал. Успял е да ги добави към колекцията си от спомени за моментите, в които се е налагало да излиза от собствените си граници, да пренастройва възприятията си, да преподрежда ума си и отношението си. Истории за предизвикателството да видиш и приемеш необичайното, непредвиденото и непонятното и да намериш точното му място в себе си.

Както самият той пише в личния си сайт по повод идеята за книгата, инвестициите в спомени са прекрасно нещо, за да не ги изяде инфлацията на оскъдяващата памет или пък да ги изпепели някоя ненадейна дементна криза. И това с особена сила важи за спомени като неговите, в които го има целия свят с всички онези негови кътчета, в които ние с вас вероятно никога няма да стъпим, а за някои от тях дори не сме и чували или знаем само като имена от часовете по география и сме чували да се споменават в новинарските емисии, рядко с нещо позитивно.

Работата на репортера е да бъде обективен, емоциите са за зрителите и читателите му. Да поднася голите факти, доколкото е възможно. И като репортер Георги Милков прави точно това, но днес е тук като писател, а като писател той ни поднася много повече от суха фактология. Днес репортерът може да си позволи и емоция, пристрастие, лично отношение, докато разказва за света. Защото през годините Георги Милков очевидно е натрупал ужасно много за отразяване, но още повече за разказване. Натрупал е спомени и впечатления, които дълго са отлежавали в очакване да бъдат извадени от чекмеджето в редакцията на в-к "24 часа" заедно с онези забравени листа кока, донесени от Лима (защото от Лима на практика няма какво друго да си донесеш), заедно с устава на ПКК и снимка на номинираната за "Оскар" Дженифър Тили. Със забравената кутийка значки на Мао Дзъдун и фланелката с щампа на Саддам Хюсеин, точно до погребалната маска на племето йоруба от Нигерия.

И докато разчиства бюрото си в старата редакция на вестника, за който пише от самото начало на кариерата си, Георги Милков започва да припомня на себе си и да разказва на нас.
Например за светената вода като имуностимулант. За гроба на скандалния скулптор Алфред Хръдличка във Виенските централни гробища - един творец, който почти докарва до самоубийство архиепископа на Виена с една своя изложба и интерпретацията си на "Тайната вечеря". За забравения град музей в Еритрея - столицата Асмáра. Или за Афганистан, който може и да е във война от десетилетия, но в петък можеш да си позволиш по-дълбоко вдишване сред прахоляка и калта без да отнесеш някой куршум, защото тогава дори талибаните пият чай. Може да ни разкаже за първия герой на Израел, който всъщност е българин - парашутистът полковник Самуел (Сами) Рафаел от София. За познанството си с хулиганката на българската поезия Миряна Башева и едно неизпълнено обещание към нея. За апокалиптичните гледки в суданската столица Хартум, когато несвикналото око се сблъсква с тях за първи път - там, където Сини и Бели Нил се срещат, за да разделят града на три. И за потресаващата бедност, но и за заразяващото спокойствие на аскетите в старото гробище на Омдурман, които обаче са познали истината и са щастливи, докато припяват песнопенията си в мавзолея на суфи светеца шейх Хамед ал Нил. Също и за аромата на суданското кафе - с джинджифил, карамфил и понякога щипка куркума.
И понеже ние българите много се гордеем с прословутото си гостоприемство, може би ще ви е интересно да научите нещо повече за суданското гостоприемство. За отношението на местните към хауаджа - чужденецът, който идва отдалеч, пътникът от друга земя. И да се изненадате, разбира се. А какво ще кажете да се запознаете с Мадона и Джеймс Бонд, само че не в Холивуд, а в Малави? Или с любимото племе на европейците - масаите, без които е невъзможно да си представим Африка, благодарение на цяла една безкрайна върволица от изследователи, писатели, режисьори на документални и игрални филми? Убедена съм, че Африка от разказите на Георги Милков е много различна от онази, която сте изградили в представите си. Много по-жива, близка, забавна дори, пъстра и ароматна. И ще поискате да я видите, да я вдъхнете и да я опитате, стига да сте готови да опитате варени езерни мушици обаче или други подобни екзотики.
А после репортерът се завръща неочаквано и за себе си в Европа и се захваща да бори мрачното февруарско настроение като превежда лорд Байрон например. Защо пък не? Какво по-добро занимание от това да превеждаш поемата "Мрак" през зимата, знаейки историята, която стои зад написването ѝ? За 1816 г. - Годината без слънце - и бедите, връхлетели Европа по онова време.
Книгата е оформена в 11 раздела и освен познати и непознати места, в нея ще откриете и някои имена, които са ни вече така добре познати, сякаш са част от семейството и вечер сядат на масата с нас. Имена, които сме свикнали да чуваме от телевизионния екран, в книгата на Георги Милков застават такива, каквито ги е срещнал той. Ще обмислим събития, случили се или случващи се и в момента в различни точки на света и може би най-накрая ще си дадем сметка, че те всъщност не са чак толкова далеч от нас - и местата, и хората и събитията. В крайна сметка живеем на една съвсем малка планета, само песъчинка от цялото, наречено Вселена.

