Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Акушерката Йордана Иванова: Благодарността в очите на родилката е голямото признание

Снимка: Виктория Топалска

В рубриката "Думата имат старейшините" ви срещаме с една жена, отдала живота си на това да дава живот. Това е пенсионираната вече акушерка Йордана Иванова. Нейният житейски път започва през далечната 1940 година, когато е родена в едно малко врачанско село. Израства като трудолюбиво и отговорно дете, без да знае, че животът ѝ ще премине в помощ на тези, които даряват живот. На майките. Йордана е дете на бедно семейство, но с помощта на родителите си успява да се изучи. Макар желанието ѝ да е да стане учителка, животът, оказва се, е начертал за нея друг път. 

"Завърших за акушерка през 1962 година в София, разпределиха ме тук, на работа във Видин, в Цар Петрово. Там съм работила 3 години. През тези 3 години се смениха 3-4 лекаря, дойдат, работят 5-6 месеца, не им хареса, отидат си и аз оставам сама. И имах родилен дом, израждах, имала съм по 20 раждания на година в селото. Имаше и лекари през това време, които са работили там, но повечето, като дойдат и напуснат. Не им харесва селото и напуснат. Така и сама съм си водила раждане."

Водена от служебния си дълг и любовта към работата, акушерката се сблъсква с различни нелеки житейски преживявания. Но казва, че е получавала и много помощ. В Цар Петрово остава до 1967 година, когато се омъжва за покойния ѝ вече съпруг и заедно отиват в смолянското село Батанци. Там той работи като минен техник, а тя започва работа отново. И отново като акушерка.

"Мен ме назначиха пак за акушерка, обаче аз вършех работата на медицинска сестра. Те двете, лекарката и акушерката, бяха станали приятелки. Родилен дом не е имало, то беше близо това село до Мадан и мен ме пращаха по ония кози пътеки, сега си ги представям, в Батанци. Къщите бяха разпръснати, на много големи разстояния една от друга и хората бяха помаци. Там жените трудно ходеха на консултация, децата не ги водеха на лекари, а им баеха, какви ли не работи правеха и аз трябваше да ходя от къща на къща и да ги уговарям да водят децата на консултация. Беше ми много трудно, а бях бременна със сина ми тогава."

След раждането на сина ѝ акушерката се прибира отново във Видин заедно със съпруга си. И така се завръща там, откъдето тръгва - Цар Петрово.

"Дойдох в Цар Петрово и пак се хванах на работа тук, една година работих след това и 1967 година постъпих във видинската болница в АГО-то. Тук съм работила 30 години. Имам 35 години трудов стаж като акушерка и 8 месеца, като последните 5 години съм работила като старша акушерка. С всичките колежки сме се сработвали, много съм обичала професията си, много. Всяко едно раждане, независимо дали е българка или циганка, дали е с образование или без образование, като се родеше детенцето на мен ми беше мило и се радвах, че всичко е минало благополучно."

Баба Данче, както обича да я наричат, си спомня и трудните моменти, с които я сблъсква професията на акушерка. 

"Водила съм раждане тук, в Чичил, на автобуса. До гробищата спря автобусът, свалихме родилката, водих раждането пред линейната, на една носилка, качихме я после в линейката и я откарахме в болницата. Оправила съм я навънка, на пътя... Имала съм раждане в Арчар, на лампа съм водила раждане в циганската махала. Без ток, само на лампа. После съм водила раждане пред детско отделение, на носилката - седалищно раждане съм водила, което го води лекар, ама тя започна да ражда, извадихме я от линейката и тя започна да напъва. И пред детско отделение, на носилката, сложих ръкавици, извадих бебето и с носилката я качихме нагоре..."

Това, с което жената не може да се примири е нежеланието на младите да учат и да се реализират в областта. Няма акушерки и това е пагубно, казва тя, но твърди, че донякъде разбира младите и това, че не искат да се насочват към тази професия.

"Сега моята пенсия е 580 лева като акушерка. Получавам голяма пенсия, защото взимам пенсията на мъжа ми, 26% от пенсията. Той е работил под земята и неговата пенсия беше голяма, а колежките ми получават по 560 лева... Не е справедливо заплащането, разбира се. Може ли ти да трепериш за два човешки живота - и за живота на майката, и за живота на бебето. Обаче пък благодарността в очите на родилката е голямото признание, което имам."

