Нужна ли е нова формула за разпределение на финансирането в културата

Няма зависимост между размера на финансирането и активността на работа на отделните регионални културни институти в страната. Това заключение правят от Министерството на финансите на база направен анализ на дейността на 3262 читалища, 111 музеи, художествени галерии и 27 библиотеки с регионален характер, през 2022 година. Според финансовото ведомство се налага промяна в подхода за финансиране, като поетапно, с участието на Министерството на културата и местната власт, се създадат механизми за въвеждане на елементи, отчитащи дейностите и полезността на този тип институции, за потребителите и обществото. Финансирането за така наречената "субсидирана бройка" не създава стимули за реализиране на дейности и за постигане на резултати от съответните институти, твърдят още от Министерството на финансите. Публикуваният анализ и заключенията от него предизвикаха остри реакции в културните среди. 

Според директора на Регионалния исторически музей във Видин Христина Кирилова, няма как с чисто финансови и количествени показатели да се измерва една научна дейност. Тя отбеляза още, че подготовката на дадена изложба може да отнеме месеци, а голяма част от работата на музейните специалисти, като проучване и описване на нови постъпления във фондовете, подготвяне на научни доклади и др., остава скрита. 

"Не знам как би могъл някой да дойде и да определи нашия труд. Ние не сме търговско предприятие - ние сме институт на духа, на културата, нашите цели са други. Ние сме с идеална цел, по-различна от хората, които са хората на парите - така да кажем. Не знам какво може да е провокирало този анализ, но смятам, че колегите в музеите работят изключително много, а този научен труд някак си остава незабелязан. Колегите уредници, бих казала с години наред се изграждат в дадения музей - нещата се получават след много години работа в тази област и надграждане. Първо ти опознаваш регионалната история, в която работиш. В същото време започваш да се запознаваш с нормативната работа. Много трудно се изгражда един уредник, който е на много добро ниво, който познава много добре своята работа. Не знам как се измерва знанието, това което можеш да предадеш", посочи Христина Кирилова.

 

Тя допълни, че е намерила и значителни неточности в данните, отчетени за видинския музей в анализа на финансовото ведомство.

"Поне от това, което успях да видя в този анализ, така за мен лично е малко притеснително, защото трябва да погледна всичко, което сме изпратили тъй като ние приходи от дейност имаме - видях само от билети, че са отбелязани. Другото, което е, има изключително много инвентирани в инвентарните книги движими културни ценности, а в справката за Регионален исторически музей - Видин виждам нула. За теренните археологически проучвания там пише "0" за 2022 година, а много добре знам, че пета или шеста година вече работят колегите без прекъсване на антична Бонония. Другият обект, който имаме е при село Балей - проучванията там също продължават".

Директорът на видинския музей отбеляза, че определено действията на Министерство на финансите са предизвикали притеснения в музейната общност.

"Ние знаехме още от преди време, че се подготвя нещо ново като реформа, като нови възможности за финансиране на музеите, но ние и досега просто живеем на изнемогване - не зная как може да се прецени, че нашите пари ни стигат, пък да не говорим да са ни много. Защото, гледайки анализа и опитвайки се да правим някаква оцебнка, излиза така - едва ли не ние не заслужаваме и тези пари, които ни дават. И това вече някакси е притеснително, просто е обидно отношението към цялата колегия".

Не по-малко смут анализът породи и в читалищната общност. Според Силвана Сюлейман, експерт "Култура" в Община Видин и член на Сдружение "Видински фонд читалища", промяна трябва да има - особено по отношение на механизма за разпределение на средствата между читалищата.

"Това, което Министерството на финансите констатира, всъщност на хората, които работят в сектора, им е известно от много, много време. Отдавна казваме, че трябва да се намери нов начин за финансиране на читалищата, които са едни специфични български институции - от една страна изпълняват държавна политика и получават държавна субсидия, а от друга са независими неправителствени организации. Нашето сдружение работи през последната година по един проект, който се нарича "Актуализиране на механизма за разпределяне на читалищната субсидия" конкретно в нашата област, в област Видин. Направихме един конкретен анализ, подобен на този на Министерството на финансите, по отношение работата и финансирането на читалищата в нашата област. Изведохме няколко препоръки, които изпратихме и до Министерството на културата, и до Националното сдружение на общините. Надявам се, че те ще бъдат взети предвид, защото са резултат от един диалог, който водим от много дълго време с всички читалища в областта". 

При определяне на критериите трябва задължително да бъде взета под внимание спецификата на съответното читалище, допълни Силвана Сюлейман.

"Наистина е нужен нов механизъм за финансиране на читалищна дейност. Механизъм, който от една страна непременно трябва да е съобразен с дейността, която читалището извършва - както и министерството на финансите прави едни интересни съпоставки между читалища с различен бюджет, но еднакъв брой мероприятия през година, та обемът на дейност задължително трябва да е един от критериите, по които се извършва това разпределяне на читалищната субсидия, но непременно трябва да се вземе предвид и спецификата на самото населено място. Обсъждахме много критериите, които трябва да са в основата на разпределянето на читалищната субсидия. Министерството преди осем, девет години предостави едни такива критерии, които ние установихме, че все още са актуални - по-скоро самото разпределение не се прави на основа на тези критерии реално. 

Силвана Сюлейман подчерта, че това трябва да се случи след диалог между всички заинтересовани страни.

"Мисля, че е назрял моментът и искрено вярвам, че и Министерството на културата, и министерството на финансите, заедно с читалищните сдружения и всички читалища - тук надявам се и Съюзът на народните читалища някак да активизира своите действия и наистина да заработи малко по-ефективно, заедно да седнем и да намерим едно адекватно решение на всички тези проблеми, които наистина са много назрели. Вярвам, че това е начин пък да подобри реално животът на хората в цялата страна. Защото читалищата са над 3000 в цялата страна - това е една уникална мрежа, чийто ресурс трябва да бъде използван. А в малките населени места читалищата са единствената надежда на хората за това да имат достъп до култура, до образование, до информация". 

Резюме на анализа и пълните данни по видове културни институти са публикувани на интернет страницата на Министерство на финансите.