Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Любка Атанасова: За 20 години в Буенос Айрес дядо ми спечелил милион, но останал без стотинка като се върнал

14
Снимка: Генади Цоков

Днес чрез "Другата истина" ще прекосим Атлантическия океан към Южна Америка, за да посетим една страна, името на чиято столица в превод означава - добри ветрове. Става въпрос за Буенос Айрес, а страната е Аржентина. Целта е да проверим какви ветрове са довявали от миналото, та чак до днес хора от целия Северозапад там. Един от тези емигранти е дядото на Любка Атанасова от видинското село Върбово. 

"Дядо ми, Антон Антов, навремето е тръгнал от Върбово и е емигрирал в Аржентина, като там е живял 20 години в Буенос Айрес. Живял е честно и почтено, спестявал е. Като се прибрал, малко са го пообрали на митницата в София, после имало девалвация на парите, после имало здравословни проблеми с баба ми, после леля ми учила за трактористка в Мездра- една навремето модерна професия... и така парите отишли..."     

Между 1920 и 1935 година в Аржентина пристигат голям брой българи в търсене на по-добър живот за своите семейства, привлечени от едно голяма пропаганда, в която им се обещава работа, земя и средства, за да започнат дейността си в земеделието. Но на прага на Новия свят се сблъскват със суровата действителност, налага се да оцеляват в условия, коренно различни от обещаните, без пари, без работа и без да познават езика на тази страна. Някои решават да се завърнат в България с празни ръце, други обаче успяват в кратък срок да се приобщят.

Първата голяма заселническа вълна е през юни 1914 година, където при преброяването в страната са 3 312 души. През 1927 година, броят на българите е над 12 000 души, чийто брой нараства още повече по време и след приключването на Втората световна война. Само за следващите 12 години в Аржентина са се заселили още около 15 000 българи.

Не малко са хората и от българския Северозапад, които търсят препитание в Аржентина в началото на миналия век.

"Почти от всяка къща е имало поне по един човек, който е заминал. От нашата къща са заминало трима братя. Единият от тях е седял там 7 години, той е бил по-интелигентният, бил е по-грамотен, научава и писмено, и говоримо испански език. Моят дядо- Ангел Антов, знаеше езика само говоримо. Той се е ограмотил при Народната власт след като се е върнал през 1948 година. Тогава неграмотните са ги привиквали вечерно да учат, за да могат да се разписват...

Незнам как са стигнали до Испания , но оттам тръгнали с кораб за Южна Америка. 40 дни са пътували до Аржентина. Било е доста дълго и трудно пътуване...

Когато пристигнал в Аржентина през 1929 година, дядо ми започнал работа във фабрика за месо. Целият му стаж е минал на това място. Беше като хирург - на Коледа, когато колеха прасетата, го викаха да помага за разфасоването и слагането на месото в буркани. 

Единият от братята- дядо Георги играел хазарт. Третия- Живко, изпращал пари на Българската комунистическа партия по това време. Моят дядо пък си спестявал за семейството и децата. Баба ми разказваше, че цели 7 години не са имали никаква вест от него. Това било по време на войната. После се обадил и започнал редовно да им изпраща пари. Баща му дори казвал- имам трима сина в Америка, ще купувам ниви и ливади, а те като дойдат, ще плащат. Така и станало- дядо ми дошъл, платил всичко и накрая дошла национализацията. Беше си дошъл с много пари- с милион. Накрая всичко беше изхарчено и той остана със старите си панталони. 

Дошъл в България с мисълта, че може би ще се върне със семейството си в Аржентина. След 1944 година обаче вече било невъзможно... Така си останали тук.

Докато беше жив, разказваше интересни случки от живота си там. Първите им пререкания били с хазяйката. Тя, когато им пържела мекици например, хвърляла след това олиото. Те били изумени. Как така, защо трябва да се съсипва само за едно готвене това олио. Настоявали да не го изхвърля, въпреки протестите й. Така научили хазяйката си да не пилее продуктите. 

Когато навремето бе модерно да се носят къси поли, той ми правеше забележка. Все ми казваше: удължи си малко полата, не може така. И даваше пример от живота си в Буенос Айрес. Във фабриката когато жените носели къси поли, било установено, че производителността спада. Накрая шефът на цеха видял проблема и наредил от следващия ден всички жени да са с удължени поли. Така сменили модата за една нощ... 

