Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Етнографи проучваха Роман и Караш

| обновено на 08.02.24 в 10:01
Силвия Гарванска
Снимка: Боян Пищиков

Връщане назад във времето към корените и традициите на местното население предложиха етнографите от Регионалния исторически музей във Враца. Те представиха теренното си проучване за празнично-обредния живот на местното население в Роман и село Караш, Врачанско. Как се избират дестинациите за теренни проучвания и обичаите, разказва главният уредник в отдел "Етнография" Силвия Гарванска:

"Идеята е тези традиции, празници и обичаи, които са ги правили примерно преди 50 години. И докато ги има тези възрастни хора да ни ги разкажат все още и докато го има този спомен, идеята е да не се изгубят във времето. В Роман ние събрахме много интересна и различна информация, разказаха ни за различните професии, примерно на едната от информаторките, дядо ѝ е бил "кундурджия", другият е бил "терзия". Разказаха ни как са си плели гайтани, как са си правили "връви", как са си правили "бръчник", това за мен беше много интересно. Всъщност това е пак дебел вълнен плат, който има едни връзки, "пращи" се наричат, те са пак от вълна, усукват се на плитка. Може да се окачи с халки към тавана и там са слагали бебенцето. Носили са го едно време и жените на гръб, поставяли са бебенцето и така са отивали на полето. Покрай гърдите са се връзвали връзките и така са ходили с бебето."

Как се прави въпросният "бръчник" и как се "задява цедило", обясни още Силвия Гарванска.

"Бръчникът е вълнен дебел плат, който се е поставял отзад на кръста на жената. Примерно в Роман освен сукманена носия е била и двупрестилчената. Та този бръчник - набръчкан вълнен плат, едно време там са го правили. Като се изтъче платът, той се е нагъвал силно, мокрил се е и са го затискали с каменни плочи отгоре и отдолу и така се е слагал да изсъхне на слънцето. Аз не бях срещала такава информация как може да се направи. Разказаха ни как са си правили цървулите, как са си правили "връвите" за цървулите. Показаха ни как се задева цедило."

Интересна етнографска находка са открили музейните работници при посещението си в село Караш. Какво е "сватбена уруглица" и кое е специфичното при тези правени в селото научаваме още от етнографа.

"Възрастното население от село Караш ни разказа и за сватбената уруглица и за традициите по време на сватба и погребение. Всъщност сватбената уруглица представлява един дълъг прът дрян, примерно, на който се слага кърпа. Тук, във Врачанско, имаме две сватбени уруглици, едната е женска, другата е мъжка. Едната се прави в дома на момчето, другата - в дома на момичето. На мъжката може да се сложи червен вълнен пояс, чорапи, червена ябълка - това са символи на здраве и плодородие. А в Караш беше много интересно, защото ни разказаха, че на тази сватбена уруглица са слагали отгоре жив петел. Не случайно е петел - за да се роди момче, това е идеята. В Роман една от жените ни разказа, как в нейното село Бешовица на 40-ия ден една жена е рисувала върху заравнения гроб човек с глава, ръце и крака, нещо което е по-различно и лично аз не съм го срещала досега."

Успяваме ли да съхраним автентичните си традиции, да ги предаваме през поколенията и има ли приемственост, попитахме етнографа с повече от 20 години опит в теренните проучвания.

"В последните години при нас, в Етнографския комплекс, се правят такива открити тържества и младоженците си правят автентична сватба. Прави се сватбена уруглица, булката се забулва с червен воал, както е било в миналото. Всичко това доведе до нашата Северняшка сватба, която се прави всяка година горе, на Леденика. Женим наистина двойката точно по традиционен български образец, точно както е било от време "оно", с всичките обредни практики, които са си характерни за сватбения ден." 

Представяне на дейността си в рамките на 34-ите зимни четения, музейните работници провеждат всяка сряда от 17:00 ч., в малката зала на Художествена галерия "Иван Фунев“ при историческия музей. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Диляна Генкова: Емоцията е ключът към привличането на публики в музеите

Възможностите за културен туризъм показа Община Берковица на туристическо изложение във Велико Търново. На щанда представиха чипровското килимарство, показано от майсторката от Берковица Златка Стойнова, макети на емблематичните берковски символи, местни производители на вина и козе продукти, сладки изкушения, приготвени от ученици от гимназията в..

публикувано на 16.10.25 в 16:40
Румяна Симеонова

Румяна Симеонова: Щастлива съм да давам на другите решения, които някога сама търсех

Днес в "Думата имат старейшините" ни гостува Румяна Симеонова - една дама с богат професионален опит. Тя е работила като агроном, развивала е собствен бизнес, преминала е през журналистическата професия, през местната администрация, за да достигне днес до длъжността изпълнителен директор на Местна инициативна група (МИГ) Лом.  Румяна Симеонова..

публикувано на 16.10.25 в 15:00

С нов облик е читалището в Ковачица

Обновиха читалището в монтанското село Ковачица.  Идеята е на читалищното настоятелство и се осъществява с подкрепата на Местната инициативна група (МИГ) Лом. Сред големите придобивки за културното средище са екран за лятно кино, музикална апаратура, обновени пространства в библиотеката и залата за изяви и други, разказа председателят на НЧ  "Никола..

публикувано на 16.10.25 в 14:00

Дискусия за разширяване на Синята зона ще се състои във Видин

Промени в обхвата на Синята зона във Видин ще бъдат подложени на обществено обсъждане утре, 17 октомври. Предлага се паркирането на няколко нови улици да бъде вече платено . Преди това, обаче, да се случи, тези улици трябва да бъдат ремонтирани и това е заложено в предвидени проекти, обясни директорът на Общинско предприятие "Зони за платено..

публикувано на 16.10.25 в 12:30

В "Музикална зона" на 16 октомври 2025 слушаме Лучано Павароти

На 12 октомври се навършиха 90 г. от рождението на италианския оперен певец  Лучано Павароти . Превръща се в супер звезда след изпълнението на арията  Nessun dorma  из операта "Турандот" на Пучини, станала тема на Световното първенство по футбол 1990 г. Тя е подписът на тенора. Павароти е сред основоположниците на стила класически кросоувър.  Слушаме..

публикувано на 16.10.25 в 09:00

Нова песен на Цветелина събира хората в ритъма на Дунавското хоро

Новата песен на Цветелина – " Празнично Дунавско хоро"  – е вдъхновена от духа на Северозапада и от творчеството на Дико Илиев. Музиката и текстът са на самата изпълнителка, а аранжиментът – на Пламен Велинов. Видеото е заснето в Монтана от Ивалина Василева и Чарли Жиров. Градът, вдъхновявал композитора Дико Илиев, се превръща в естествена сцена..

публикувано на 15.10.25 в 16:46

Нова вълна от измами: Как престъпници атакуват домовете на възрастни хора

През последните месеци в България се наблюдава тревожна тенденция на зачестили телефонни и измами по домовете, насочени предимно към възрастни хора. Измамниците използват различни сценарии, за да спечелят доверието на жертвите и да ги принудят да предадат пари или ценности. Поставяме фокус отново върху тези схеми, за да напомним на гражданите да..

публикувано на 15.10.25 в 16:35