Вероятно познавате Джош Малерман като музикант и текстописец, но и като един от съвременните майстори на романа на ужаса. Ако сте от почитателите на истории на ужасите, няма начин да не сте чували името му. Негови са "Кутия за птици" – един постапокалиптичен кошмар, който беше и филмиран със Сандра Бълок в главната роля, "Малори", "Гоблин", "Червеното пиано"…
Какво мислите, че се получава, когато един автор на истории на ужаса се заеме да пише любовна история? Получава се романът "Къщата на езерното дъно". Роман за първата любов и колко ужасяваща с неизвестните си може да е тя.
Джеймс и Амелия са двама 17-годишни тийнейджъри, уговорили се да излязат на първа среща. Сама по себе си, първата среща почти винаги предизвиква ужас, когато си на такава възраст – вече не съвсем дете, но и все още не съвсем възрастен. И двамата се страхуват, но и двамата казват "да" на идеята да излязат на разходка с кануто на чичо Боб в близкото езеро.
И понеже това е роман именно на Джош Малерман, разбира се, оказва се, че езерото крие свои тайни. Красиви и страшни тайни. Например второ езеро със своя магия. Магия, която няма нищо общо с дракони и еднорози, но има силата да накара две млади сърца да трепнат по онзи особен начин, който на възрастните винаги им липсва после. А второто езеро… Да, то също крие тайна. Крие проход към трето езеро, което…
То е различно. То е тъмно, мътно и твърде тихо. Нима езерата могат да са твърде тихи? Естествено. Като човек, който те гледа и знаеш, че крие нещо и е готов на всичко, за да го запази за себе си, но то е твърде важно за теб. Да, третото езеро също крие тайна.
Не, няма четвърто. Има една къща. Къща на дъното, която е… странно жива. Къща, сякаш готова да отвори вратите си всеки момент и да приеме своите обитатели. Чиниите и чашите стоят върху масата, картините висят по стените и нищо не се носи по водата, както се очаква. Вместо това невидима сила всеки ден пренарежда вътрешността на къщата, а вратите и прозорците се отварят и затварят в безмълвна покана да влезеш. Ами онези стъпки, които се чуват от горния етаж? И смехът, който пропълзява до ушите на Джеймс и Амелия, когато най-сетне намират път към вътрешността?...
И докато говорят за гмуркане, връщайки се всеки ден при своето откритие и своя страх, Джеймс и Амелия започват да откриват малко по малко все повече неща не само за къщата, но и за себе си. Да опознават и нея, и себе си. И да преодоляват ужаса си – от нея и един от друг. Нещо повече – да се пристрастяват, бавно и дълбоко, към къщата и към усещането за свързаност помежду им. Знаете онова усещане за свързаност с някого, с когото делите обща тайна.
"Напуснахме езерото, но езерото ни иска обратно!", осъзнава Джеймс, когато една нощ се събужда, за да установи, че стаята му е наводнена, но цялата останала част от дома му е напълно суха. И те се връщат отново и отново, всеки ден, като обсебени. Дори след като един ден къщата на езерното дъно внезапно заблестява с всички свои лампи. Под водата?...
Дали тя е капан или предизвикателство за избрани? И дали Джеймс и Амелия всъщност изпитват нужда да изследват нея или собствените си неукрепнали чувства? Чувства от света на възрастните, в който те едва са надникнали.
Въпреки бавното и мрачно изследване на природата на страха, което прави, романът "Къщата на езерното дъно" всъщност така и не изпълнява обещанието за ужас, което дава. Неговата цел сякаш е именно тази – да преведе читателя по пътеката, да му покаже дупките, скритите камъни и подводни течения, в които може да се спъне и да се откаже, да го изкуши да продължи… и когато вече стъпи на портите на страха… да го остави сам и готов да приеме онова, което чака зад вратата на странната къща на езерното дъно. Защото то може би вече не е страшно и само от теб зависи дали ще прекрачиш прага, накъде ще поемеш и какво ще откриеш отвъд страха.
Макар и притежаваща всички необходими елементи за история на ужасите, в "Къщата на езерното дъно" всъщност го няма онова усещане за истински ужасяващото, с което сме свикнали в другите романи на Джош Малерман. Вместо това историята е изпълнена с чудесата на детското любопитство, вярата в магическото, желанието да преживееш приключение с лек привкус на дебнеща опасност, но опасност, приклекнала зад ъгъла, която може би е само във въображението. В крайна сметка се получава един прекрасен, макар и малко зловещ разказ за младата любов и за привличането, което всеки от нас изпитва към неизвестното, непонятното, странното. Разказ с малко обяснения и много възможности читателят сам да ги потърси и даде на себе си, сам да напише продължението.
Колкото до краят?... Всеки е свободен да го тълкува както пожелае, дори като начало.
Чупрене ще бъде домакин на осмия Северозападен ловен събор. Той ще се проведе на 20 и 21 септември. В програмата са включени игри и състезания, кулинарно шоу, приготвяне на кулинарни шедьоври. "Какво ни накара да го направим навремето? Това е страстта към хобито лов, също така към нашите помощници в лова- ловните кучета. С течение на..
Община Мездра ще получи експертна подкрепа от Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ за подобряване на системата за управление на битовите отпадъци. Това стана ясно след проведена процедура за избор на общини за предоставяне на експертна подкрепа при реформиране на системите им за управление на битовите отпадъци, съобщиха..
18 септември е Световен ден за мониторинг на водата. Отбелязва се от 2002 година, която е обявена за Световна година на чистата вода. Целта на деня е да се обърне внимание върху опазването на водните ресурси на Земята. Поначало България не е много богата на водни ресурси. Основни източници са планини. Реките в страната са къси, нямаме..
Вечната комедия "Опечалена фамилия" по Бранислав Нушич ще бъде представена на фестивала на любителските театри в Лом. Спектакълът е дело на театралния състав към читалището в берковското село Замфирово, който преди няколко години спечели голямата награда на фестивала със спектакъла "Варено жито" от Стоян Николов- Торлака. Сега трупата се изправя пред..
В "Думата имат старейшините" днес ни гостува Илия Илиев от Видин. Той e посветил целия си живот на военната служба. Започва работа като млад офицер във военната школа за шофьори, поделението, на чиято територия в момента се провежда панаирът в града. Малко по-късно в своята кариера става началник на видинското Военно окръжие, където прекарва 15..
Новият археологически сезон в Рациария край видинското село Арчар започна на 1 септември и в момента върви усилено. Обект на проучването са римските императорски терми на територията на античния град. Работи се върху 2,5 дка, което е 1/4 от цялата площ. Археолозите проучват централното крило на банята. Финансирането е в размер на 400 000 лева...
За първи път в своята дълга история врачанското село Чирен има свой герб. Логото символизира духа, историята и бъдещето на Чирен и е поставено на сградата на кметството. Идеята за това населеното място да има символ е на кмета на селото Силвия Христова, която обясни повече за инициативата. "Едно от нещата, които много исках от началото на..
Ясно