Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Цар Петрово- селото с царско име и незавидно настояще

26
Снимка: Радио Видин

Днес ще посетим село Цар Петрово в община Кула. Легенда гласи, че край селото се намира мястото, където е загинал българският цар Петър и оттам идвало името му. Според други източници, селото е възникнало през втората половина на 19 век, когато в него се заселили бежанци от Тетевен, напуснали града след опожаряването му от турците. И понеже, според легендата, тукашният турски владетел им позволил да се заселят по тези земи, в знак на благодарност те кръстили селото си Турчин. След Освобождението то е прекръстено на Цар Петрово. 

Днес селото е замръзнало във времето и човек дори в центъра до кметството има чувството че е попаднал в друга епоха. Старите сгради наоколо със старите си надписи създават впечатлението, че си на снимачната площадка на някакъв филм за миналото. Към това впечатление принос имат разбира се и олющените стени на сградата на кметството, спрелият от незнайни времена точно на 7 без пет часовник от часовниковата кула, преминалото вътре в отсрещната къща през счупения прозорец растение, обраслите тротоари... И всичко това носи тягоство чувство на иначе прекрасния пейзаж.   

За живота си тук разказват местните жители, които не забравят да споменат, че това е населено място от страна , член на Европейския съюз, а годината е 2023:

"Повечето хора тук са възрастни. Животът е труден, но няма как. Сами се справяме. Аз имам девет кокошки, един петел и две джинки. Имам и три кучета. Брат ми ме пита, защо са ми тези кучета, а аз му отговарям- знаеш ли как хубаво си говорим с тях. Нямам с кой друг. Електрическите стълбове по пътя към селото наистина са силно наклонени и брат ми се е обаждал в София да сигнализира. Оттам са му казали- има си хора за тази работа да я свършат. И - дотук... 

Казвам се Златка Петрова и съм библиотекар в селското читалище. Сега пръскам с хербицид тревата пред читлището, защото е прораснала между плочките. Гледам си библиотеката, почиствам читалището и пръскам площада. Има хора, които взимат книги от библиотеката, но те са много малко. Най-често взимат детски книжки, имам и една майка, която чете романи. Специализирана литература за животновъдство и растениевъдство също имам, но нея никой не я търси... 

Училището ни е закрито отдавна. На покрива на църквата правиха ремонт миналата година, това ни е хлебарницата, но сега не се вижда от тревата, ей там имахме и магазин за храни и текстил, но и него тревата го е превзела. Сега в Цар Петрово има само един магазин, който е и кафене, и кръчма... 

Тази вода, дето си е направила вече вада и тече тук по улицата, е питейна. Аварията е от близо 10 години. Викали сме служители на ВиК дружеството, там знаят за нея, но казват, че водата течала слабо и друг път щели да я оправят. И така- 10 години... 

От години живея в София и това, което сега виждам тук изобщо не ми харесва. И ми е много мъчно за селото, защото като малка съм идвала тук много често и знам какво е редставлявало преди. Това село беше невероятно. Центърът му беше може би най-хубавият в нашия край. Църквата ни е втора по големина след видинската. Читалището ни също бе прекресно, вътре имаше и киносалон, театрални постановки се правеха тук, кипеше невероятна дейност, училището работеше, детска градина имаше, търговската улица беше пълна с хора. Беше невероятно. Като деца тук обичахме да си играем. Сега това място е змиярник, дори центъра... 

Аз съм на 90 години и през живота ми са минали три епохи- капитализъм, социализъм и сега демокрацията с промените. А тези промени са три пъти по-лоши и от социализма. Целият Северозападен район днес е обезлюден и то без да има война. Ние имаме територия без население. Защо? Имаме най-плодородната земя, тук виреят всички култури. Изхранвахме целия този регион. А сега?... 

