Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Време за книги с препоръката на Регионална библиотека - Видин

„Дин Ден“ от Иво Георгиев – роман за детството, но не за деца

Снимка: Радио ВИДИН

Дин Ден е едно момченце, което ужасно много обича да разказва приказки, но обича и да ги слуша. Затова често обича да казва „хайде пак дин ден…“. Какво да се прави! Когато си малък, някои думи са ужасно непокорни, а пък други са твърде скучни и се налага да ги обърнеш, за да станат по-забавни. И така, това е историята на едно дете, но книгата е всичко друго, освен детска. Тя звучи с езика на пет-шестгодишните, светът е пречупен през очите на пет-шестгодишните, но те говорят на нас, възрастните.

Романът „Дин Ден“ на Иво Георгиев е роман за детството, но не е за деца, макар че и най-малките биха го разбрали. Просто те биха го разбрали по друг начин и може би в известен смисъл ще е по-добрия и по-точния. Езикът е детски, напълно изчистен от безкрайното и излишно дърдорене на възрастните. Детското съзнание, което все още не е засилило до крайност контраста между черно и бяло, не е забравило да вижда всички цветове и нюанси, да чува онова, което възрастните вече не могат, не искат или просто не знаят как, е способно да дава отговори, които възрастните така и не намират. Намира и решения понякога, които може да включват и малко магия. Разбира се, то не успява да проумее защо светът понякога е така несправедлив, особено към жабчетата, защо някои майки все не идват без да са зли мащехи като онези от приказките и на кого всъщност е нужно разделянето на отбори в този живот. Въпроси, на които и ние възрастните нямаме отговори, но за разлика от децата, имаме цялата вина.

Главният герой Дин Ден понякога ни разказва приказки, които често пъти почти веднага забравя, та после се налага да ги измисля отначало. Всъщност разказва ги на другите деца, по-рядко на възрастните, в опитите си да им обясни поне малко света и живота, които изследва с невинността и любопитството, присъщи на крехката му възраст. През останалото време разказва по своя си детски начин за живота на децата без родители, настанени в едно специализирано заведение. Но от самото начало читателят остава с впечатлението, че нещо не е съвсем наред. Може би не с децата – с тях винаги всичко е наред, дори и с Аз съм Тути, за когото всички мислят, че не е наред, – но с възрастните, „майчиците“, както Дин Ден и останалите деца ги наричат. „Майчиците“, които много мразят да бъдат наричани така, а настояват, че са „госпожа Рут“, „госпожа Дора“, госпожа Джулева“.

А междувременно заедно с Дин Ден търсим отговори на въпроси като кой и защо е измислил тъжнотията, къде и защо недостигът е най-голям, доброто или злото е по-силно, защото отговорът май не е много ясен, още по-малко пък категоричен… Опитваме се да разберем и кои са героите и кои злодеите, но май и там няма особена яснота, а това е много объркващо, съгласете се.

Дин Ден е от групата на жабчетата в детска градина, която обаче е малко по-особена както казахме, не защото се намира извън града, а защото в нея са настанени само дечица, по една или друга причина останали без родители. На пръв поглед това е едно от познатите ни заведения от този тип. Децата са разделени на две групи-отбори – жабчета и лисичета. И уж са еднакви, но май не съвсем, защото някак си лисичетата все излизат по-умни, винаги печелят в игрите, получават по-хубавите и по-нови играчки, учат английски понякога и спят в стая с прозорци. Или както казват „майчиците“, „Дядо Боже ги е направил с по-добрия конструктор“. Иначе всички заедно учат разни неща, играят, карат се, сдобряват се, сприятеляват се, сърдят се, къпят се всеки седмък, слушат майчица Джулева докато чете приказки или майчицата с килограмите и кордьона, която свири и пее песнички, освен когато някоя муха се завърти покрай нея, пеят и те, рецитират, фантазират, мечтаят… радват се на умрялата мишка в двора и на крилцата на мухите, а от време на време дори мислят за бъдещето на света.

Те са съвсем обикновени деца, които все още имат своите родители в мислите и мечтите си, не са се отказали да ги чакат и да вярват в тях, обаждат им се по телефони-камъчета, докато играят в двора, измислят си братчета и сестри, баби и дядовци, рисуват ги, учат песнички, които да им пеят. Майките им със сигурност ще дойдат, но след известно време. Няма начин да не дойдат! Ето, Мемо например наистина има дори дядо с голям корем и кларинет, който свири по сватби със своя оркестър и понякога идва да го посети, макар „майчиците“ много да се сърдят. Тогава целият оркестър свири пред детската градина питатлимедейзората, за да чуе Мемо, че дядо му е дошъл. Техните детски умове не са способни да допуснат, че са изоставени завинаги, че родните им майки няма да дойдат да ги вземат от детската градина и че няма кого да чакат. Те не разбират изоставянето. Самите те не биха изоставили мама, освен ако не е от ония лошите мащехи, като в приказките, естествено, значи и тя не би ги изоставила, нали така? Просто и ясно. Единственото неясно все така си остава онова странно и страховито нещо, което госпожа Рут и Очилатата госпожа наричат „научен експеримент“. Възрастните много обичат да използват сложни думи, които никой не разбира!

