Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Време за книги с препоръката на Регионална библиотека-Видин

„Ало, ало! – Военните дневници на Рене Артоа“

| Анализ

Мястото е малкото френско градче Нувийон, някъде в Нормандия. Годината – 1941. Размирно време. Нацистите вече са на местна почва и на всичкото отгоре се чувстват добре далеч от фронтовата линия и опасностите на бойното поле.

Да надникнем заедно във военните дневници на един невероятен герой на тайната френска съпротива, за когото няма да прочетете в нито един учебник по история! Те описват ужасите из задните линии по време на Втората световна война по начин, по който няма да ги видите описана никъде. Комично до сълзи, но също толкова правдиво може би, защото какво е животът, ако не е една безкрайна трагикомедия, в която всички ние сме главни действащи лица. Джон Хейзелдън, авторът на „Ало, ало! – Военните дневници на Рене Артоа“ успява да пресъздаде войната по един пародиен, почти безумен начин, каквато би била самата тя, ако последствията от нея не бяха толкова страшни. Една лудост, в която обикновения човек трябва да оцелее без оглед на средствата и начините.

Е, обикновения човек в случая е Рене Артоа. Не че го е искал… Всъщност, подобно на всеки, той няма нищо против да е и малко по-необикновен, да му се възхищават, да е нечий герой… но, ако е възможно, да не е на цената на живота му все пак. По възможност, да не е и на цената на ресторанта му…

Рене и жена му Едит са собственици на местния ресторант „При Рене“ и нямат кой знае какви грижи, докато не се озовават насред борбата на тайната френска съпротива против окупаторите. Като влиятелен местен бизнесмен, Рене успява някак си да балансира нещата, задоволявайки според възможностите си желанията на всички. И на разквартируваните в градчето германци, и на италианците, които се мотаят безцелно и безполезно наоколо, и на жена си, и на тъща си, на която с удоволствие би спестил мъките от живота на легло в таванската стая, ако не беше подсъдно, и на двете засукани сервитьорки Ивет и Мими, и на съпротивата, доколкото е възможно без да се замесва. Ако зависеше от него, Мими и Ивет щяха да са на първо място в списъка, но времената са тежки, немците са подозрителни към всичко, а Едит – още повече.

Поради характерната за Рене склонност да се раздава, неусетно съпротивата, случайно или не състояща се основно от млади и в мнозинството си красиви жени, го припознава за свой герой, готов да жертва себе си, ако не ресторанта си, за Франция. И животът на Рене се превръща в едно непрестанно дебнене. Къде да скрие това или онова момиче, тази или онази емоционално нестабилна дама от съпротивата, двама закъсали британски летци?... Как да задоволи смущаващите претенции на местната дамска клетка на съпротивата, които твърде бързо от общополезни стават доста лични? Как да не допусне да бъде разстрелян, задето крие открадната картина за милиони в мазето си, британски летци в кокошарника на жена си и тайна радиостанция на тавана под леглото на полуглухата си тъща, която, ако зависеше от него… Все едно! Не на последно място как да се отърве от нежните домогвания на лейтенант Хуберт Грубер без да се налага да умре или да направи нещо още по-смущаващо… Въобще потенциалните заплахи за живота и честта му изведнъж започват да се умножават в геометрична прогресия, докато той просто иска да го оставят на спокойствие да се наслаждава на храната, виното и жените наоколо.

Междувременно всички – и германци, и французи – търсят една мистериозно изчезнала картина, озовала се в ръцете на местния комендант полковник фон Щрьом. После в тези на Рене. После и при съпротивата. После… Ох, както и да е. Който я притежава, е късметлия с инвестиция за милиони, но – както всички знаем – късметът е доста палава птичка и прескача от рамо на рамо. Голямата война остава на заден план за сметка на локалната за притежаването на безценната картина и няколко други ценни предмета.

А някъде наоколо зловещото Гестапо в лицето на хер Ото Флик, кръщелник на самия Хайнрих Химлер, дебне. Дебне свои и чужди, от време на време дебне отблиз Хелга – красивата секретарка на полковник фон Щрьом. Много отблизо!Не че Хелга има нещо против, пък и да има, това все пак е Гестапо… Всъщност в Нувийон няма кой знае какви забавления за жена като нея.

