Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ултрамаратонецът Йоло Николов: За мен Кения е като втора моя родина

Днес в "Другата истина" гостува ултрамаратонецът Йоло Николов от Мездра. Той има четири титли при мъжете в полумаратона - през 2013-а, 2014-а, 2015-а и 2016 г. Има също много лични рекорди и твърди, че трудът и самодисциплината са ключът към успеха. 

Йоло Николов е най-добрият бегач на България за 2020 г. от движението "Рън България". В същото време е и един от най-добрите треньори в бяганията на дълги разстояния. Освен личните си постижения, Йоло Николов е треньор на шампионката по лека атлетика при жените Милица Мирчева 

Тренировките си провежда в Кения, където води и възпитаниците си, защото както сам твърди, тази страна е Меката на бяганията. 

В "Другата истина" той обяснява кои са най-добрите бегачи в света и защо точно в Кения българските маратонци провеждат тренировъчните си лагери. Как протича една тренировка, как се адаптира човек към местния начин на живот.

Коя е основната храна в националната кухня на Кения, какви диви животни е срещал там и как трябва да се реагира при среща със слон например. Защо наказанията към бракониерите са изключително строги. Маратонецът разказва и за срещите си с масаи, за намерението му да изкачи Килиманджаро и интересни подробности за близкото българо-кенийско сътрудничество преди 89-та година, когато доста техни студенти са посещавали нашите висши учебни заведения, както и за българите в Кения, които съвсем не са малко.

"Условията за тренировки в България не са лоши, но за нашите дисциплини е важно да си с хора, които в големи групи тренират заедно. Кения е най-хубавото място, където можеш да срещнеш такива хора. Хора, с които да тренирате заедно на високо ниво, за такива, които се занимават професионално с това нещо. Така по неведоми пътища стигнахме до Кения- страната на едни от най-добрите бегачи в света. 

За първи път ходихме в Кения през 2012 година. Обикновено там се ходи през зимния период в България, когато е много трудно за нашите дисциплини да се тренира. Тогава бяхме в град Керичо и това беше авантюра за нас. Сега вече от 10 години ходим там, за да се подготвяме с най-добрите бегачи в света. 

Кения е една много голяма държава. Говорим за над 50 млн. население, в която има поне 5 млн. са професионални бегачи. това е страна, в която леката атлетика е национален спорт. 

Тренировките ни в Кения не са толкова страшни и непознати за нас. Но начинът им на живот и културата им са много различни. Храната им също е много различна и това допринася за успехите им в бяганията. Най-добрите им бегачи излизат обикновено от селата в областта Керичо, също от Елдоред. 99 % от бегачите на Кения излизат оттам. Тази област се намира точно около екватора и интересното е, че няма никаква часова разлика с България. Ние сме в един часови пояс. Там в 19:00-19:30 часа вече е тъмо. Повечето хора нямат ток, живеят в къщи от кал и ламарина. Лягат си много рано, а тренировките започват сутрин в 5:30 и обикновено продължават до 8:30. Лягаш рано, ставаш рано, тренираш. На седмица се навъртат окол 250 км бягане. Храната е изключително естествена. Ядат угали- това е нашият качамак, малко месо и много зеленчуци. И това е огромната тайна - имат изключително здравословен начин на живот. За нас бе ясно, че точно този начин на живот може да ни доведе до успеха, а не самите тренировки. Важното е, когато отидеш там, да живееш като кенийците- да се храниш с тяхната храна, да лягаш с тях, да ставаш с тях, да тренираш с тях и това нещо води до големия успех- самият начин на живот. Затова винаги, когато сме били там сме се стараели да правим всичко както те го правят. Първите една - две седмици винаги е трудно докато се приспособиш, но след това ти става начин на живот и винаги имаме големи успехи...

Кенийците ни приемат много добре. Те са дружелюбни хора, радват се, дори ни се възхищават, че бели хора- европейци като нас, са дошли и толкова бързо се приспособяват към техния начин на живот. Те отглеждат царевица, картофи, животни- основно крави, овце и кози. Много пъти ни се е налагало да се храним на едно място заедно с животните. Често ни се е налагало също да спим с тях, да пътуваме с тях. Много хора питат, ама как пътувате с крави, с кози? Няма проблем- на един голям бус товарят се хората, товарят се животните и пътуваме. Сякаш се връщаме 50- 60 години назад в България. За нас това не е проблем, щом си решил да се потопиш в този свят и да приемеш местния начин на живот. Това ни дава един тласък и осъзнаваш много важни неща. 

