Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Истинското детство е без технологии

| Интервю
11
Снимка: личен архив



Днес ще ви запознаем с едно много симпатично и сплотено семейство от Видин. Марияна и Генчо нямат сключен брак, но живеят на семейни начала от много време. Те са заедно от 23 години и имат две прекрасни дъщерички - близначки. За имената им се разбират с половин дума, на една вечеря, без да им отнема много време, на коя баба или дядо да бъдат кръстени, просто единият предлага София, другият Виктория и се стига до консенсус веднага. Близначките са на 7 години и половина. Това, което можем да кажем за Вики и Софи е, че те са много добри деца и са големи помощнички у дома - обичат да подреждат, да чистят, дори помагат в готвенето - режат картофи, моркови, правят пица понякога. Те много обичат и да рисуват. Участват в най-различни конкурси с рисунките си, печелят и награди. 

Може да се каже, че Софи и Вики растат в отлични условия. Получават винаги вниманието на техните родители, най-вече това на баща им, тъй като Генади има по-свободна професия от мама Мариана и затова и той е човекът, който прекарва по-голямата част деня с тях. Измисля им всякакви занимания и забавления, свързани с най-различни спортове, тъй като той самият обича да спортува - ролкови кънки, лонгборд, скейтборд, сноуборд, колело, кайт, катерене на стена... И да, може тези спортове да ви се струват малко екстремни за деца, но както се казва юнак без рана не може. 





Но едно от най-важните неща за родителите е техните две момичета да растат далеч от технологиите. Срещам ви с това семейство, защото те са един много хубав пример за всички нас. Толкова са шарени, забавни, различни и сплотени, това прави най-голямо впечатление, тази връзка, която имат помежду си. Това отношение и внимание, което получават децата от техните родители, сякаш е нещо все по-рядко срещано напоследък в семействата. 

"Да се отглеждат в семейство, в което да са и двамата родители, да са щастливи и също така да няма тайни. Да си казваме всичко, да няма лъжи и да ни е забавно, трябва да ни е забавно, както на родителите, така и на децата", казва Марияна. 



Да нямат тайни, да са искрени и да споделят всичко, да има разговори с децата като с големи хора - това са ключовите моменти, които са важни за Мариана и Генади за възпитанието на техните момичета Вики и Софи. Наказанията, разбира се в леки форми, са задължителни, когато детето е направило нещо нередно, за да си знае кое е добре и кое не. Не е правилно да им се прощава всичко, за да не се разглезват, това казват още Марияна и Генчо. 

"Трябва да има наказания, за да могат да разберат, че не всичко е позволено и не всичко може да получат, когато те са пожелали и искат. Последното наказание беше индивидуално само за Софи. Беше направила една беля, която не каза първоначално, но това бяха първите 5 минути, после си сподели, каза си всичко, защото те не могат да пазят тайни и веднага всичко си казват, дали на единия, или на другия, признават си какво са направили. По-скоро не е това дали ще им забраняваш нещо, или няма да им забраняваш, защото всички сме гледали докато сме навън - това се тръшка, онова се тръшка, там стават едни недоразбории и 99% го има. Никога не се е случвало на нас това. Може би, защото аз както си говоря с теб и с Марианка, аз така си говоря и с тях, още когато са били бебета... И сме се разбрали с тях", допълват родителите."

Но както знаем трябва да има баланс в едно семейство. Трябва да има и доброто, и лошото "ченге". Генчо се определи като лошото ченге, казва, че Софи и Вики се респектират от него. 


Модата на технологиите е толкова силна и агресивна, и естествено насочена към най-малките и най-младите, че този процес не може да бъде спрян от само себе си. Именно тук основната роля е на семейството, защото децата имат нужда от директния контакт. 

