Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Цар Петрово- селото с царско име и незавидно настояще

26
Снимка: Радио Видин

Днес ще посетим село Цар Петрово в община Кула. Легенда гласи, че край селото се намира мястото, където е загинал българският цар Петър и оттам идвало името му. Според други източници, селото е възникнало през втората половина на 19 век, когато в него се заселили бежанци от Тетевен, напуснали града след опожаряването му от турците. И понеже, според легендата, тукашният турски владетел им позволил да се заселят по тези земи, в знак на благодарност те кръстили селото си Турчин. След Освобождението то е прекръстено на Цар Петрово. 

Днес селото е замръзнало във времето и човек дори в центъра до кметството има чувството че е попаднал в друга епоха. Старите сгради наоколо със старите си надписи създават впечатлението, че си на снимачната площадка на някакъв филм за миналото. Към това впечатление принос имат разбира се и олющените стени на сградата на кметството, спрелият от незнайни времена точно на 7 без пет часовник от часовниковата кула, преминалото вътре в отсрещната къща през счупения прозорец растение, обраслите тротоари... И всичко това носи тягоство чувство на иначе прекрасния пейзаж.   

За живота си тук разказват местните жители, които не забравят да споменат, че това е населено място от страна , член на Европейския съюз, а годината е 2023:

"Повечето хора тук са възрастни. Животът е труден, но няма как. Сами се справяме. Аз имам девет кокошки, един петел и две джинки. Имам и три кучета. Брат ми ме пита, защо са ми тези кучета, а аз му отговарям- знаеш ли как хубаво си говорим с тях. Нямам с кой друг. Електрическите стълбове по пътя към селото наистина са силно наклонени и брат ми се е обаждал в София да сигнализира. Оттам са му казали- има си хора за тази работа да я свършат. И - дотук... 

Казвам се Златка Петрова и съм библиотекар в селското читалище. Сега пръскам с хербицид тревата пред читлището, защото е прораснала между плочките. Гледам си библиотеката, почиствам читалището и пръскам площада. Има хора, които взимат книги от библиотеката, но те са много малко. Най-често взимат детски книжки, имам и една майка, която чете романи. Специализирана литература за животновъдство и растениевъдство също имам, но нея никой не я търси... 

Училището ни е закрито отдавна. На покрива на църквата правиха ремонт миналата година, това ни е хлебарницата, но сега не се вижда от тревата, ей там имахме и магазин за храни и текстил, но и него тревата го е превзела. Сега в Цар Петрово има само един магазин, който е и кафене, и кръчма... 

Тази вода, дето си е направила вече вада и тече тук по улицата, е питейна. Аварията е от близо 10 години. Викали сме служители на ВиК дружеството, там знаят за нея, но казват, че водата течала слабо и друг път щели да я оправят. И така- 10 години... 

От години живея в София и това, което сега виждам тук изобщо не ми харесва. И ми е много мъчно за селото, защото като малка съм идвала тук много често и знам какво е редставлявало преди. Това село беше невероятно. Центърът му беше може би най-хубавият в нашия край. Църквата ни е втора по големина след видинската. Читалището ни също бе прекресно, вътре имаше и киносалон, театрални постановки се правеха тук, кипеше невероятна дейност, училището работеше, детска градина имаше, търговската улица беше пълна с хора. Беше невероятно. Като деца тук обичахме да си играем. Сега това място е змиярник, дори центъра... 

Аз съм на 90 години и през живота ми са минали три епохи- капитализъм, социализъм и сега демокрацията с промените. А тези промени са три пъти по-лоши и от социализма. Целият Северозападен район днес е обезлюден и то без да има война. Ние имаме територия без население. Защо? Имаме най-плодородната земя, тук виреят всички култури. Изхранвахме целия този регион. А сега?... 

Държавата трябва съвсем скоро да вземе някакви мерки, защото този край върви на опустяване. Със съпруга ми работим в чужбина, но си идваме и в Цар Петрово. Само като си спомня какво беше това село- тук беше пълно с деца, абтобуси имаше на всеки час, за Химкомбината имаше специален автобус. Това, което сега виждам е потресаващо... 