На фона на всичко това Рене е принуден да участва в безумните планове на Мишел, водачката на местната съпротива, за спасяването на двамата британски летци, свалени над Франция и по волята на злощастна съдба принудени да се крият в кокошарника на Едит. Планове, неизменно провалящи се с гръм и трясък, от време на време с по някой куршум или експлозия, разбира се, докато накрая самите летци вече не са сигурни дали в ръцете на немците няма да са в по-голяма безопасност. Но с Мишел не се спори, не само защото не обича да повтаря, а и защото в известен смисъл може да е не по-малко опасна от немските окупатори, че дори и повече. И за да е пълна картинката, на сцената се появява и лидерката на местната комунистическа съпротива, бивша голяма любов на Рене от детството и бивша звероукротителка мадмоазел Денис Ларок, която хич не успява, а и няма желание да излезе от старото си амплоа. И това нямаше да е толкова обезпокоително, ако сега не бе възприела за своя лична мисия да укроти звяра у Рене.

Въобще животът на Рене Артоа е всичко друго, но не и скучен. Той самият някога е мечтал за военна кариера и геройства, но днес вече е помъдрял и с помощта на виното и жените е разбрал, че човек всъщност не бива да настоява всяка негова мечта да става реалност, особено когато мечтата ти може да ти струва живота или ресторанта.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В Чупрене ще се проведе традиционният ловен събор

Чупрене ще бъде домакин на осмия Северозападен ловен събор. Той ще се проведе на 20 и 21 септември. В програмата са включени игри и състезания, кулинарно шоу, приготвяне на кулинарни шедьоври.  "Какво ни накара да го направим навремето? Това е страстта към хобито лов, също така към нашите помощници в лова- ловните кучета. С течение на..

публикувано на 18.09.25 в 16:47

Мездра ще получи експертна помощ при определяне размера на такса "битови отпадъци"

Община Мездра ще получи експертна подкрепа от Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ за подобряване на системата за управление на битовите отпадъци. Това стана ясно след проведена процедура за избор на общини за предоставяне на експертна подкрепа при реформиране на системите им за управление на битовите отпадъци, съобщиха..

публикувано на 18.09.25 в 16:41

Валентин Симеонов: Трябва да се научим да ценим водата и да я използваме рационално

18 септември е Световен ден за мониторинг на водата. Отбелязва се от 2002 година, която е обявена за Световна година на чистата вода. Целта на деня е да се обърне внимание върху опазването на водните ресурси на Земята.  Поначало България не е много богата на водни ресурси. Основни източници са планини. Реките в страната са къси, нямаме..

публикувано на 18.09.25 в 16:37

Самодейци от Замфирово играят „Опечалена фамилия“ в Лом

Вечната комедия "Опечалена фамилия" по Бранислав Нушич ще бъде представена на фестивала на любителските театри в Лом. Спектакълът е дело на театралния състав към читалището в берковското село Замфирово, който преди няколко години спечели голямата награда на фестивала със спектакъла "Варено жито" от Стоян Николов- Торлака. Сега трупата се изправя пред..

публикувано на 18.09.25 в 16:04

Живот, посветен на армията: Спомени от видинското поделение

В "Думата имат старейшините" днес ни гостува Илия Илиев от Видин. Той e посветил целия си живот на военната служба. Започва работа като млад офицер във военната школа за шофьори, поделението, на чиято територия в момента се провежда панаирът в града. Малко по-късно в своята кариера става началник на видинското Военно окръжие, където прекарва 15..

публикувано на 18.09.25 в 15:00
Доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН (вляво) и Илко Цветков, уредник сектор

Доц. д-р Здравко Димитров: Рациария може да бъде двигател за културния туризъм във Видинско

Новият археологически сезон в Рациария край видинското село Арчар започна на 1 септември и в момента върви усилено. Обект на проучването са римските императорски терми на територията на античния град. Работи се върху 2,5 дка, което е 1/4 от цялата площ.  Археолозите проучват централното крило на банята. Финансирането е в размер на 400 000 лева...

публикувано на 18.09.25 в 14:50

Чирен вече има свой символ

За първи път в своята дълга история врачанското село Чирен има свой герб. Логото символизира духа, историята и бъдещето на Чирен и е поставено на сградата на кметството. Идеята за това населеното място да има символ е на кмета на селото Силвия Христова, която обясни повече за инициативата. "Едно от нещата, които много исках от началото на..

публикувано на 18.09.25 в 14:00