Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Има ли бъдеще роботиката у нас?

5
Снимка: Радио Видин

България за втора поредна година е една от 15-те държави в света, които реализират търговски излишък от търговията с индустриални роботи. Това означава, че страната ни изнася повече индустриални роботи, отколкото внася. Данните на "World‘s Тop Еxports" се базират на износните номенклатури и тарифно класиране. Изнесената индустриална продукция от България през 2022 г. включва промишлени роботи, манипулатори, машини с цифрово програмно управление (ЦПУ) и друга техника, подготвена по задание на клиента. Висококачествената продукция на родните компании се котира по целия свят. Те продължават да се стараят да развиват още повече износния капацитет на българския високотехнологичен сектор и да постигат още по-добри резултати. Има ли бъдеще роботиката у нас? Потърсихме Кристиян Михайлов, съосновател, член на Управителния съвет и секретар на асоциацията по роботика и автоматизация (PARA).

"Има бъдеще роботиката у нас и това го виждаме от класацията по данни на "World‘s Тop Еxports", които се базират на изнесените номенклатури и тарифно класиране. Изнесената индустриална продукция от страната ни през 2022 година, включва промишлени роботи, манипулатори, машини с ЦПУ управление и друга техника, която е подготвена по задание на клиента. Ние за втора година сме в топ 15 и имаме търговски излишък на търговията с индустриални роботи. Ние изнасяме повече индустриални роботи отколкото внасяме. Това са около 280% спрямо миналата година. Имаме компания, която работи доста активно в тази сфера на американския пазар, имаме доста компании, включително в Асоциацията, които създават решения за редица индустрии. Роботиката става с времето все по-популярна тема, както за индустрията, така и за образованието." 

Съществува ли реална опасност в определен момент роботите напълно да заменят човешката производителност в дадено предприятие и все повече работещи хора да започнат да излизат на пазара на труда? Това попитахме още Кристиян Михайлов, съосновател на асоциацията по роботика и автоматизация.

"По времето на социалистическа България ние пак сме били производители на роботи и именно тогава хората са участвали изключително много в процеса на създаване на различни блага, предприятия и прочие. Сега с "Индустрия 40" виждаме, че внедряването на машини и на роботи всъщност повишава възможността хората да изкарват повече пари, защото те вместо да правят някакви повтаряеми дейности, работят с главата си, а не толкова с ръцете си. Точно това е положителният ефект на роботизацията и автоматизацията. Когато внедряваме повече машини, повече роботи и повече изкуствен интелект, ние всъщност местим фокуса върху това хората да работят с главата си." 

Много от младите българи се насочват към ИТ сектора, тъй като заплатите в бранша са едни от най-високите в страната. Ученици от видинската ПГ "Проф. д-р Асен Златаров", обаче са се насочили към роботиката и успешно представят училището си на ежегодни състезания. В клуба по роботика участват около 30 души, каза за Радио ВИДИН преподавателят по химия и информационни технологии и заместник-директор на гимназията Десислава Цокова:

"Клубът по роботика започна работа през далечната 2015 година. Започнахме в много тесен състав с първите готови комплекти на "Лего", които закупихме и първоначално беше много трудно. Всеки казваше: "много е хубаво, супер е роботиката, искаме да се запишем" и всяка година в началото около 50-60 деца заявяват желание, че искат да работят и постепенно намалява броят, защото виждат, че роботиката не е просто да си играеш, а изисква търпение, внимание, упоритост и остават накрая около десетина деца от випуск. В момента клубът ни е от около 30 човека и те са най-голямата мотивация, която имам лично аз" - допълни Десислава Цокова.

Какво казват членовете на клуба по роботика? Разговаряхме с Митко Мирославов, ученик от XI клас в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров" - Видин. 