Като ни виждате улиците и дворовете в какво състояние са, смятате ли, че това е нормално за населено място от Европейския съюз? Значи, тази Община, за селата не е дала и пет лева! Общината за селата не се грижи. Как се разпределя бюджетът не знам, но тук няма пари за нищо. Това е истината... 

Трудно е. Не съм мислил, че така ще караме старините си и животът ще ни подложи на такива изпитания. Едно населено място не би трябвало да има такъв вид, но в нашето село е така. В Северозападна Блгария е така... ", споделят местни жители мъката си и загубената надежда тук да прекарат нормално старините си.   
Целите интервюта и подробности по темата - в звуковия файл


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Людмила Макавеева, кмет на село Аспарухово

Кметът на Аспарухово: Инфраструктурата ни е най-добра в цялата община

Рубриката "Добро утро, кмете!" ни отвежда в село Аспарухово , община Медковец. Сравнително оживено и много поддържано село в Северозапада.  Посреща ни Людмила Макавеева - млада и мотивирана дама, която заема поста от 2011 година. Преди да стане кмет е работила като секретар в кметството, а за кратко и като счетоводител. Споделя, че в малките..

публикувано на 19.09.25 в 11:10

Александър Михайлов: Летаргично общество сме, което е загубило протестната си енергия

Петият вот на недоверие към правителството влезе в парламента.  Акцентът му е провал на правителството в секторите вътрешна сигурност и правосъдие, който води до задълбочаване на проблема със завладяната държава, до липса на справедливост и до обедняване на българските граждани.  59 народни представители са вносители, но се очаква подкрепа от..

публикувано на 18.09.25 в 11:00

Плащат ли навреме данъците си жителите на Северозапада?

Голяма част от българските общини имат значителни резерви за по-високи приходи от местни данъци без да вдигат ставките, а просто като подобрят събираемостта им. Това показва традиционното проучване на Института за пазарна икономика за събираемостта на данъка върху недвижимите имоти и на данъка върху превозните средства във всички 265 общините..

публикувано на 17.09.25 в 10:45

Събужда ли се Европа?

Европа трябва да се бори за своето място в света, за своето бъдеще и за свободата сами да определяме съдбата си. Такива са част от посланията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която произнесе своята реч за състоянието на Съюза.  "Сега е моментът за Нова Европа, за да може Съюзът да оцелее и да запази своето място..

публикувано на 16.09.25 в 11:50

Приключили са ремонтите в училищата в община Ружинци

Извършени са необходимите ремонтни дейности в трите училища в община Ружинци , така че да посрещнат на 15 септември децата в нормални условия, каза общинският кмет Александър Александров. Ремонтите са извършени със средства на училищата. "Дворовете се поддържат в много приличен вид, така че да е приятно на всички деца. Детските градини са..

публикувано на 15.09.25 в 10:35
Трайка Трайкова- началник на РУО-Монтана

Над 11 хиляди са учениците в област Монтана

Училищата и детските градини в област Монтана са готови да посрещнат своите деца и ученици, каза Трайка Трайкова- началник на Регионалното управление на образованието в Монтана: "Тази година на училище тръгват 11 275 деца, от които близо 900 са първокласници. Като най- многобройни са децата в община Монтана, следвани от Лом и Берковица."..

публикувано на 15.09.25 в 10:10
Лорета Колева, началник на РУО-Враца

РУО-Враца: Най-много ученици има в община Враца, най-малко – в Хайредин

Учениците в област Враца за учебната 2025-/2026 година са 15 772-а. Това е прогнозен брой на базата на миналогодишните данни, така че е възможно да има известна динамика, каза Лорета Колева- началник на Регионалното управление по образованието във Враца. "Ние на 15 септември до обяд събираме точна информация и тогава бих могла да съм съвсем..

публикувано на 15.09.25 в 10:05