"Нашите деца телефони не ползват, таблет от време на време - рядко и то гледат "You tube kids", което ние сме го сложили за деца. Опитахме се с игри да им сложим и те така и нямаха този интерес, и бързо се отказаха от игрите. Те знаят, че на мама и на тати телефоните са забранени, защото ние работим с тях и няма как те да ги ползват, все още им е рано. По-добре да се наслаждават на игрите. Могат винаги да си измислят някакви неща да правят... Те сега са деца - това ще мине много бързо и ти после и да се сещаш, то ще е минало и никой няма да го интересува, а ще им е супер яко, докато са деца да им е готино на макс. На доста деца детството им го няма. Аз имам чувството, че на повечето тия деца са им "служебни", просто защото е трябвало да родят, поне като ги гледам по площадките. Те не знаят къде е детето, те не знаят детето какво иска, просто трябва да е яло и да спи."



От срещата ни с това младо семейство стана ясно, че ако човек има деца, трябва да ги гледа, да им обръща внимание, да участва в техните игри, да им помага да ги измислят. Да ги оставят да се забавляват искрено, да не им се забранява да скачат в локвите, да ходят боси, да тичат, да си играят на воля. Трябва да им се създават спомени, които ще помнят цял живот, защото те са деца сега, само сега и никога повече няма да бъдат.

Чуйте цялото интервю в прикачения звуков файл

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Романът "Шлеп в пустинята" отвежда към суровата реалност

„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров е толкова кратък, че ти се струва неоправдано претенциозно да бъде наречен роман. Само 152 страници, но пък 152 страници сурова реалност, в която никой от нас не си признава, че живее ежедневно! Когато обаче започнеш да го четеш, неусетно започва да ти се струва прекалено тривиално, почти грубо да го наречеш..

публикувано на 27.09.24 в 17:20

За събитията от календара на фондация "Подкрепа за реализация"

В "Едно"  говорим за събитията, в които участваха през септември от екипа на фондация "Подкрепа за реализация" - Видин.  От 12-ти до 16-и септември бяха гости на международния фестивал "Арт зона за всички" в сръбския град Зайчар. Организатор е Детски център - Зайчар, с който видинската фондация работи по проекта  "U korak sa..

публикувано на 27.09.24 в 17:18

Видинското читалище „Цвят” отваря врати за посетители

Традиционно в първия ден на октомври от десетилетия читалище „Цвят” открива новата си учебна и творческа година. На този ден входът ще е отворен за всички, които желаят да станат съпричастни към работата и постиженията на възпитаниците на школи и състави и на техните преподаватели, съобщават от културното средище.  Информационният ден на отворените..

публикувано на 27.09.24 в 15:57

Видин ще е домакин на фестивала "Здравей, Здраве"

Седмото издание на фестивала "Здравей, Здраве" ще се проведе във Видин . Той ще се състои тази събота, 28 септември, в Културен център "Жул Паскин".  "Пристъпваме към утрешното събитие, заредени с позитивизъм, с желание да помогнем на повече хора да усетят и да разберат себе си на първо място, а оттам ще започне и нов живот за тях", каза за Радио..

публикувано на 27.09.24 в 15:55

Георги Кузманов - библиотекарят с интересно хоби

В "Професия хоби" днес ви срещаме Георги Кузманов от Видин . Той работи като библиотекар, но хобито му е доста нетрадиционно. Георги се разтоварва като пише текстове за рап песни, а също така и рапира. В рап средите се представя с артистичния псевдоним "Субекта". С помощта на негов близък приятел, който прави музиката, имат издадени..

публикувано на 27.09.24 в 14:59

Владимирово - селото, където традициите срещат надеждата за бъдещето

Гостуваме в село Владимирово - място с дълбоки исторически корени и силен дух. Владимирово е едно кътче, което пази духа на традициите, но също така гледа към бъдещето. Намира в община Бойчиновци . Селото е голямо и има много млади хора. Цветелин Михайлов е кмет на Владимирово само от няколко месеца, но има амбицията да облагороди и развие..

публикувано на 27.09.24 в 11:45

Виктория Топалска представя книгата "По(д)правки" във Видин

Предстои представянето на втората книга на Виктория Топалска . Изданието включва разкази, вдъхновени от живота и носи името "По(д)правки" . Виктория Топалска разказа подробности: "Книга, доста по-различна от първата... Първата ми книга е стихосбирка... Тотално съм се насочила на друго място, сега в момента, защото съм..

публикувано на 27.09.24 в 11:09