Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Любка Атанасова: За 20 години в Буенос Айрес дядо ми спечелил милион, но останал без стотинка като се върнал

14
Снимка: Генади Цоков

Днес чрез "Другата истина" ще прекосим Атлантическия океан към Южна Америка, за да посетим една страна, името на чиято столица в превод означава - добри ветрове. Става въпрос за Буенос Айрес, а страната е Аржентина. Целта е да проверим какви ветрове са довявали от миналото, та чак до днес хора от целия Северозапад там. Един от тези емигранти е дядото на Любка Атанасова от видинското село Върбово. 

"Дядо ми, Антон Антов, навремето е тръгнал от Върбово и е емигрирал в Аржентина, като там е живял 20 години в Буенос Айрес. Живял е честно и почтено, спестявал е. Като се прибрал, малко са го пообрали на митницата в София, после имало девалвация на парите, после имало здравословни проблеми с баба ми, после леля ми учила за трактористка в Мездра- една навремето модерна професия... и така парите отишли..."     

Между 1920 и 1935 година в Аржентина пристигат голям брой българи в търсене на по-добър живот за своите семейства, привлечени от едно голяма пропаганда, в която им се обещава работа, земя и средства, за да започнат дейността си в земеделието. Но на прага на Новия свят се сблъскват със суровата действителност, налага се да оцеляват в условия, коренно различни от обещаните, без пари, без работа и без да познават езика на тази страна. Някои решават да се завърнат в България с празни ръце, други обаче успяват в кратък срок да се приобщят.

Първата голяма заселническа вълна е през юни 1914 година, където при преброяването в страната са 3 312 души. През 1927 година, броят на българите е над 12 000 души, чийто брой нараства още повече по време и след приключването на Втората световна война. Само за следващите 12 години в Аржентина са се заселили още около 15 000 българи.

Не малко са хората и от българския Северозапад, които търсят препитание в Аржентина в началото на миналия век.

"Почти от всяка къща е имало поне по един човек, който е заминал. От нашата къща са заминало трима братя. Единият от тях е седял там 7 години, той е бил по-интелигентният, бил е по-грамотен, научава и писмено, и говоримо испански език. Моят дядо- Ангел Антов, знаеше езика само говоримо. Той се е ограмотил при Народната власт след като се е върнал през 1948 година. Тогава неграмотните са ги привиквали вечерно да учат, за да могат да се разписват...

Незнам как са стигнали до Испания , но оттам тръгнали с кораб за Южна Америка. 40 дни са пътували до Аржентина. Било е доста дълго и трудно пътуване...

Когато пристигнал в Аржентина през 1929 година, дядо ми започнал работа във фабрика за месо. Целият му стаж е минал на това място. Беше като хирург - на Коледа, когато колеха прасетата, го викаха да помага за разфасоването и слагането на месото в буркани. 

Единият от братята- дядо Георги играел хазарт. Третия- Живко, изпращал пари на Българската комунистическа партия по това време. Моят дядо пък си спестявал за семейството и децата. Баба ми разказваше, че цели 7 години не са имали никаква вест от него. Това било по време на войната. После се обадил и започнал редовно да им изпраща пари. Баща му дори казвал- имам трима сина в Америка, ще купувам ниви и ливади, а те като дойдат, ще плащат. Така и станало- дядо ми дошъл, платил всичко и накрая дошла национализацията. Беше си дошъл с много пари- с милион. Накрая всичко беше изхарчено и той остана със старите си панталони. 

Дошъл в България с мисълта, че може би ще се върне със семейството си в Аржентина. След 1944 година обаче вече било невъзможно... Така си останали тук.

Докато беше жив, разказваше интересни случки от живота си там. Първите им пререкания били с хазяйката. Тя, когато им пържела мекици например, хвърляла след това олиото. Те били изумени. Как така, защо трябва да се съсипва само за едно готвене това олио. Настоявали да не го изхвърля, въпреки протестите й. Така научили хазяйката си да не пилее продуктите. 

Когато навремето бе модерно да се носят къси поли, той ми правеше забележка. Все ми казваше: удължи си малко полата, не може така. И даваше пример от живота си в Буенос Айрес. Във фабриката когато жените носели къси поли, било установено, че производителността спада. Накрая шефът на цеха видял проблема и наредил от следващия ден всички жени да са с удължени поли. Така сменили модата за една нощ... 