Държавата трябва съвсем скоро да вземе някакви мерки, защото този край върви на опустяване. Със съпруга ми работим в чужбина, но си идваме и в Цар Петрово. Само като си спомня какво беше това село- тук беше пълно с деца, абтобуси имаше на всеки час, за Химкомбината имаше специален автобус. Това, което сега виждам е потресаващо... 

Като ни виждате улиците и дворовете в какво състояние са, смятате ли, че това е нормално за населено място от Европейския съюз? Значи, тази Община, за селата не е дала и пет лева! Общината за селата не се грижи. Как се разпределя бюджетът не знам, но тук няма пари за нищо. Това е истината... 

Трудно е. Не съм мислил, че така ще караме старините си и животът ще ни подложи на такива изпитания. Едно населено място не би трябвало да има такъв вид, но в нашето село е така. В Северозападна Блгария е така... ", споделят местни жители мъката си и загубената надежда тук да прекарат нормално старините си.   
Целите интервюта и подробности по темата - в звуковия файл


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Дунавци чества 50 години от обявяването си за град

Дунавци празнува 50 години от обявяването на населеното място за град. Честването съвпада с 10-ия Международен фолклорен фестивал "Дунавци пее и танцува". Тържествата ще продължат три дни, каза кметът Димо Скорчев:  "Това са два празника в едно, затова ще продължат в рамките на три дни. Имаме поканени състави - танцови и певчески групи...

публикувано на 04.10.24 в 08:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Необходима е всеобща реформа във всички области от безопасността на движението

По-малко ранени и загинали по пътищата на страната през настоящата година, но повече катастрофи, отчита статистиката. Намалява пътният травматизъм в област Видин, но тежките пътни инциденти в Монтана се увеличават.  МВР обяви засилване на контроа и административнонаказателната дейност.  Мисия възможна ли е пътната безопасност в България?  Качествена..

публикувано на 03.10.24 в 10:00

Българите избират да живеят самостоятелно, когато са на 30, сочи проучване

Българите напускат дома на родителите си средно на 30 години, сочат данните на Евростат за миналата година. С редната възраст, на която младите хора избират да живеят самостоятелно, за страните от Евросъюза, е 26,3 години. Според психолога Николай Нетов , изследването дава един по-широк поглед, при който важните детайли често се губят...

публикувано на 02.10.24 в 15:48

На добра воля

50-ото Народно събрание бе поредното, което не успя да приеме Закон за насърчаване на доброволчеството. България е единствената страна в ЕС, която няма такъв нормативен акт. Според доклад на "Евростат" само 14% от младежите в България участват в доброволчески дейности. Това е близо двойно по-малко в сравнение със средното за Европа. На фона на..

публикувано на 01.10.24 в 11:53

За съживяване на региона във Видин възлагат надежди на бизнеса

Общо 18% от българите през миналата година са били изправени пред тежки материални и социални лишения, сочат данните на Евростат. По този показател България е на второ място в дъното на класацията, след Румъния. У нас делът на хората, живеещи в лишения, е почти три пъти по-голям от средния за страните от Европейския съюз, който е 6,8%. В..

публикувано на 30.09.24 в 15:07
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Изборите се превърнаха в битовизъм

Избори.  След изборите – отново избори.  Изречение, което обрисува живота в България през последните четири години.  Ще бъде ли 27 октомври първата стъпка към излизането от кризата?  Ще сложат ли изборите край на политическата нестабилност?  Патовото положение, породено от изхабяването на партийно-политическата система, трудните и непопулярни..

публикувано на 26.09.24 в 10:00

Нови промени при минималната работна заплата - ще бъде ли увеличена?

Нови промени, свързани с размера на минималната заплата трябва да направи социалното министерство, за да приложи правилно европейската директива за адекватните най-малки възнаграждения . Министерството на труда и социалната политика (МТСП) счита, че за транспониране на директивата за адекватни минимални заплати в ЕС е необходимо в Кодекса..

публикувано на 25.09.24 в 10:45