Баба Данче казва още, че не съжалява за нищо в този живот, но има нещо, което и до днес няма да си прости.

"Съжалявам, много съжалявам, че не съм записала колко бебета съм изродила. Съжалявам много. Те са много, много са."

Пенсионирана като старша акушерка в Акушеро-гинекологичното отделение във Видин и след всичко преживяно, 83-годишната жена днес живее само със спомените. Но казва, че е щастлива. Щастлива майка, баба и прабаба. 

Йордана Иванова - майката, помагаща на майките. Бабата, помагаща на децата. Жената, олицетворяваща всеотдайността, грижата и добротата. На нас разказа, че животът ѝ е дал в годините много любов и благодарност както от близки, така и от непознати. И точно благодарността е силата, която я държи до днес. Защото в живота винаги трябва да си благодарен, дори и за едничката глътка въздух. Особено за първата.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Да сторим нещо сериозно за очистването на душата и сърцето ни!

Шестата неделя на Великия и спасителен пост , която отбелязваме днес, Църквата възпоменава  Вход Господен в Йерусалим . "Когато Иисус се приближи, видя града и заплака за него"  (Лука 19 : 41) Безспорно е, че последното влизане на Господ Иисус Христос в Иерусалим е най-тържествения момент в Неговия земен..

публикувано на 13.04.25 в 08:00

Живата традиция на лазаруването оживява във Врачанско

Днес православният свят празнува Лазарова събота. В седмицата преди Великден празникът е спомен за най-голямото чудо в земния живот на Иисус Христос - възкресяването на Лазар, който бил починал преди четири дни. В обредния пролетен календар денят е познат като Лазаровден и се откроява с жизнерадостни ритуали. Сред тях е лазаруването, което се..

обновено на 12.04.25 в 12:58

Сдружение помага на нуждаещи се с употребявани вещи и дрехи

Кампания на сдружение "Закрилници" - Монтана   помага на бедни и нуждаещи се хора да обзаведат домовете си. Набира употребявани мебели и електроуреди. Преди дни започна и друга акция на сдружението - за дрехи, обувки и играчки.  Сдружението е гражданска организация, която е лицензиран доставчик на социални услуги в подкрепа на..

публикувано на 11.04.25 в 17:21

Бродерията се завръща - модерна и жива

В последните години бродериите се завръщат с нова сила - не само като занаят, но и като форма на изразяване и модна тенденция. Ръчното изкуство среща модерната технология и резултатът е впечатляващ - фини и сложни шарки върху дрехи, аксесоари и дори интериорен текстил. Днес ще си говорим за машинната бродерия - една комбинация от..

публикувано на 11.04.25 в 16:30

Знаете ли, че "Всички днес се казват Сори"

Тя е на 12 години, казва се Бианка и според майка ѝ е дете със специални инструкции за употреба, които на всичкото отгоре непрекъснато се променят. Според баща ѝ Бианка просто е неуправляема. А според Бианка те изобщо нямат представа какво означава „неуправляема“, защото тя е всичко друго, но не и такава. Тя знае кога няма нужда да е наоколо,..

публикувано на 11.04.25 в 16:25

Дарителският фонд в Бяла Слатина подкрепя нови инициативи

Общественият дарителски фонд " Участвам, дарявам, променям" – Бяла Слатина обяви инициативите на местни общности, за чието изпълнение ще помогне със средства. Договорите са подписани преди седмица, а в следващите три до шест месеца ще бъдат изпълнени проектите,  каза  Наталия Фенерска,  председател на сдружение "Първи юни", учредител на..

публикувано на 11.04.25 в 16:04

Реставрираха полилеите в катедралния храм във Видин

През 2022 година от катедралния храм "Свети Димитър Солунски" във Видин обявиха дарителска кампания за реставрация на старинните полилеи от кристал. Тогава оттам беше обявено, че има възможност това да бъде направено в Чехия.  Семейството на Даниела и Йохан Врановски, които живеят в Чехия и имат фирма за производство на стъклени и кристални..

публикувано на 11.04.25 в 15:55