Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Памет за Йордан Радичков

| Интервю
Йордан Радичков
Снимка: Архив



В рубриката "Памет нашенска" днес ще разлистим част от произведенията на писателя Йордан Радичков, припомняйки си за духовността и вдъхновението, вплетени в редовете на неговия магически реализъм. Преди дни се навършиха 94 години от смъртта на автора на "Ние, врабчетата", "Хора и свраки" и "Януари". Той пише сборници, пиеси, пътеписи, четива за малки и големи. Колкото различни, толкова и еднакви. За Радичков може да се говори много, защото той е като една необятна вселена, съставена от сарказъм, прямота, откровения и душа. Малцина са могли да го опознаят, макар и да са го познавали. Дълбочината, която крие в себе си, изписва и на белия лист и в нея човек лесно може да се удави. Отдавна Радичков пише: "Човек е дълго изречение, написано с много вдъхновение и любов, но пълно с правописни грешки". Към ден днешен, поправяме ли грешките, за които авторът пише или допускаме все повече? Това разказа пред Виктория Топалска писателят и общественик от Монтана Мартен Калеев:

"Това е въпрос на лична преценка. Мисля че човек така е устроен, че внимава и гледа да не се спъне два пъти в един и същи камък, защото само глупаците го правят. Но се оказва, че ние в една или друга степен, по някакъв начин приличаме на един доста садо-мазохистичен глупак, който се опитва все да направи правилното изречение, все да го напише по най-добрия начин, ама какво не му стига - дали грамотност, дали някаква лична, вътрешна логика, която все му убягва. Той пише човека, все едно има много лица или много превъплъщения. Всъщност това е човекът - той е сбор от много неща, които Радичков успява да улови, защото той се е вгледал в човека от Северозапада. Човекът, който носи Северозапада в себе си. Носи го като философия и като стандарт на оцеляване..."

Мартен Калеев е имал честта да познава Йордан Радичков. Общественикът казва още, че в размислите му понякога излиза една фраза на великия писател, която гласи: "Някога хората си разменяха думи, които бяха като златни парички. Самите хора звъняха. Сега имам чувството, че ние всичките се движим като едни омачкани двулевки". Има много размисъл върху думите на Радичков - прехвърлят ли ни и нас, хората, като тези, излезли вече от употреба двулевки, какво ли можем да постигнем и каква стойност имаме. Знам само, че златните парички се срещат все по-рядко. И именно поради тази причина особено актуален днес е и изразът "Човек. Това звучи подозрително.".

"Със своята самобитност и с величината на това, което създаваше, с това че беше провокативен, хората започнаха леко-полека да го припознават и той беше на практика единият от възможните претенденти, от българска страна, за Нобелова награда. Не знам дали това се знае... Мога да Ви съобщя още едно нещо, което не се знае - има една книга... тя е преведена и представена специално на високо правителствено равнище, преводът е на проф. Румен Стоянов, който превежда от португалски и испански, казва се "Разкази с Тенец" - това нещо го няма в България. Аз имам един единствен екземпляр, даден ми е лично от Румен Стоянов, който е бил и дипломат, и професор в Колумбийския и в Хаванския университет и ето това е едно нещо, което малко хора, включително и изследователите се интересуват да го открият, а то съществува." 

На въпроса трябва ли новото поколение да знае Радичков, да го цитира, да познава творчеството му и да го предава нататък, Мартен Калеев отговори така:

"Радичков не губи от това дали те ще го четат, или няма да го четат. Губят те, защото там биха могли да видят една нестандартна гледна точка - тя твърде често е иронична, твърде често е язвителна, но тя създава усещането, че има смисъл да си жив и да си в този вариант. Радичков е прорицател, както и да го наречем няма да сбъркаме, няма да прехвалим, защото в него се съдържа чрез житейската позиция на неговите герои, съдържа пророчеството, че трябва за България да има и утре."

С поглед към нашето утре оставаме и ние. И не само, защото познаваме Радичков, и не само, защото го помним и цитираме, а защото сме неговите герои. Неговите образи, вплетени между редовете му. Защото сме хората от Северозапада.

По публикацията работи: Соня Валериева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Майсторки с възстановка на над 100-годишна риза бърчанка от Видинско

Възстановка на над 100-годишна риза бърчанка от Видинския край е един от подаръците, които неотдавна получи за рождения си ден етнографът от Русе Искра Тодорова. Ризата е изработена от майсторките везбарки Капка Виткова от Видин и Елисавета Йорданова от Русе. Поръчана е от близки на етнографката, която е с корени от Видинския край. За да създадат риза,..

публикувано на 25.12.24 в 13:58
Врачански митрополит Григорий

Рождественско послание на Врачанския митрополит Григорий

Христос се роди! Прославете Го! Възлюбени в Господа чеда на светата Врачанска епархия, Днес, когато празнуваме раждането по плът на нашия Спасител Иисус Христос, прославяме Господа и възкликваме: „Бог е с нас” (Ис. 8:10; Мат. 1:23). Сърцата ни са обзети от чувство на радост, благодарност и удивление, защото Той дойде в света, за да..

публикувано на 25.12.24 в 00:05

Във Видин пресъздадоха обичаите за Бъдни вечер

Традиционният фолклорен събор "Бъдник" събра на площад "Бдинци" във Видин читалища от областта, жители и гости на града. По време на 16-тото издание на проявата беше украсена двуметровата сурвачка, бяха пресъздадени автентични обичаи, деца месиха коледни краваи. По традиция бе организиран и конкурс за обреден хляб, тази година с първо място бе..

публикувано на 24.12.24 в 14:30

Две песни на певец от Северозапада са включени във филма "Почивката"

Певецът от българския Северозапад, Валентин Велчев от Враца,  се съгласи две негови песни да бъдат включени в новия български филм  "Почивката".   Двете песни са  "От Враца до Дунава" и "Аз съм Валентин".  Жанрът на новия филм е комедиен, в него участват актьорите Димитър Кирязов и Силвия Йорданова, познати ни от поредицата "Светът на..

публикувано на 24.12.24 в 12:00

Защо пазаруваме "като за последно" по празниците

Ако пред големите вериги хранителни магазини, не намираш място за паркиране, опашката пред магазина за месо стига до улицата, а около себе си виждаш повече опаковъчна хартия отколкото паднали листа, а портмонето ти е все по-леко като перце, значи няма какво да се чудим, на прага сме пред  коледните и новогодишни празници. Защо обаче последните..

публикувано на 23.12.24 в 17:00

Децата и празниците: Как да намалим фокуса върху материалното

Забелязали ли сте как през празниците всичко сякаш се върти около подаръците ? Особено при децата - чакат с нетърпение големите кутии под елхата.   Понякога това може да засенчи истинската магия на празника . Но пък подаръците не са само материални неща - те носят послание, грижа, внимание.  Децата често не осъзнават това. За тях подаръкът..

публикувано на 23.12.24 в 16:00

След 30 години чакане: Жители на Видин с нов достъп до домовете си

През октомври ви разказахме за дългогодишния проблем на жителите от няколко жилищни блока във Видин, които нямаха осигурен достъп до улица . С разрешаването на този казус се зае Мартин Цеков , един от жителите в засегнатите сгради, който успя да привлече вниманието на институциите. След месеци на усилия и забавяния, сред които и..

публикувано на 23.12.24 в 15:00