Дядо ми доживя до 75 години. Не много. Аз сега съм на 74, но не се чувствам така остаряла, както той на тези години" , разказва историята на своя дядо емигрант Любка Атанасова. 

През есента на 2022 година във Видин гостува изложбата "Аржентина и България: 90 години приятелство". Тя проследяваше българското присъствие в Аржентина и бе представена от  Алфредо Атанасоф, посланик на Република Аржентина в България, който е с български корени. 

Заглавието на изложбата не бе случайно- Аржентина е първата латиноамериканска страна, с която България установява дипломатически отношения през 1931 г. В Аржентина се намира и най-голямата българска общност в Южна Америка. По  неофициална оценка на посолството в Буенос Айрес наследниците на българските емигранти надхвърлят 100 000 души. Българската общност е добре организирана и отлично интегрирана, за което спомага и традиционно доброто отношение на аржентинската страна и институции. Активно работят шест български културно-просветни дружества. 

Подробности по темата и цялото интервю с Любка Атанасова- в звуковия файл
*Снимки - Генади Цоков и изложбата "Аржентина и България: 90 години приятелство"


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

„Кармина Бурана“ ще огласи сцената край крепостта в Белоградчик

Броени дни остават до началото на десетото издание на фестивала "Опера на върховете" в Белоградчик. Сцената вече е изградена в подножието на крепостта "Калето" и е една от най-големите в България. За публиката са осигурени 720 седящи места. Фестивалът ще бъде открит на 1 август, петък, със спектакъла на Държава опера Русе "Зоро" - мюзикъл с..

публикувано на 30.07.25 в 14:00

Книга представя български художници, творящи настроение

Първата българска книга за арт наив изкуството за последните почти 50 години ще бъде представена официално в Белоградчик. "Съвременни български наивисти" съдържа портрети на 20 творци и 10 доайени на наивистичното изкуство у нас. Съставител е Даниела Осиковска, която преди 6 години заедно със своя съпруг арх. Георги Георгиев създава именно в..

публикувано на 30.07.25 в 13:00

Александрина Попова: Жената, която пътува, за да разказва истории

Днес ще ви срещнем с Александрина Попова , родом от Стара Загора, където прекарва първите пет години от живота си. По-късно съдбата я отвежда в Пловдив, където живее близо три десетилетия, а от две години насам е жител на столицата. Интересното е, че любовта я среща в лицето на мъж от Видин, поради което тя с усмивка се определя като "видинска..

публикувано на 29.07.25 в 17:40

Планинско катерене - новото предизвикателство за видинчанина, който изкачва върхове

Видинчанинът Светослав Евгениев, запален планинар, за когото Радио Видин писа  преди две години , че за два дена е изкачил четири алпийски четирихилядника, се завърна от поредното си приключение в Австрия. Планинско катерене е новото предизвикателство, което предприемат той и неговите приятели. Те участват в два сравнително сложни маршрута в..

публикувано на 29.07.25 в 15:10

Деца от Враца заемат първите места в конкурс за магически разказ

Две деца от Литературен клуб "Иноватори в действие" към Младежки дом - Враца се класират на първите места в провелия се литературен конкурс за детски магически разказ. Тази година темата беше “Моят полет около света”. За втора поредна година Огняна Илиева печели първо място в конкурса . Огняна е на 12 години, като тази година ще бъде 7...

публикувано на 29.07.25 в 14:00

Църквата в село Антимово спешно се нуждае от ремонт

Църковният храм "Свети Великомъченик  Георги" във видинското село Антимово има нужда от спешен ремонт. Покривът тече от години и поврежда стенописите. Мазилката пада, прозорците са изпочупени, казва кметът на населеното място Пламен Станев, който е и дългогодишен председател на местното читалище:  " Покривът на храма е в много лошо..

публикувано на 29.07.25 в 13:00

Моден наръчник за жегите: лен, памук и лекота

С настъпването на юлските жеги, модата ни изправя пред едно от най-големите си изпитания - това как да изглеждаме и да се чувстваме добре, без да се разтапяме от жега. Ключовата дума е "лекота". През лятото заложете на свободни кройки, естествени материи като лен и памук, и светли, отразяващи слънчевата светлина цветове . Избягвайте синтетиката -..

публикувано на 29.07.25 в 13:00