"Отскубнати до корен" - филм за един от забравените "бивши хора"

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Разговор с Антоанета Бачурова, сценарист и режисьор на документалния филм ''Отскубнати до корен''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес, 24 октомври, във Видин ще бъде организирана безплатна прожекция на филма "Отскубнати до корен", който е посветен на паметта на родения в Грамада проф. Димитър Атанасов Стригачев - поставен в графата на т.нар. "бивши хора". Филмът е не само опит да се реабилитира името на човек със значим принос за развитието както на българската, така и на световната наука, но е и опит да се предизвика разговор за паметта и забравата, обясни Антоанета Бачурова, която е сценарист и режисьор на документалната продукция:

"Бяхме вдъхновени от срещата с дъщеря му Елена, която беше нидерландска художничка, която се беше завърнала в България, за да каже истината за баща си и по възможност тя да стигне до възможно най-голям кръг хора. Беше изключително фина и интелигентна жена и нейната фамилна история беше просто разтърсваща - и идеята на Елена, и идеята на филма, който в крайна сметка направихме, е да кажем, че тази забрава над миналото, която тегне над нашето общество, тя е част от тази невъзможност да си върнем една загубена България - България на издигнатите, успешните личности, почтени, трудолюбиви, които са били буквално пометени от невежеството, от мрака на подлостта, на триумфиращата посредственост - тези последици, за съжаление, ги виждаме и досега."

Антоанета Бачурова отбеляза, че за т.нар. "бивши хора" се заговори много късно - едва преди десетина години започнаха да излизат наяве истините за зловещата сянка на Държавна сигурност:

"Бившите хора - един термин, зает от Съветския съюз, от техните тайни служби. След първата, в която първо без съд, а после през така наречения Народен съд е бил унищожен елитът на България, започва втората вълна на насилие, която се изразява в изолирането на всички тези потомци на хората от елита, на които не се дава достъп до образование, до пълноценен живот в обществото и те са сложени в графата "бивши хора"." 

Проф. Димитър Атанасов е забележителен българин, който благодарение на своите знания и упоритост става учен, откривател, педагог, световно признат експерт в своята област, допълни Антоанета Бачурова:

"Роден е в Грамада, Кулска околия тогава, 1894 година. Той е от семейство на будни българи. Такъв е и баща му, който е бил кмет на Грамада - изобщо фамилия Атанасови е дала трима кмета на Грамада и по тяхно време всъщност е станало цялото преустройство и преобразуване на града, основната му инфраструктура. Даже Кметството в Грамада в момента се помещава в братовата къща на Димитър Атанасов - Цеко, който е бил убит от Народния съд. Още през 1914 година младият Димитър тръгва да учи агрономство в Лайпцигския университет, войната го принуждава да се върне в България, но баща му е упорит и със стипендия на Министерство на земеделието заминава за САЩ."

Там с много перипетии, помощ и от богатия българин Събо Николов - филантроп, първият български ротарианец, Димитър Атанасов завършва земеделския колеж в Уисконския университет. След това е поканен да остане в новосформираната Катедра по фитопатология - болести по растенията. Следват редица специализации и научни открития. В периода 1921 - 1925 година е поканен да работи във Фитопатологичния институт във Вагенинген, Нидерландия. Там се среща със съпругата си, която е ботаник и произхожда от богат нидерландски род, ражда се и първородната им дъщеря: 

"Имат блестящи перспективи да се върнат обратно в Америка. Но горестни писма на негови колеги от България го мотивират да се върне в България", допълни режисьорът и сценарист. 

Завърнал се в родината, проф. Атанасов става част от създателите на Съвременна България - всички тези наши сънародници, които през 30-те години на 20 век се завръщат от чужбина, за да помогнат за излизането на страната от следвоенната депресия. Той прави този житейски избор без да предполага, че ще се окаже фатален за съдбата на цялото му семейство, отбеляза Антоанета Бачурова. Преди това обаче проф. Атанасов успява да остави значим принос за развитието на науката в България - осигурява средства за дострояването на Агрономическия факултет, основава Института за защита на населението, а като министър на земеделието създава първия закон за защита на природата и експериментална градина за редки дървесни видове, цветя и зеленчуци в село Мрамор.

"Цялата тази светла приказка на неговия живот рязко приключва след 9 септември, защото е дошло времето на примитивизъм, жестокост, поощрявани от партийната върхушка. Бива изхвърлен от Агрономическия факултет. Изселени са в село Мрамор без право да припарват дори до София... Дъщерите му са изключени - едната от Художествената академия, другата от Стоматологичния институт. След което той е подложен на още по-тежки репресии, защото е обвинен в шпионаж - неговите контакти с американци или пък с чужденци от Европа му носят това обвинение. Арестуват го, шест месеца липсва, вероятно е бил в Ловеч - никога не е говорил за това, връщат го обезобразен, неможещ да стъпва на краката си от мъченията." 

Името на филма не е избрано случайно. То е свързано с момента, в който житейският труд на проф. Атанасов - експерименталната градина в Мрамор, е унищожен, но е и метафора за съдбите на всички хора, които имат сходна на неговата съдба, посочи Антоанета Бачурова. 

На прожекцията на филма във Видин ще присъстват двама души, които участват в него - Цвятко Кадийски, историк на Ротари клуб и Цвета Тошева Стригачева, която е единствената жива роднина на проф. Атанасов. Прожекцията на "Отскубнати до корен" е от 18:00 часа в киното във Видин. Реализира се със съдействието на Ротари клуб - Видин. 

Повече можете да чуете в звуковия файл.