Макар и пътеписи, разказите на Георги Милков всъщност са пътешествия не само до различни дестинации, но са и пътувания до хората, до душите на различни народи. Пътувания в историята, в традициите, в познанието за света през очите на много и различни мъже и жени.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Буферният паркинг край Видин е факт, неясно остава как се организира движението

Буферен паркинг за тирове е изграден преди подхода към Дунав мост 2, от 15 май вечерта вече работи. Ден по-късно на среща на транспортните фирми от Видинска област притеснени шофьори се поинтересуваха каква собственост е, каква е организацията на движение, могат ли камионите на видински фирми да не престояват на него.  "Никой не може да..

публикувано на 21.05.24 в 17:50

Ученичка от Монтана с първо място за есе

Мая Асенова, ученичка във Финансово-стопанска гимназия "Васил Левски" Монтана спечели първо място за есе в конкурса "Да запазим внезапността".  Конкурсът се организира от Професионална гимназия по икономика и управление „Елиас Канети“ град Русе, разказва Мая Асенова:  "Това, което ме вдъхнови да напиша поредното си есе, е мотивацията,..

публикувано на 21.05.24 в 15:15

В село Горна Бела речка се готвят за Нефестивала "Козе мляко"

За 20-и път в село Горна Бела речка, община Вършец, ще се проведе нефестивалът "Goat Milk" или в превод "Козе мляко" . Събитието ще започне на 24 май и ще продължи до неделя, 26 май.   Фестивална програма е наситена с разнообразни работилници и ателиета за изкуство, музика, танци, кулинария, образование, общуване с природата, здравето, лечебни..

публикувано на 21.05.24 в 14:00

Ученичка от видинската езикова гимназия се класира за световните финали HIPPO

Осмокласничката Весислава Лъчезарова Лазарова от ГПЧЕ “Йордан Радичков“ Видин се класира на световните финали на Международната олимпиада „Английски без граници“ (HIPPO). Тя е една от двете ученички от България в тази възрастова група, които се класираха на световните финали на това състезание, които ще се проведат през септември в град..

публикувано на 21.05.24 в 13:30

Защо не оцеляват дръвчетата във видинския парк

Повече от година и половина 32 дръвчета се опитват да оцелеят в Крайдунавския парк на Видин, в района между Речна гара и Колодрума. Поводът за тяхното насаждане е Националната конференция на българската адвокатура, която се проведе във Видин преди две години. До всяко дръвче е поставена табелка, на която пише от коя адвокатура в страната е..

публикувано на 21.05.24 в 12:00

Дарителски фонд подкрепя местни инициативи в Оряхово

Създаване на читалня на открито в Оряхово, възраждане на народните танци в Остров и оживяване на моменти от Средновековието ще подкрепи Общественият дарителски фонд "Участвам - дарявам - променям" - Оряхово". Трите идеи ще се финансират със средства, изцяло дарени от местни жители – граждани и фирми, обясни Наталия Фенерска, председател на..

публикувано на 21.05.24 в 11:30

Изложба показва автентични носии от цялата страна в Монтана

Народните носии не са само облекло - те са жива връзка с миналото ни, символ на българската традиция и майсторство. Всяка от тях е плод на ръчна изработка, богато украсена с бродерии, тъкани и орнаменти, които отразяват не само регионалните особености, но и жизнения цикъл, обичаите и вярванията на нашите предци. Магията на тези типично български..

публикувано на 21.05.24 в 10:05