В романа има и един по-особен герой обаче, когото Дин Ден често споменава, и това е музиката. Неслучайно основна съставка от магията, която той и Лекса тайно трябва да забъркат, за да се превърнат в лисичета и да станат умни, са три косъма от музикант. Магията, дето Алекс или Лекса веднъж я беше видял в оня свой вълшебен сън. Тя е отговорът на всички въпроси, решението на проблемите, единственият начин светът и по-специално „майчиците“ да станат по-добри към децата от групата на жабчетата. Защото музиката по принцип си е магия – една от най-големите и красиви магии в света и на децата, и на възрастните. Неслучайно и на корицата на книгата е нарисувано дете, което държи акордеон. Същият онзи, на когото да натиснеш един клавиш е като да повдигнеш слон.

Безкомпромисен, дързък и прям по детски, романът носи неосъзнатия бунт на детето срещу вечно намусените и претендиращи, че всичко знаят възрастни. Това е онази особена мъдрост, присъща на необременения детски ум, която с порастването губим, когато спираме и да задаваме въпроси. Дин Ден обаче все още не я е изгубил, въпреки че светът на възрастните го озадачава, понякога плаши, друг път просто му се струва излишно сложен, за неща, на които децата имат простички и лесни обяснения и решения. И въпреки че майка му все така не идва и не идва. Може би е заминала за Индия, а Индия май е много далеч. Дано само не е забравила, че детето ѝ я чака като всички останали, за да започне своята най-хубава приказка с „Един ден…“!


По публикацията работи: Екип на Радио ВИДИН


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Какво е състоянието на детските площадки във Видин в началото на пролетта

Днес на фокус ще поставим детските площадки във Видин и тяхното състояние. А причината е по-топлото време, когато са по-често посещавани. Община Видин, като всяка друга местна власт в България, носи отговорност за поддръжката на детските площадки. Тяхното добро състояние зависи от това колко често се полага грижа за тях, колко бързо реагират на..

публикувано на 28.04.25 в 17:10

Видинчани сигнализират за лошото състояние на улица в ж.к. "Крум Бъчваров"

Жители на Видин  сигнализират за лошото състояние на улица пред жилищния блок, който обитават в ж.к. "Крум Бъчваров" . Успоредна е на ул. "Райко Жензифов" и   се намира точно пред входа на потърпевшите. Неизбежно е преминаването оттам с автомобил, особено неприятно е за майки с детски колички.  Хората казват, че вече дори..

публикувано на 28.04.25 в 15:00

Васил Вачев – актьорът с "най-говорещите" очи в българското кино

Актьорът  Васил Вачев е роден на 14 юни 1925 г. в монтанското село Стубел , но целият му професионален път преминава във врачанския театър , където изиграва над 70 роли .  Участва в 25 игрални филма, две филмови копродукции и един телевизионен сериал.  За кариерата на Васил Вачев , както и за житейския му път, ни разказва Милена Стефанова..

публикувано на 28.04.25 в 14:00

Когато общността твори - автобусната спирка в Каленик е с нов облик

Както съобщихме преди дни, видинското село Каленик ще се сдобие с ново артистично лице  по време на празниците. Това вече е факт благодарение на вдъхновяваща инициатива на местното читалище и една млада и талантлива художничка - Яна Иванова, която преобрази знакови обществени пространства в населеното място.  Проектът, носещ името "Заедно в..

публикувано на 28.04.25 в 12:04

В "Музикална зона": Шърли Беси – „диамантената“ дама

 Днешният музикален час ще е посветен на една от най-големите легенди на музикалната сцена – Шърли Беси - изключителна певица, чиято кариера продължава повече от 70 години!  Родена в Уелс, Шърли Беси завладя света с уникалния си, мощен глас и с характерния си стил. От първите ѝстъпкинасценатапрез 50-тегодинидонезабравимитепесниза филмите за..

публикувано на 28.04.25 в 09:00

"Неделник" от 27 април 2025 година

"Неделник" е тук! Срещите на випуска са вълнуващи. Да видиш своите съученици след 10, 20, 30,40 и повече години е изживяване - променени, с различни житейски пътища и съдби. Какво е преживяването и емоцията от такива срещи ще разберем от днешните ни гости Веселин Станков , който е организатор на срещата на випуск 1980 година на..

публикувано на 27.04.25 в 16:34

Силата на Възкресение Христово дава сила на вярата

Втората неделя след Пасха - Томина , е посветена на евангелската сцена, свързана с неверието на светия апостол Тома. "Тъй решително повярвал Тома във Възкресението на Господа от мъртвите, когато попипал раните на Неговите ръце и раната в пречистите Му ребра: "Господ мой и Бог мой!" , тоест, Ти Си Този, Който със силата на Своето..

публикувано на 27.04.25 в 08:00