Що се отнася до дивите животни, които живеят там- лъвове не сме срещали, но сме срещали слонове, маймуни и жирафи, които не са по-малко опасни. Но ние винаги тренираме в групи с местните, а те имат изключително висока култура към животните и знаят как точно да се отнасят с тях. Например ако срещнем слон е най-добре да го заобиколим. Там има изключително строги закони срещу бракониерите, защото основното препитание в страната е свързано с туризма. Там, ако убиеш диво животно, те грози присъда от 7 години затвор без право на помилване..."

Цялото интервю с Йоло Николов за Кения и кенийците, тяхната представа за време и начинът им на живот, за срещите му с масаи, за българите в тази страна и бизнесът им там, както и други интересни подробности -  в прикачения звуков файл.

* Снимки: Личен архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

С деца на море: Почивка или предизвикателство?

Когато чуеш „лятна почивка с децата на море“, първата дума, която ти идва на ум, определено не е „почивка“. Истината е, че тази така наречена „ваканция“ често прилича повече на оцеляване, отколкото на отмора. А когато се върнеш и познати те попитат как е минала почивката на морето, първата мисъл, която ти хрумва и с която описваш преживяването е..

публикувано на 21.08.25 в 16:05

Божана Арсенова: Земеделието и животновъдството бяха неизменна част от Ковачица

Днес в "Думата имат старейшините" гостува Божана Арсенова от Ковачица. Тя е икономист по професия. Работила е дълги години в плановия отдел към местното Трудовото кооперативно земеделско стопанство, така нареченото ТКЗС, в ломското село. За Ковачица си спомня, че навремето е имало около 4000 жители и силно развито земеделие и животновъдство...

публикувано на 21.08.25 в 16:00

Ремонт подобрява условията на живот в Дома за стари хора в Мездра

Домът за стари хора в град Мездра ще бъде обновен. В момента тече ремонт на двора и втория етаж на сградата, което ще позволи на потребителите на услугата да имат повече свободно пространство и по-добри условия за живот, каза за Радио Видин Розалина Георгиева , директор Дирекция "Инвестиционни проекти, обществени поръчки, общинска..

публикувано на 21.08.25 в 13:00

В "Музикална зона" на 21 август 2025 слушаме музика из поредицата полицейски филми с Луи дьо Фюнес

Поредицата включва шест филма със специалното участие на Луи дьо Фюнес. Техен режиьор е Жан Жиро. Актьорският персонал, поне в основните роли, е почти еднакъв. Автор на партитурата е  Раймон Льофевр , който дирижира своя оркестър. Музиката е слънчева, жизнерадостна и лесно запомняща се. Обединяващ е "Маршът на полицаите", охарактеризиращ екипа,..

публикувано на 21.08.25 в 09:00

Агенция "Мяра": 74% от българите казват, че животът поскъпва

Близо три четвърти от пълнолетните българи намират, че в последните седмици има увеличение на цените на стоките и услугите. Данните са от независима изследователска програма на социологическата агенция „Мяра“, публикувани днес. Изследването е проведено в началото на август сред 801 пълнолетни български граждани.  „В последните няколко седмици усетих..

публикувано на 20.08.25 в 17:40

За комарите и хората

Международният ден на комара се отбелязва всяка година на 20 август. Това е денят, в който се чества годишнината от откритието на сър Роналд Рос на начина за пренасяне на болестта малария през далечната 1897 година. Днес обаче няма да говорим за опасностите, които те крият и некомфорта, който ни носят, а ще пречупим темата от забавната страна..

публикувано на 20.08.25 в 13:17

"Севилският бръснар" идва в Белоградчик

Операта на Росини "Севилският бръснар"  е част от фестивала "Опера на върховете" в Белоградчик. Произведението е едно от най-обичаните, пленяващи със своята жизнерадост, заразяващо с хумора си, запомнящо се със своята мелодичност и музикална изобретателност. Твърди се, че Росини написва този свой шедьовър само за 12 дни. Но това съвсем не..

публикувано на 20.08.25 в 13:00