Дядо ми доживя до 75 години. Не много. Аз сега съм на 74, но не се чувствам така остаряла, както той на тези години" , разказва историята на своя дядо емигрант Любка Атанасова. 

През есента на 2022 година във Видин гостува изложбата "Аржентина и България: 90 години приятелство". Тя проследяваше българското присъствие в Аржентина и бе представена от  Алфредо Атанасоф, посланик на Република Аржентина в България, който е с български корени. 

Заглавието на изложбата не бе случайно- Аржентина е първата латиноамериканска страна, с която България установява дипломатически отношения през 1931 г. В Аржентина се намира и най-голямата българска общност в Южна Америка. По  неофициална оценка на посолството в Буенос Айрес наследниците на българските емигранти надхвърлят 100 000 души. Българската общност е добре организирана и отлично интегрирана, за което спомага и традиционно доброто отношение на аржентинската страна и институции. Активно работят шест български културно-просветни дружества. 

Подробности по темата и цялото интервю с Любка Атанасова- в звуковия файл
*Снимки - Генади Цоков и изложбата "Аржентина и България: 90 години приятелство"


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Вазата като "ухание" за дом

Вазите носят "ухание" за дом. Да, те са за цветя, но може да бъдат и приятен спомен от посетена от вас туристическа дестинация, скъп подарък или напомняне за скъп човек.  Над 100 вази от дърво, стъкло, керамика и порцелан има в колекцията си видинчанката Зоя Младенова. Като бивша учителка тя е получавала много подаръци, но най-скъпите на..

публикувано на 25.04.25 в 16:25

Отбелязваме Световния на младежите доброволци

Всяка година на 25-ти април отбелязваме Световния ден на младежите доброволци . На този ден искаме да използваме възможността да се преклоним пред енергията, вдъхновението и добротата, с които младите хора по целия свят променят средата около себе си. Това не е просто ден, а символ на желанието за действие, солидарност и отговорност...

публикувано на 25.04.25 в 16:00

"Едно" на 25 април 2025 година

В "Едно" представяме събитията, които организираха от фондация "Подкрепа за реализация" през настоящия месец, както и предстоящите през прояви.  На първи април в Центъра за социална рехабилитация и интеграция за пълнолетни към фондацията отбелязаха Международния ден на шегата. Празникът не е официален, но е добил популярност в много държави,..

публикувано на 25.04.25 в 15:36

Айра и Коки - съвместното съжителество на куче и котка

Всички са чували израза "като куче и котка" - синоним на взаимна неприязън и непоносимост. От друга страна- мрежата изобилства със снимки и клипове на кучета и котета, които се гушкат едно в друго и видимо се чувстват добре заедно. Затова няма начин да разберете можете ли да отглеждате куче и котка в дома си, докато не пробвате. Според..

публикувано на 25.04.25 в 15:30

Северозападни маршрути за почивните дни

Със затоплянето на времето в почивните си дни много хора  предпочитат да се откъснат от работата и градската среда и да разпуснат, като отидат на кратка разходка извън града или пък на уикенд- пътешествие. Смяната на обстановката и разходките сред природата са сред нещата, които могат да ни отпуснат, да изчистят съзнанието ни от ежедневния стрес и..

публикувано на 25.04.25 в 11:42

Последният роман на Торлака : "Аз, ваксинаторът"

Все още се опитваме да свикнем с липсата на без време отишлия си от този свят Стоян Николов – Торлака, който някак уж на шега, а оказа се съвсем на сериозно, успя да се превърне в гласа на Северозапада. Останаха ни обаче неговите на моменти непоносими, но до един абсолютно незабравими герои, които продължават все така гръмогласно и напористо..

публикувано на 25.04.25 в 11:38

Образователна игра "Лов на видински съкровища" показва емблематични обекти във Видин

"Ти да видиш наш Видин!"- под това мото от днес стартира инициативата "Европа в моя регион".  Инициативата ще продължи до 24 май, а целта е да бъдат представени ключови места във Видин, обновени с финансова подкрепа от Европейския съюз, които променят облика на региона и го превръщат в по-добро място за живот, образование и професионално..

публикувано на 24.04.25 в 17:05