Защо над половината от деветокласниците са функционално неграмотни?

Петдесет и четири процента от петнадесетгодишните български ученици са под критичния минимум на знания и умения по математика, петдесет и три процента от тях не са усвоили в задоволителна степен дори елементарни четивни умения, а четиридесет и осем процента са с дефицити по природни науки. Това показват резултатите за България от Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международното оценяване на учениците - PISA  2022. Резултатите на България са сред "най-ниските, наблюдавани някога и при трите предмета", както се отбелязва в доклада за страната ни, като по математика те са най-ниските за Европейския съюз. Въпросите в PISA оценяват способността на учениците не да възпроизвеждат факти, а да разсъждават и прилагат знанията си към нови ситуации. Тоест, тестовете изследват т.нар. функционална грамотност. 

Ден преди да бъдат обявени резултатите, министърът на образованието и науката Галин Цоков обяви на пресконференция какви промени планира ведомството както с оглед по-добро бъдещо представяне на учениците на международното оценяване, така и за засилване на компетентностите и уменията им за живота. Тези мерки включват създаване в националните програми на отделен модул за повишаване на резултатите от PISA, насочен към това учителите да бъдат квалифицирани в подготовка на задачи от типа на PISA тестовете. 

"Предвиждаме от началото на следващата година да се въведат и входни равнища за завършващите осми клас и започващи девети клас по основните предмети - български език, математика, природни науки, свързани отново с установяване на уменията и възможност за решаване на практически проблеми от страна на учениците. Най-важното е, че начинът на проверка на компетентностите на учениците ще бъде насочен към установяване на уменията за живота, за практическо използване на умения и компетентности, а не само за възпроизвеждане на знания."

Министър Цоков обясни, че към същата цел ще бъде насочена и друга дейност на Министерството, свързана с изработване на визия за по-рамкови компетентностно ориентирани учебни програми - това ще изисква поне три-четири години, но ще се изпробва като концепция по проект, който ще тръгне през 2024 година. 

Резултатите от изследването не са изненадващи, каза образователният експерт във фондация "Заедно в час" Люба Йорданова. Според нея е крайно време България да изживее своя PISA шок, така както се е случило в други държави. 

"Това, което през годините виждаме от други държави, е, че те преживяват своя т.нар. PISA шок и това е стимул за големи реформи в образованието, което след това води и до по-добри умения у учениците, което пък подпомага цялото общество и икономика на съответните държави. Резултатите на учениците най-общо са функция на два фактора - единият е учителите и начинът на преподаване; другият фактор са учебните програми, това на какво учим учениците."

Необходима е реформа и тя трябва да започне още сега, защото вече сме закъснели, отбеляза Люба Йорданова. Според нея има нужда от големи промени в подготовката на учителите:

"Те, като най-важен фактор за резултатите на учениците, трябва да бъдат много добре подготвени и много добре подпомогнати да развиват в учениците тези умения, които ще им трябват за живота в 21 век..."

Образователният експерт коментира, че резултатите от PISA ясно показват дефицитите в уменията на учениците - голяма част от тях нямат ключови умения като аналитично и критическо мислене; не могат да използват математически концепции в ежедневния си живот; не умеят да разпознават фалшиви новини и да правят логически взаимовръзки между събития.  

Тя допълни, че функционалната грамотност е нещо, което трябва да започне да се развива още от предучилищното образование. И изисква промяна на учебните програми:

"Промените в учебните програми досега се свеждат в преместване на един материал от един клас в друг или пък съкращаване на някой термин. Това не е реформа в учебните програми - реформа е, когато се промени цялостната философия, цялостната концепция на учебните програми, така че да са адекватни към времето, в което живеем и да са инструмент, с който учителите да развият в учениците тези умения, за които говорим."

Необходимо е и подборът на хората, които влизат в учителската професия, да стане много по-внимателен, отбеляза Люба Йорданова:

"Повишаването на възнагражденията на учителите беше изключително необходима стъпка - това е трудна професия, за която трябва да има наистина справедливи стимули. Но сега, няколко години след като започна тази реформа във възнагражденията, вече е време да помислим и да завишим изискванията към учителската професия. И да направим подбора на хората, които стават учители, по-взискателен. Защото в момента учител, както и директор се става най-вече по административни критерии - трябва да тестваме в кандидатите за директори и учители точно тези умения, които след това искаме да видим развити и у учениците, защото учителите няма как да развиват умения на 21 век в учениците си, ако те самите не са ги развили в себе си."

Учебните програми не са направени функционално, те са академични и с всяка следваща обявена от образователното министерство реформа стават все по-академични, коментира учителят по математика във видинската природо-математическа гимназия Емилия Петрова. Според нея недобрите резултати на учениците на PISA се дължат именно на лошите учебни програми:

"Натоварена е програмата от първи до дванайсти клас. Всеки ден се взима нов урок, няма време за упражнение, няма време за осмисляне и няма възможност, там където няма допълнителни часове, за решаване на задачи, свързани с функционална грамотност. Функционалната грамотност се гради първо с възможността да се прочете текст с разбиране - децата масово просто четат без да разбират текста. Учебните програми не са направени функционално - учебните ни програми са академични и с всяка промяна на учебниците те са още по-академични."

Емилия Петрова изрази резерви към представените от Министерство на образованието мерки: 

"Учебните програми трябва да се преработят от начален курс до последния клас - не виждам как може по друг начин да се променят тези резултати. Не може да се иска от деца, които, при положение, че в седми клас са показали лоши резултати на външно оценяване, че в девети клас, въвеждайки входно ниво с тип задачи PISA, те ще дадат добри резултати. Това няма никакъв ефект - това има ефект в девети клас, ако е въведено в програмата от първи клас и след девет години се изследва... Абсолютно грешен подход. Учебните програми, то не е само по математика, то е по всеки предмет - биология, химия, история, още от начален курс те учат безумни неща. Ние направихме децата да не разбират - не само да не разбират, да не искат да разберат това, което учат."

Няма как необходимата реформа да стане за една година. И няма как да се направи на парче. Трябва да се започне от долу нагоре - още от начален курс и да се работи поетапно, категорична е Емилия Петрова.