"В самото начало, когато започнах да се занимавам с роботика не бях сигурен дали това наистина е моето нещо. След като се събрахме екипът и започнахме да работим, стигнах до заключението, че това е нещото, с което искам да се занимавам и че това нещо има доста голямо развитие и бъдеще. Мисля, че се представяме блестящо на състезанията, имайки предвид колко малко опит имахме в началото и колко далече стигнахме. Смятам, че ние сме успели да постигнем много нещо, с които съм изключително горд ... Последното ни изобретение е автономна количка за събиране на тенис топки, като идеята ни дойде през ноември 2023 година. Най-големите проблеми, които срещнахме с робота, бяха свързани със задвижването и избора на мотори. Той дойде частично сглобен на около 20% и предишните мотори не бяха подходящи" - обясни Митко Мирославов.

Разговаряхме и с Ивайло Георгиев от XI клас на видинската професионална гимназия.

"Аз като цяло се интересувам от технологии, компютри и точно заради това записах тази специалност. Когато започнах в осми клас и разбрах, че има клуб по роботика, участвах в началото на годината с други мои съученици в състезание по "Робо сумо". Там спечелихме и след това започнахме да оставаме и в клуба. В началото се обучавахме и след това започнахме и да участваме в състезания. Доволен съм" - каза Ивайло Георгиев.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Изборите се превърнаха в битовизъм

Избори.  След изборите – отново избори.  Изречение, което обрисува живота в България през последните четири години.  Ще бъде ли 27 октомври първата стъпка към излизането от кризата?  Ще сложат ли изборите край на политическата нестабилност?  Патовото положение, породено от изхабяването на партийно-политическата система, трудните и непопулярни..

публикувано на 26.09.24 в 10:00

Нови промени при минималната работна заплата - ще бъде ли увеличена?

Нови промени, свързани с размера на минималната заплата трябва да направи социалното министерство, за да приложи правилно европейската директива за адекватните най-малки възнаграждения . Министерството на труда и социалната политика (МТСП) счита, че за транспониране на директивата за адекватни минимални заплати в ЕС е необходимо в Кодекса..

публикувано на 25.09.24 в 10:45

Какво целят новите изисквания в кредитирането за покупка на жилище

Управителният съвет на БНБ прие изисквания за показателите за кредитни стандарти при отпускане и при предоговаряне на кредити. Изискванията обхващат сектор "Домакинства" и се прилагат спрямо кредитите, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Влизат в сила от 1 октомври 2024 година, като банките и клоновете на чуждестранни банки следва да..

публикувано на 23.09.24 в 11:43

Хората от Орсоя искат да бъде изградена чешма в селото

Село Орсоя се намира по пътя Видин-Лом и е част от населените места на община Лом. Населеното място  стана известно с голямото си свлачище, което през 1978 година поглъща част от къщите там.  В селото в миналото е имало рибарници, хората се занимавали със земеделие и риболов. Открай време местните работят в близките градове, както и в..

публикувано на 20.09.24 в 12:00

Георги Драганов: Няма значение какъв цвят е котката, а дали лови мишки

Ще сложи ли край на партийната и политическата криза в страната предстоящия вот?  Възможно ли е да бъде постигнато джентълменско споразумение между формациите за редовно управление в следващото Народно събрание?  Ще има ли нова Сглобка или екзотиката на роден терен ще продължи?  Статуквото дискутираме с  Георги Драганов , създател и редактор на сайта..

публикувано на 19.09.24 в 10:00

Ще задоволят ли фотоволтаичните системи енергийните нужди на домакинствата?

Според най-новата статия на информационната платформа за отразяване на климатичните промени на достъпен език "Климатека", фотоволтаиците за балкони могат да задоволят до 30% от годишното потребление на едно домакинство. В съвместен проект "Достъп до енергийно обновяване" бяха представени възможностите да бъдат създадени облекчени условия и за..

публикувано на 18.09.24 в 10:45

От какви промени се нуждае България?

Политическото бъдеще на България обсъдиха общественици, политолози и социолози в навечерието на предизборната кампания. Нуждаем ли се от смяна на приоритетите и на политическия модел? Иска ли обществото "рестарт на системата"? Необходим ли ни е нов обществен договор? Отговорите потърси Младежки клуб "Има бъдеще"  със съдействието на аналитичен клуб..

публикувано на 17.09.24 в 14:42